Решение № 918 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500824 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 266630 от 22.11.2022г., постановено по гр.дело № 10004/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав, е признато за установено по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.3, връзка с ал.1, т.1 ГПК от П. А .А. против В. Д. В., че ответникът В.В. дължи солидарно с „Имовина“ ЕООД (длъжник, по отношение на който издадената заповед е влязла в сила), на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 40 000 леванеплатена главница, дължима на основание договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус с район София и с рег.№ 031 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 15249/2019г. по описа на СРС, 161 състав и В.В. е осъден да плати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П. А .А. сумата 800 лева разноски, присъдени в заповедното производство с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав. С решението на СГС, на основание чл.101, изр.2, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Имперстар“ ЕООД, е осъдено да плати солидарно с В. Д. В. на П. А .А. сумата 40 000 лева-неплатена главница, дължима на основание договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012г. на А.Г., нотариус в район София и с рег.№ 031 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане и В.В. и „Имперстар“ ЕООД са осъдени, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да платят на П. А .А. разноски за първоинстанционното производство в размер 805,20 лева, а на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв да платят на адв. Р. К.

1 адвокатско възнаграждение в размер 1730 лева.

Въззивна жалба против решението на СГС е подадена от В. Д. В., чрез пълномощника адв. А.. Според жалбоподателя решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че договорът от 14.06.2012г. е сключен в интерес на „Имовина“ ООД за организиране и реализиране правата на дружеството и макар да е подписан от В.В., последният не става солидарен длъжник заедно с „Имовина“ ЕООД за задълженията на дружеството по договора. Сочи, че в случай, че съдът приеме, че е налице солидарна отговорност между В. и „Имовина“ ЕООД, следва да се приложи разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД и В. да бъде освободен от отговорност, доколкото ищецът не е предприел действия спрямо него в шестмесечния срок от падежа на задължението (21.03.2014г.).

Оспорва извода на съда относно момента на прекъсване на давността, като сочи, че не е съобразено обстоятелството, че В.В. не е подал възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК, а е уважено негово възражение по чл. 423 ГПК.

Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „Имперстар“ ЕООД, представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника адв. А.. Този жалбоподател сочи, че по делото липсват доказателства, установяващи съглашение по смисъла на чл. 101 ЗЗД, поради което оспорва извода на съда, че е налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Оспорва и извода на съда, че В.В. е солидарен длъжник заедно с „Имперстар“ ЕООД спрямо ищеца. Излага доводи за неправилност на решението идентични с тези, изложени във въззивната жалба на В.В.. Иска да бъде отменен атакуваният съдебен акт и вместо това да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец П. А .А., чрез пълномощника адв. К., е постъпил отговор на въззивните жалби, с който същите се оспорват като неоснователни. Изложени са съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. А .А. с искова молба, с която против В. Д. В. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът В. дължи на ищеца солидарно с „Имовина“ ЕООД сумата 40 000 лева, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019г. по описа на СРС, 161 състав и която представлява вземане с правно основание чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът е предявил и осъдителен иск срещу ответника „Имперстар“ ЕООД с правно основание чл.101, изр.второ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 14.06.2012г. бил сключен договор между 2

В.В., „Имовина“ ЕООД от една страна и П.А. от друга по силата на който А., като адвокат се задължил да организира правната защита на търговското дружество и да предяви иск от негово име срещу задължението на „Имовина“ ЕООД и В.В. да му платят възнаграждение в размер 40 000 лева. Сочи се, че договорът бил с нотариална заверка на подписите с рег. № 1098/14.06.2012 г. на нотариус А. Г. с рег. № 031 на НК. Твърди се, че П.А. изпълнил задълженията си по договора от 14.06.2012г. и провел успешно защитата на „Имовина“ ЕООД по т.д. № 4843/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, което приключило с решение № 378/06.03.2014г., влязло в сила на 21.03.2014г., като в полза на дружеството бил издаден изпълнителен лист за сумата 600 048 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2012г. и платената по делото държавна такса.

Ищецът твърди, че на 30.07.2014г. предявил вземането си по договора от 14.06.2012г. с нотариални покани рег. № 1532 от 30.07.2014 г., том І, акт № 128 и рег. № 1533 от 30.07.2014 г., том І, акт № 129 по описа на нотариус А.Г. към длъжника „Имовина“ ЕООД и към длъжника В.В., които им били връчени по надлежния ред. Сочи, че бил уведомен, че „Имовина“ ЕООД сключило с „Имперстар“ ЕООД договор за цесия, с който прехвърлило на цесионера вземането си по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4843/2012 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, като в уверение и гаранция, че задължението по договора от 14.06.2012г. ще бъде изпълнено, на 19.12.2014г. „Имперстар“ ЕООД встъпило в дълга на В.В. и на „Имовина“ ЕООД по този договор.

