Решение № 8598 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8598 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20221110108675 по описа за 2022 година

Ищецът ИВ. Т. Д. твърди в исковата си молба, че работил при ответника Столична дирекция на вътрешните работи по безсрочен трудов договор, като трудовото правоотношение възникнало на 12.05.83 г., от когато той съвестно изпълнявал трудовите си задължения като „елоктромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“ при отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“. Със заповед № 513 з-11344/23.12.2021 г. трудовото му правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта не била връчена на ищеца, за нея той узнал при справка в НОИ. Ищецът твърди, че заповедта е резултат от подаден от него сигнал за тормоз от прекия му ръководител, последван от докладна срещу него за отсъствия от работа в периода 15.4.2021 г.-15.6.2021 г. По повод докладната била извършена проверка, завършила със заключение, че няма данни за дисциплинарно нарушение. От ищеца били изискани обяснения и в обяснение от 19.11.2021 г. той посочил, че не въпросните дати е бил на работа и посочил служители, който могат да удостоверят това, както и че имал проблем с магнитната карта за достъп, която не винаги отчитала влизането му в сградата, както и че системата за контрол на достъпа не функционирала. На 10.12.21 г. бил запознат със справка, според която на 1,2 и 3 6.2021 г. не се е явил на работа, срещу която ищецът възразил. На 23.12.2021 г. служителите били освободени по-рано от работа. Тъй като ищецът не се чувствал добре, решил да отиде на лекар, като около 14.1014.15 ч. му било съобщено от служители, че трябва да изчака, за да бъде запознат с някаква заповед. Тъй като не се чувствал добре, ищецът си тръгнал, отишъл на лекар и му бил издаден болничен лист до 5.1.2022 г. В последствие бил в болнични до 4.3.2022 г. Всички болнични били депозирани в СДВР. След като разбрал за заповедта, ищецът подал исковата молба. Излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са спазени 1 изискванията на КТ, а именно: работодателят не е образувал дисциплинарно производство и не е уведомил ищеца, че срещу него има образувано такова; ползвал се с предварителна закрила преди уволнението, тъй като бил трудоустроен, страдал от заболяване по Наредба № 5 /захарен диабет/ и ползвал разрешен отпуск, а работодателят не изискал мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. По същество поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като на посочените дни бил на работа, но системата не е отчета влизането му в сградата. Моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност „електромонтьор“ и да му присъди обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца считано от 5.3.2022 г. до 5.9.2022 г., в размер на 7800 лв., по 1300 лв. месечно ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание поддържа исковете и моли за уважаването им.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено, след изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ и в срока по чл. 194 КТ, с обоснована и мотивирана заповед, както и че ответникът е извършил твърдяното в заповедта нарушение, което е тежко и обуславя налагането на най-тежкото наказание. Поддържа, че заповедта е връчена на ищеца при отказ на 23.12.2021 г., когато служители на дирекцията му казали, че трябва да го запознаят със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и да му я връчат, при което той избягал, облечен в работни дрехи. Поради това към момента на връчване на заповедта ищецът не се е ползвал с предварителна закрила. Излага съображения, че на 1,2 и 3 юни 2021 г. ищецът не се е явил на работа, т.е. повече от два последователни работни дни, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 190, ал.1,т.2 КТ. Моли за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 22.06.2022 г. производството по делото относно иска по чл.

344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е прекратено поради частичен отказ за сумата над 7781.46 лв. до 7800 лв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността „елоктромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“ към отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ при СДВР, с последно БТВ в размер на 1261.61 лв., което обстоятелство е отделено като безспорно.

От събраните по делото писмени доказателства се изяснява следната фактическа обстановка: На 18.6.2021 г. ищецът депозирал до директора на СДВР сигнал за извършено спрямо него нарушение на Етичния кодекс от началника на сектора Донка Бонева.

На 23.6.2021 г. началник сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“ Донка Бонева депозирала от директора на СДВР докладна записка относно установено нарушение на трудовата дисциплина от И.Д., изразяващо се в неявяване на работа на 2 конкретно посочени дати в периода 15.4.2021 г.-15.6.2021 г., за които няма данни да е бил в отпуск. Към докладната записка са приложени справки за ползван платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност и справка за преминаване.

С покана от 23.8.2021 г., връчена на И.Д. на 7.9.21 г., са му изискани обяснения относно установено отсъствие от работното място на дати 18.5, 19.5, 25.5, 31.5, 1.6, 2.6 и 3.6.2021 г.

На 7.9.2021 г. ищецът направил искане /под формата на депозирана докладна записка/ за подмяна на магнитната му карта за достъп в сградата на СДВР и същия ден била извършена физическа проверка от началник сектор АСРС Д.Бонева и трима служители, при която се установило, че при поставяне на картата на турникетите за влизане и излизане, те се отварят.

