Решение № 29 от 27.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000197 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 212 от 27.06.2025 г., постановено по т.д. № 330/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, са отменени, по иска на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 7, ет.2 – адв. К.

К., на основание чл. 74 ТЗ, взетите две решения на общото събрание на „Здравец“ ООД, ЕИК 102254361, със седалище и адрес на управление: гр.

Несебър 8230, к. к. Слънчев бряг, хотел Азуро, представлявано от С.В.Ч. управител, проведено на 4.10.2024 г.

С Определение № 806 от 18.09.2025 г. е оставена без уважение молбата на „Здравец“ ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, по отношение на присъдените на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Здравец“ ООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Успенска“ № 8, офис 2 – адв. Д. П., в която същото се обжалва и се иска неговата отмяна, с постановяване на ново такова по съществото на спора, с което предявените 1 искове бъдат отхвърлени.

В жалбата се акцентира на обстоятелството, че по делото е представено удостоверение от „Алианц банк България“ АД, от което е видно, че дружеството - въззивник не дължи никакви суми по банковите кредити към тази банка към 21.12.2021 г., което обстоятелство е било потвърдено и от изслушаната в първоинстанционното производство експертиза.

Аргументира се довод, че съдът е тълкувал дружествения договор извън правомощията си, прилагайки условия, различни от предвидените в него за разпределение на печалба. Сочи се, че не е обсъдено представеното по делото споразумение от 15.04.2021 г. между дружеството и въззиваемата, която лично се е съгласила да получава суми за дивидент. Изтъква се, че решението за изплащане на дивидент е взето с изискуемото мнозинство на гласовете на съдружниците.

По отношение приетото от съда от първа инстанция, че на съдружника - въззиваем не са били представени материали, свързани с годишния финансов отчет, се излага, че по делото са били представени и приети като доказателства имейли между въззиваемата и управителя на дружеството, както и между нея и счетоводителя, от които е видно, че тя е искала документи, некасаещи годишния финансов отчет за 2023 г.

Изразява се позиция, че уведомяването за процесното общо събрание е било надлежно, по смисъла на чл.139 ТЗ, като поканата е ясна, били са получени писмените материали, касаещи приемането на ГФО на дружеството за 2023 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.

С. П., в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В отговора се подчертава яснотата и еднозначния текст на посочената клауза от дружествения договор, свързана с изплащането на дивидент, като се сочи, че съдът от първа инстанция я е приложил съобразно смисъла, вложен в нея, и действителната воля на съдружниците, подписали дружествения договор.

Претендират се разноски.

2

Постъпила е и частна жалба от „Здравец“ ООД против Определение № 806 от 18.09.2025 г.

В жалбата са изложени съображения, че броят на съдебните заседания и активността на адвоката не са водещи критерии при определяне размера на възнаграждението, а следва да се вземе предвид трудността на делото и ангажираното време на адвоката.

В депозирания отговор на частната жалба от Г. С. П. същата се оспорва, като се сочи, че при определяне на възнаграждението, съдът е съобразил сложността на поставените за решаване въпроси, броят на съдебните заседания и ангажираността на адвоката. Пледира се за потвърждаване на постановеното определение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени в обективно съединение са искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Разпоредбата обезпечава защита на съдружника или акционер против порочни решения на общото събрание на формированието.

В настоящия случай са били оспорени от съдружника Г. П., титуляр на 27 %тов дял от капитала, решенията от проведеното на 4.10.2024 г. общо събрание на съдружниците на „Здравец“ ООД, по двете точки - за приемане на ГФО на дружеството за 2023 г. и за разпределение на дивиденти на съдружниците. Решенията се атакуват като незаконосъобразни, по съображения за противоречие с клаузата на чл.25, ал.2 от дружествения договор.

Претенцията е предявена от съдружник, в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ и е допустима за разглеждане по същество.

3

От приетия като доказателство по делото протокол за проведено общо събрание на съдружниците в „Здравец“ ООД се установява, че събранието е проведено на 4.10.2024 г., като е бил представен в пълнота капитала на формированието, с участието на пълномощници на съдружниците С.В.Ч., притежаваща 54,6 % от капитала, Г. С. П., притежаваща 27 % от капитала, и Ц.Ж. Г.а, притежаваща 18,4 % от капитала. Приетите решения са обективирани в съставения протокол. Взети са решения за приемане и публикуване на ГФО за 2023 г. и за разпределяне на дивиденти на съдружниците, както следва: на съдружника С.Ч. 106 432,67 лв., на Г. С. П. – 52 631,58 лв. и на Ц.Ж. Г.а - 35 867,37 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.18, б.“г“ от дружествения договор, общото събрание на съдружниците приема годишния финансов отчет, разпределя печалбата и взема решение за изплащането й. В чл.25, ал.2 от дружествения договор съдружниците са предвидили квалифицирано мнозинство от две трети от капитала за приемане на решения в правомощията на общото събрание по чл.18, б“г“ от договора, както и са регламентирали допълнително условие за приемането им, а именно – пълно издължаване на всички дължими кредити, отпуснати на дружеството от „Алианц Банк България“ АД.

