Акт от 27.11.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87

Гр. Разград, 27 ноември 2020 година

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 94 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение №263/13.08.2020г., постановено по АНД №185/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 3182391 от 12.11.2019г, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Л. В. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Недоволен от решението е останал наказаният водач. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не ангажира съда със становище по жалбата.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за това, че на 12.11.2019г. в 10.23 часа в с.Благоево, обл.Разград, ул.“Христо Ботев“ №14 управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 БЛУТЕК 4 Матик“ с рег. № ******** със скорост от 85 км/ч, установена и заснета с автоматизирано техническо средство (АТС) ARHCAM S1. Установената скорост на движение на МПС била с 35 км/ч над допустимата за населени места от 50 км/ч. Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка, установяваща извършеното нарушение; Справка относно собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за метрологична проверка №32-С-ИСИС/14.06.2019г. на същото и Протокол за използване на АТСС.

С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

При съставяне на процесния ЕФ са спазени относимите процесуални правила и норми. Условията и редът за използване на АТСС са уредени в цитираната вече Наредба №8121з-532. Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители са изпълнили всички законови изисквания, регламентирани в чл.6 - чл.12 от Наредбата, поради което неоснователни и недоказани са оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Цитираното от него Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело

№ 1/ 2013г. на Върховния административен съд е преди извършената промяна в относимата нормативната уредба, както в ЗДвП, така и с издадената Наредба № 8121з-532 на МВР, поради което се явява неактуално и загубило своето действие.

Оспореният ЕФ е издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в установената форма, утвърдена със Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра на

МВР, съгласно изискването на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №263/13.08.2020г., постановено по АНД №185/2020г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/