Ищецът твърди също, че на 15.03.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК и по ч.гр.д.

№ 15249/2019г. по описа на СРС, 161 състав, била издадена заповед за изпълнение срещу В.В. и „Имовина“ ЕООД за сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. Сочи, че ответникът В.В. подал възражение против заповедта, а по отношение на „Имовина“ ЕООД заповедта влязла в сила, тъй като дружество не е подало възражение против нея. Сочи, че спрямо длъжника „Имперстар“ ЕООД заявлението за издаване на заповед за изпълнение било отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 72989 от 22.03.2019г.

Предвид изложеното ищецът иска да се признае за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът В.В. му дължи сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва. Иска също да бъде осъден ответникът „Имперстар“ ЕООД да му плати сумата 40 000 лева, при условията на солидарна отговорност с В.В., ведно със законната лихва от 15.03.2019г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът В.В. оспорва предявените искове. Смята, че вземането на ищеца по договора от 14.06.2012 г. е погасено по давност, доколкото давностният срок е започнал да тече на 21.03.2014г., а исковата молба е подадена на 21.09.2020г., като в този период не са налице прекъсвания на давността, защото с определение от 30.06.2020г. по ч.гр.д.№ 5450/2020г. на СГС е прието възражението на В. по чл.423 от ГПК срещу издадената заповед от 22.03.2019г. и същата била обезсилена. Поддържа, че давността относно вземането се счита прекъсната от 28.06.2019г., когато е подадена молбата за образуване на изпълнително дело, на която дата е налице изтекла давност.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Имперстар“ ЕООД, чрез управителя В.В. оспорва предявените искове, като също прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че вземането на ищеца е станало изискуемо 3 на 21.04.2014г., и същата не е прекъсвана, а с разпореждането № 72989/22.03.2019г., влязло в сила на 19.05.2020г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на П.А. за издаване на заповед за изпълнение.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че на 14.06.2012г. е сключен договор между „Имовина“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г. М., В. Д. В. и П. А .А., в чл.1 от който договарящите страни са приели, че „Имовина“ ЕООД е било ищец по гр.д.№ 1430/2010г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав, по което е предявило частичен иск, уважен от съда с влязло в сила съдебно решение. Според чл.2 от договора П.А. е поел задължението да организира реализацията на правата на „Имовина“ ЕООД във връзка с предявяване на иска в пълен размер, предявен като частичен по гр.дело № 1430/2010г., като задължението му включва проучване на случая и намиране на адвокати за водене на делото. Според чл.3 от договора „Имовина“ ЕООД и В.В. са поели задължението да платят на П.А. сумата 40 000 лева, като възнаграждение за водене на процеса, при приключването му с влязло в сила решение. Договорът от 14.06.2012г. е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на нотариус А. Г. с рег.№ 031 на Нотариалната камара.

Представено по делото е решение № 378/06.03.2014г., постановено по т.д.№ 4843/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, влязло в сила на 21.03.2014г., с което „Ес-Ем-Груп-Лизинг“ ЕООД е осъдено да плати на „Имовина“ ЕООД сумата 600 408 лева главница, ведно с лихвата считано от 09.07.2012г. до окончателното плащане, както и да плати разноски по делото в размер 28 816,32 лева. Според отбелязванията върху представения препис от решението, адв. А. е получил на 24.03.2014г. издадения в полза на „Имовина“ ЕООД, въз основа на влязлото в сила решение, изпълнителен лист.

С договор за цесия от 18.12.2014г. „Имовина“ЕООД е прехвърлило на „Имперстар“ ЕООД вземанията си към длъжника „Ес-Ем-Груп-Лизинг“ ЕООД, присъдени с решението по гр.дело № 1430/2010г. на СГС в размер 10 010 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2006г. и с решението по т.д.№ 4843/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав в размер 600 408 лева главница, ведно с лихвата считано от 09.07.2012г. до окончателното плащане и разноски в размер 28 816,32 лева.

С протокол-решение от 19.12.2014г. едноличният собственик на капитала на „Имперстар“ ЕООД е взел решение дружеството да встъпи в задълженията на „Имовина“ ЕООД и на В. Д. В. към П. А .А., произтичащи от договора от 14.06.2012г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1098/14.06.2012г. на нотариус А.Г. с рег.№ 031 на Нотариалната камара.

Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че на 30.06.2014г. от нотариус А.Г. са изготвени: нотариална покана с рег.№ 1532, том 1, акт 128/30.07.2014г. и нотариална покана с рег.№ 1533, том 1, акт 129/30.07.2014г. от П. А .А., адресирани до „Имовина“ ЕООД и до В.В., с които А. е поканил длъжниците в тридневен срок от получаване на поканите да му платят дължимото по договора от 14.06.2012г. възнаграждение в размер 40 000 лева. Нотариалната покана, адресирана до 4