В производството пред първата инстанция е била назначена съдебно – икономически експертиза – основна и допълнителна задача, от заключенията по която се установява, че „Здравец“ ООД към 21.12.2021 г. е било кредитополучател по кредити към „Алианц Банк България“ АД в общ размер на 946 059, 82 лв. Вещото лице е посочило, че с кредитен превод от същата дата е извършено пълно погасяване на тези задължения към банката от „Бе плюс“ ООД, по силата на договор за заем между това дружество и въззивника от 10.12.2021 г.

Данните по експертизата, че кредитните задължения на дружеството – въззивник към „Алианц Банк България“ АД са били изплатени се подкрепят и от Удостоверение № 800-667/29.11.2024 г., издадено от „Алианц Банк България“ АД и сочещо, че ползваните от дружеството кредитни продукти са били изцяло погасени на 21.12.2021 г.

Установено е от експерта, че на 28.03.2024 г. е бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ между „Здравец“ ООД и 4

„Юробанк България“ АД, по силата на който на дружеството – въззивник е предоставена в заем сумата от 1 866 000 лв., с цел рефинансиране на съществуващи задължения по кредит, предоставен на „Здравец“ ООД от „Бе плюс“ ООД, съгласно Договор за паричен заем № 458 от 10.12.2021 г. Вещото лице е посочило, че съществуващото задължение към „Бе плюс“ ООД, ведно с дължимата лихва, е било погасено изцяло на 21.05.2024 г., след усвояване на финансовите средства по банковия кредит. При проверката на вещото лице в счетоводните книги на банката е констатирано, че дружеството – въззивник извършва плащания по погасителен план с последна изравнителна вноска предвидена за 21.12.2033 г., като е извършило три плащания по главницата, с остатъчно задължение към 29.04.2025 г. главница и договорни лихви - 1 681 228,68 лв.

Решенията на общото събрание на търговско дружество са особена категория правни актове – сделки-решения, съставени от волеизявления на мнозинството на членовете, обединени от интереса за постигане на общата цел на сдружаването. За да се породят валидно в правния мир, решенията следва ясно да удостоверяват изявления на съгласие на достатъчен, според приложимия режим, брой участници в дружеството, по недвусмислено формулирани въпроси, като изявленията на съгласие представляват положителното гласуване.

За формиране на извод относно законосъобразността на взетите решения от общото събрание следва, на първо място, да се установи, че същите не противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор, а на следващо място, че те са приети с необходимото мнозинство на гласовете.

По отношение на решението по точка първа от дневния ред не се констатира противоречие с императивни норми на закона или разпоредби на дружествения договор. Съгласно чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ и чл.18, б“г“ от дружествения договор, общото събрание е органът, компетентен за вземане на решение за приемане на годишния финансов отчет на дружеството. Спазени са и разпоредбите, касаещи редовното свикване на събранието, като протоколът от същото материализира изявление на представителя на въззиваемата, че не възразява по уведомяването си. Несъгласието на въззиваемата, като съдружник в дружеството, с взетото решение за приемане на ГФО, изразено в 5 гласуване против на нейния пълномощник, не води до неговата незаконосъобразност, тъй като то е прието с необходимото мнозинство на гласовете – две трети, съобразно предписаното в дружествения договор – „за“ са гласували пълномощниците на С.Ч. и Ц. Г.а.

По отношение на решението по втората точка от дневния ред следва да се посочи, че същото не противоречи на горецитираната норма на дружествения договор, като източник на автономно корпоративно право, обвързващо за дружеството.

Съдържанието на нормата е ясно и то недвусмислено поставя като условие за разпределяне на формираната печалба от дейността изискването за погасяване преди това на определени кредитни задължения – тези, съществуващи към момента на приемане на дружествения договор, към определена банка, поети при определени условия. Нормата създава изключение и, като ограничителна, следва да се тълкува стриктно, до стеснително.

Предвид принципната и широко разпространена търговска практика на дружествата да оперират със зает финансов ресурс, не би могло обосновано да се заключи, че волята на съдружниците, изразена при приемането на процесната клауза, е била разпределянето на печалбата от дейността да не може да се извърши, освен при пълно издължаване на всички финансови задължения на дружеството към банкови институции. В този аспект, рефинансирането на кредита с други заеми, в това число и към банка, не се приема от настоящата инстанция като отклонение от приложимата норма на дружествения договор, като валиден регулаторен механизъм в отношенията между съдружниците. Доколкото към момента на приемане на решението от общото събрание – 4.10.2024 г., задължения на дружеството към „Алианц Банк България“ АД не са съществували, то събранието е било в правомощията си да приеме решение за разпределяне на дивидент.

Като взе предвид, че решението на общото събрание относно разпределянето на дивиденти е взето в рамките на компетентността му по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ и чл.18, б.“г“ от дружествения договор, с необходимото мнозинство и не са въведени оплаквания относно размера на разпределените пропорционално суми, апелативният състав намира, че не са налице основания за отмяната му.