Определение № 20198 от 26.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20198 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508335 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 22984 от 23.06.2026 г., гр.д. № 55945/2025 г., СРС, 120 с-в, с което се отхвърля неговата молба за изменение на решението в частта за разноските.

Релевират се оплаквания, че съдът след съпоставяне цената на исковете с ниската степен на фактическа и правна сложност на спора, неправилно отказва намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, при положение, че адвокатът не се явява на единственото проведено заседание и производството е образувана по искова молба след разделяне на множеството предявени искове.

Ответникът по частната жалба и ищец в исковото производство Д.Д.Д., оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила като необжалвано решение № 10040 от 27.05.2026 г., гр.д. № 55945/2025 г., СРС, 120 с-в, са уважени изцяло предявените от Д.Д.Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл.

1

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 400029627972 от 12.11.2024 г., като в тежест на ответника по иска „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД се възлага сумата 233,66 евро – разноски за държавна такса, направени от ищцата и на основание чл. 38 ЗА сумата 720 евро, с включен ДДС – възнаграждение на адв. А. Д. за оказана безплатна адвокатска помощ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК спечелилата делото ищца има право на присъждане на направените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В полза на безплатно представляващия я процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ.

При определяне размера на възнаграждението следва да се извърши преценка на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а именно 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; както и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. По аналогия може да се съобрази минимума по Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. ВАР, за всеки от двата неоценяеми иска минималното възнаграждение е по 1 000 лв. / 511,28 евро, или общо 1 011,56 евро

Процесуалният представител на ищцата само подготвя исковата молба с приложени доказателства и доказателствени искания, като допълнително представя писмено становище по спора, без да се явява на единственото проведено открито съдебно заседание. На въззивният съд е служебно известно, че адв. А. Д. участва по множество сходни дела като процесуален представител на ищеца-потребител, което несъмнено облекчава вложения труд по подготовката за настоящото дело. При съобразяване и на ниската степен на фактическа и правна сложност на спора, адвокатското възнаграждение следва да се намали под нормативния минимум до справедливия размер от 720 евро, с включен ДДС. Налага се да се съобрази и възможността, възприета с 2 решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, което правомощие в случая се налага да бъде упражнено.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Ответникът по частната жалба не претендира реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит

България“ ЕООД срещу определение № 22984 от 23.06.2026 г., гр.д. № 55945/2025 г., СРС, 120 с-в, с което се отхвърля неговата молба за изменение на решението в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3