Протокол № 152 от 21.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 152 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000055 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:17 часа се явиха:

Жалбоподателят Н.а.п. редовно призована, се представлява от юрк. В.

Е.-Т. с пълномощно.

Въззиваемата страна С.т.к. ЕООД /в несъстоятелност/ редовно призована в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК не изпраща представител.

Синдикът А. Н. редовно призована, не се явява.

Не се явява представител и на въззиваемата страна С. ЕООД.

Призовката на същия е върната в цялост с отразяване, че склад *** е необитаем, има стара табела, никой не дава сведения за управител и нов адрес.

Юрк.Е.-Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.

Вярно е, че призовката на въззиваема страна е върната в цялост, но отразяването в нея обективира основания, визирани в чл. 50, ал. 2 ГПК, а именно че страната не е на посочения в Търговския регистър адрес и друг такъв не е обявен. Ето защо призовката до страната С. ЕООД следва да се счита връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, т.е. страната е редовно призована и няма пречки по хода на делото.

1

Водим от изложеното,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото.

С решение №279/27.06.2023 г., постановено по т.д. №253/2022 г. по описа на окръжен съд Пловдив, е признато за несъществуващо включеното в Списъка на приети вземания с Определение 260334/11.04.2022г. по т.д.

388/2020г. на ОС - Пловдив вземането на Н.а.п. по отношение на „С.т.к.“ ЕООД - н., ЕИК *********, а именно: сумата 202 310.05лв. - дължима лихва до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ; сумата 41 340.02лв. дължима лихва за периода 11.11.2020г. – 15.12.2021г. с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ; дължима лихва върху сумата от 374 340.51лв. за периода от 16.12.2021г. до окончателното изплащане с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ.

Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н.а.п.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са подробно съображения.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от останалите участници в производството.

С въззивната жалба не са заявени доказателствени

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски. искания.

Юрк.Е.: Поддържам въззивната жалба. Подробно сме изложили в нея съображения за неправилност на решението. Моля да присъдите всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Юрк.Е.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените Решение № 279/27.06.2023 г. постановено от Пловдивския окръжен съд като неправилно и да постановите ново, с което да бъде установено съществуването и дължимостта на публични вземания за законна лихва за забава в общ размер на 243 650.07 лв., дължими върху изискуеми и непогасени публични вземания за държавни такси в размер на 372 030.46 лв. главници с основание изпълнителен лист на Районен съд Пловдив. В мотивите на жалбата сме подробно сме изложили съображения защо е нарушен материалния закон, а именно че ДОПК и съдебната практика предвиждат, че липсата на изрично посочване в изпълнителния лист на дължима върху присъдени държавни такси суми не е основание да се приеме, че същите не се дължат, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т. 3ДОПК публично вземане е вземане за държавни такси, установени по основание със закон. По същия начин не можем да споделим и аргументите, касаещи липсата на покана за доброволно изпълнение, защото действащата разпоредба тогава - чл. 182, ал. 2 е бил неприложим към тази разпоредба.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключили.

Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 22.04 .2024 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14.23 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3