Решение № 14 от 17.01.2020, Районен съд - Ихтиман

Р Е

Ш Е Н И Е гр. И., 17.01.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД И., III състав в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Ц.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 545/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Л.В.К. срещу П.Л.К. следните искове:

1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения с акт №…. г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С., граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината; 2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете В.П. К., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на адреса на майката в гр. И., ул. „П.Я.“ №.., за определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата П.Л.К., ЕГН **********, за осъждане на бащата П.Л.К., ЕГН **********, да заплаща на детето В.П. К., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка Л.В.К., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба- …..., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Направено е и искане с правно основание чл.

53 СК за възстановяване на фамилното име на съпругата преди брака- Г..

Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 1999г., от който имат едно пълнолетно и едно непълнолетно дете.

Поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че само ищецът се грижи за децата, че между съпрузите са налице множество спорове и разпри, че ответникът не помага в домакинството, редовно употребява алкохол и упражнява физически и психически тормоз.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По иска с право основание чл. 49, ал. 1 СК

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на ответника.

От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №…. г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С., се установява, че страните са сключили граждански брак помежду си на … От два броя удостоверение за раждане въз основа на актове за раждане се установява, че страните имат родени две деца, като едното е пълнолетно към момента на предявяване на исковата молба, а второто- В.П. К. е непълнолетно- родено на ***г..

От показанията на свидетеля А., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че страните са сключили брак преди около 20г., като отношенията им са се влошили. Установява се, че ответникът се е държал агресивно спрямо ищцата, отправял е обидни думи и закани. Установява се също така, че от около 3 месеца ответникът е напуснал общото жилище, като преди това отношенията помежду им са били като между съквартиранти, а не като между съпрузи.

При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

В случая с оглед обстоятелството , че отношенията между съпрузите са трайно влошени от години и същите не живеят заедно брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане не е направено.

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК:

По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК. При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права.

Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.

Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.

Както вече беше посочено, страните са родители на непълнолетното дете В.- родено на ***г.

От служебна бележка от СУ „Х. Б.“, гр. И., се установява, че детето В. е записана като ученичка в ..-клас в дневна форма на обучение.

От Социален доклад на ДСП И. се установява, че основни грижи за детето В. полага майката, като детето е В. е в добро здравословно състояние, посещава редовно училище и за него се полагат адекватни грижи. Детето живее с майка си в къща, разполагаща с детска спалня, кухня и баня, като хигиената е отлична. Установява се също така, че самото дете е заявило, че е наясно със ситуацията между родителите си и желае след развода да остане да живее при своята майка. Установява се, че майката не препятства контактите на детето с неговия баща, като отношенията между последните са добри, същите се виждат около един път седмично и два пъти бащата е дал сумата от около 60лв. на детето. От социалния доклад се установява, че бащата не е сътрудничил на ДСП, че същият работи на трудов договор, както и че майката също работи и взима заплата около 600лв., с които подпомага и второто пълнолетно дете, което е студент.

От показанията на св. А., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че грижите за детето В. се полагат изцяло от майката, която осигурява на детето всичко необходимо, включително и преди фактическата раздяла между съпрузите.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че бащата не се интересува от детето В., както и в частта, че същите не поддържат контакт помежду си, тъй като свидетелските показания в тази им част не се подкрепят от приетия по делото социален доклад.

Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на интересите на това дете. Интересът на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.

Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на двете деца съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката и местоживеенето на детето следва да бъде при нея.

Майката притежава необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, има желанието и е способен да полага адекватни грижи за детето, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства

От друга страна се установи, че бащата, макар и да не се е дезинтересирал от детето, не изпълнява в цялост родителските си задължения спрямо детето.

Следва да се има предвид и установената силна емоционална връзка на детето с майката, която се установява от изготвения по делото социален доклад, като в тази връзка следва да бъде посочено, че социалните работници са професионалисти и независими трети лица по отношение на семейството.

Съдът прецени и жилищните условия, като същите са достатъчни и подходящи за отглеждане на детето. Същото посещават редовно училище и се развива добре за възрастта си.

Предвид гореизложеното, във висш интерес на детето е да не се променят обезпечената към момента от майката спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано.

При тези аргументи съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката.

Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на децата или да ги е застрашил, както и наличието на определена емоционална и доверителна връзка на детето с бащата, но от друга страна и факта, че до момента детето никога не са е отделяло от майка си, както и установената им силна привързаност към нея, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения деца-майка да бъде близък до обичайния. Регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен следния режим за осъществяване на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката дете-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на детето от общуване и с двамата му родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си.

Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d15ec99-5f36-43a9-8b59-143e242af0b1