За резултата от проверката е изготвен констативен протокол от 8.9.2021 г. със заключението, че картата позволява безпроблемно влизане и излизане от сградата на СДВР.

На 11.10.2021 г. до началника на СДВР е депозирано становище от Началник отдел „Човешки ресурси“ относно докладната записка от 23.6.2021 г., да не се търси дисциплинарна отговорност от И.Д. поради липсата на безспорни доказателства за нарушение на трудовата дисциплина /не могат да се кредитират данните от справката за контрол на достъпа поради събрани доказателства, че за част от датите служителят е бил на работа/.

Със заповед от 29.10.2021 г. директорът на СДВР разпоредил допълнителна проверка за изясняване на данните бил ли е на работа И.Д. на посочените в докладната записка дати.

Заповедта е връчена на ищеца на 17.11.2021 г. В последствие със заповед от 22.11.2021 г. срокът на проверката е продължен, за което ищецът отново е уведомен. На 17.11.2021 г. на ищеца е връчена нова покана за обяснения за причините за отсъствие от работното място на горепосочените дати. На 19.11.2021 г. ищецът депозирал обяснения, че магнитната му карта не работела, а в книгата за инструктаж се подписвал само при реално проведен такъв.

За резултатите от извършената проверка е изготвена справка от 10.12.2021 г., която ведно с приложенията към нея е депозирана до директора на СДВР.

На 10.12.2021 г. на ищеца е връчена покана за обяснения след запознаване с обобщената справка за резултата от проверката срещу него, връчена му на 10.12.2021 г. видно от отбелязването върху нея.

На 13.12.2021 г. ищецът депозирал възражение, с което директорът се запознал, видно от резолюцията върху него.

След проверка твърденията на ищеца във възражението, е изготвено становище от 16.12.2021 г. с предложение за уволнение на И.Д. поради неявяване на работа на дати 1.6, 2.6 и 3.6.2021 г. Видно от справката за контрол на достъпа, за тези дати няма регистрирани влизания и излизания на ищеца от сградата на СДВР. Според изготвените докладни, няма изписвани материали на И.Д. за ремонтни дейности на тези дати, няма положени подписи в книгата за ежедневен инструктаж, не е ползвал разрешен отпуск.

Приложени са по делото планове за подлежащи на извършване СМР от служителите на АСРС, според които на 1.6.2021 г. Д. следвало да монтира осветление в лавката на седмия етаж и в ОПП, както и на втори и трети в ОПП.

Представено е по делото писмо от ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“ София, 3 входирано при ответника на 21.12.2021 г., с което е дадено разрешение съгласно чл. 333, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с И.Д. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ.

Приложено е по делото Експертно решение № 1676 от 12.6.2019 г., с което на ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване инсулинозависим захарен диабет, за срок от три години до 1.6.2022 г. В решението като противопоказни условия на труд са посочени тежък физически труд, психично напрежение и нощни смени.

Със заповед № 513з-11344/23.12.2021 г. трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т.1, предл. 3 и чл.

190, ал.1, т.2 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, съответно на 1.6, 2.6 и 3.6.2021 г.

Според протокол от 23.1.2021 г. заповедта е връчена на И.Д. на 23.12.2021 г. в 13.55 часа в работилницата на приземния етаж в сградата на СДВР при отказ, удостоверен с подписа на шестима свидетели.

За периода от 23.12.2021 г. до 4.3.2022 г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност, видно от приложените по делото болнични листа.

При тези обстоятелства и с процесната заповед ответникът реализирал по отношение на ищеца дисциплинарната му отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на установените от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, определяне вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за налагането му от компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено в чл. 195 КТ, и връчването на заповедта. Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. В случая тези твърдения са за допуснати нарушения на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение – не е уведомен ищецът за образувано дисциплинарно производство, което се обосновава с нарушение на чл. 193 КТ, не е преодоляна предварителната закрила по чл.

333 КТ, и по същество – за неизвършване на визираното в заповедта нарушение.

Изложените едва в хода по същество твърдения за незаконосъобразност на заповедта не следва са се обсъждат, тъй като не са своевременно релевирани нито с исковата молба, нито в последствие до първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК.

Първо, неоснователни са твърденията на ищеца, че не бил уведомен за образувано срещу него дисциплинарно производство. КТ не поставя изискване за формално и изрично образуване на дисциплинарно производство, нито пък за уведомяване на работника/служителя, че се извършва проверка за извършено от него нарушение, макар в случая ищецът да е бил многократно уведомен за извършени по отношение на него 4 проверки за нарушаване на трудовата дисциплина по повод неявяването му на работа.