Решение № 1112 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202991 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 10101981, с който на Г. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговото изменяне чрез намаляване на глобата от 100 на 50 лева.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (ЕФ е връчен на 03.05.2025г. видно от представената разписка, а жалбата е подадена на 16.05.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.11.2024г., в 00:39 часа, в град Пловдив на бул. „Христо Ботев“ №1 в посока от изток към запад, при 1 максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № **** се движело с установена скорост 63 км/час и наказуемо превишение от 13 км/час.

Като ползвател на МПС е бил посочен жалб. Г. С. П.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва на първо място от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение са посочени часа, датата и мястото на извършване на нарушението, както и установената от техническото средство скорост от 66,24 км/ч. При правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача съгласно представения Протокол за проверка № 145СГ-ИСИС/17.10.2024г. е получена правилната наказуема скорост в размер на 63 км/ч.

Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС, собственик на МПС е И.Н.М., като същият е подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил като действителен водач жалбоподателя Г. П., като е приложил и СУМПС на същия, като посочените документи съдът цени като доказателство за правилно установена пасивна легитимация на наказания субект.

При извършен служебен контрол, съдът констатира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020 с мобилен монтаж, представляващо АТСС, временно разположено на участък от пътя;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № В-70, видно от приложеното по делото писмо за 2 удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити;

-приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

Правилно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя, доколкото деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Основателни обаче са възраженията, че неправилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено в условията на повторност.

Съгласно дадената в т. 33 от ДР на ЗДвП легална дефиниция:

"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В ЕФ повторността се обосновава с ЕФ серия К, № 9146217. Ноторно известно е, че влизането в сила на НП/ЕФ се предпоставя от редовното им връчване. В тази връзка, с разпореждането за насрочване на делото са изискани доказателства от въззиваемата страна за връчване на посочения електронен фиш.

В отговор е постъпило писмо вх. № 66917/13.06.2025г, от което е видно, че доказателства за връчване на ЕФ серия К № 9146217 не са налични, доколкото обратна разписка не е върната.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, при административно обвинение за повторност, ако връчването на първия ЕФ е оспорено (какъвто е процесният случай), за доказване на повторността не е достатъчно само позоваване на справка от МВР за връчване, доколкото тези справки АИС-АНД или справка за нарушител/водач имат вторичен, производен характер, а следва да се съберат първични доказателства за 3 връчването-разписка.

При липса на подобни доказателства (върната разписка), не може да се приеме, че ЕФ серия К, № 9146217 е влязъл в сила преди момента на извършване на процесното деяние, поради което повторността не се явява изводима. В случая липсват и доказателства електронният фиш, обуславящ повторността, да е бил заплатен от жалбоподателя, за да може да се изведе наличието на знание за същия, респ. за влизането му в сила преди датата на процесното деяние.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – КАНД № 20257180700331/2025, КАНД № 20257180700154/2025, КНАХД №

20237180703133/202г.,

КАНД № 20247180701079 / 2024 всички на

Административен съд-Пловдив и др.

Посоченото не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед наличието на извършено нарушение, но предвид разрешенията, дадени в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения, порокът в приложението на материалния закон може да бъде поправен от районния съд чрез изменението на санкционния акт.

Точно такъв е и процесният случай, тъй като приетите за установени в ЕФ факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение по чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП, доколкото превишение от 13 км/час в населено място попада именно в приложното поле на тази норма, като предвижданата санкция е във фиксиран размер 50 лева.

По изложените съображения, съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021г. на ВАС като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 100 на 50 лева.

По разноските:

С жалбата си, жалбоподателят не е поискал цялостна отмяна на ЕФ, а само неговото изменяне с преквалификация на деянието и приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение, респективно намаляване на глобата от 100 до 50 лева. Видно от произнасянето по същество, претенцията на жалбоподателя е уважена изцяло, поради което само той има право на присъждане на разноски в процесния случай. Жалбоподателят е доказал 4 реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума. Уговореният и заплатен размер от 400 лева отговаря изцяло на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 10101981, с който на Г. С. П., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като:

-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП;

-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 100 лв. на 50 лева;

ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Г. С. П., ЕГН

**********, сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатска защита и съдействие пред районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5