Решение № 21 от 13.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Плевен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Т.а като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430201046 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 25-1775-000075 от

16.05.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ - Плевен, с което на основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от ЗДвП на Л. П. Л. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 15 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Н. Я., ПлАК.Последният подържа изцяло така депозираната до съда жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно Счита, че така описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение не е доказано по категоричен и несъмнен начин,именно защото липсват доказателства доверителят му да е управлявал МПС на посочената дата, което изключва и необходимостта да бъде изпробван за употребата на каквито и да е вещества в такова качество.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в

1 съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с регистрационен № 177200-7180 от 25.06.2025 година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено като такова. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение , моли съда да съобрази същото с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На 19.04.2025 година *** К. Г., съвместно с колегата си К. Д. /и двамата ***/ изпълнявали служебните си задължения в ***. Около 16:00 часа двамата се намирали в района на главната улица в същото населено място. Водач на *** бил свидетелят К. Д.. По същото време забелязали да се движи непосредствено срещу тях, в обратна на посоката им на движение, лек автомобил Ауди А 4 с рег. № *** и завил в посока към улица „***“ в ***. И двамата *** възприели в автомобила само едно лице, което го управлявало, целият му врат би татуиран и било облечено с горнище на анцуг .

Непосредствено след като се разминали с лек автомобил Ауди А 4 с рег. № ***, към тях се приближил друг автомобил, управляван от жена, която се провикнала защо не били спрели за проверка лекият автомобил Ауди.

Твърдяла, че малко преди това водачът му щял да предизвика ПТП с тежки последици, тъй като поведението му било неадекватно.

Полицейските служители К. Г. и К. Д. се отправили незабавно в посоката, в която преди много кратко време видели да се отправя лек автомобил Ауди А 4 с рег. № ***. От разстояние от около 50 метра и двамата *** видели как същият автомобил бил паркиран на заден ход в гараж, находящ 2 се в *** на намиращата се там улица „ ***“. Свидетелите Д. и Г. се приближили, спрели патрулния автомобил пред *** на улица „ ***“. От паркираният вече автомобил Ауди А 4 с рег. № *** слязъл жалбоподателя Л.

П.. В негово лице и двамата свидетели разпознали лицето, с което малко преди това се разминали на главната улица в ***. Пристъпили към проверка като изискали документите на водача за проверка. Жалбоподателят отказал да предостави каквито и да е документи, отрекъл да е управлявал автомобила си, съобщил, че само бил подгрявал двигателя в гаража си.

Свидетелите К. Г. и К. Д. потърсили съдействие от колеги от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен. Около 17:00 часа на място пристигнал свидетеля А.

А.. По същото време на място пристигнала и свидетелката Р. А., която в писмен вид потвърдила обстоятелството, че в същия ден, няколко часа преди проверката видяла именно подсъдимия да управлява в с. Бохот лек автомобил Ауди А 4 с рег. № *** и то в неадекватно състояние.

Свидетелят А. А. подканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM – 0773, както и с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. № ARPК – 0012. Жалбоподателят П. категорично отказал да бъде тестван по какъвто и да е начин като заявил, че нямат основание за такава проверка, тъй като не бил управлявал автомобила. В хода на проверката взела участие и свидетелката Петруша Л.а – баба на жалбоподателя. В проведен с нея разговор заявила, че внукът и не бил управлявал автомобила и бил добро момче.

На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП. Жалбоподателят подписал отказал да подпише акта и отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел.

На същият бил издаден и талон за медицинско изследване, с холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата като му било разяснено, че има възможността да отиде в СПО при ЦСМП - Плевен в посоченото време, ако желае да даде кръвна проба. Жалбоподателят не посетил ЦСМП – Плевен.

Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление,което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и му се отнемат 12 контролни точки за извършено нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.

3

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 25-1775-000075 от 16.05.2025 година на Началник сектор в ОДМВР Плевен, Първо РУ - Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, ***31547 от 19.04.2025 година на полицай при Първо РУ - Плевен; копие от протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 19.04.2025 година; копие от талон за изследване № 262550 от 19.04.2025 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя Л. П. Л.; Заповед № 316з-1334 от 21.03.2025 година на Директора на ОД на МВР - Плевен; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите К. Д., К. Г. и Р. А., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които 4 сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител на сектор „ ПП“ при ОД на МВР- Плевен, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е пристъпил издаване на обжалваното наказателно постановление при всестранно и пълно изясняване на всички релевантни обстоятелства към. В този смисъл съдът прие, че при издаването на наказателното постановление е спазен изцяло процесуалния закон.

Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено следното:

Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое задължение жалбоподателят не изпълнил. Демонстрираното от него поведение съдът възприе като отказ да бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта. Това неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл.

174 ал. 3 от ЗДП, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.

СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.174 ал. 3 предложение първо от ЗДП.

Съвкупната преценка на всички доказателства по делото установяват по 5 безспорен начин следните факти: обстоятелството, че на 19.04.2025 година, жалбоподателят управлявал в *** лек автомобил Ауди А 4 с рег. № *** и е имал качеството на водач на МПС по смисъла на пар. 6 т. 25 от ДР на ЗДП на водач. Безспорен факт е и и отказът на жалбоподателя в 21:54 часа в същия ден да бъде изпробван от свидетелят А. А. с техническо средство, който именно отказ последният отразил в съставеният акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е проведено против жалбоподателя конкретното административнонаказателно производство.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. Д. и К. Г.. Същите са изключително подробни, последователни и непротиворечиви, установяват по несъмнен начин, че възприели именно жалбоподателят да управлява лекият автомобил Ауди по главната улица в ***, малко преди да пристъпи към паркирането му в гараж на улица „ ***“ *** където живее. Същите свидетели усановяват и това, че възприели лично как именно жалбоподателят предприел пред очите им действия по паркиране на автомобила на заден ход в гараж, находящ се на същия адрес, след което слязъл от автомобила и заявил, че просто загрявал двигателя му. Съдът възприе тези показания като достоверни, предвид взаимната си кореспондентност и еднопосочност, както и с оглед на това, че кореспондират и с показанията на свидетелите Р. А. пряко и косвено с тези на свидетеля А. А.. Последният на свой ред установява, че когато пристигнал на мястото, повикан от своите колеги, капакът на лекият автомобил бил все още топъл.

Що се отнася до показанията на свидетелката Петруша Л.а съдът възпре същите като неотносими към предмета на доказване. Както установява самата тя в съдебно заседание лично не е възприела внук и да управлява лекия автомобил, по принцип не карал кола тъй като нямал книжка а в същия ден и помагал в градината и с животните. Тези показания съдът възприе като недостоверни, предвид факта че изхождат от близка родственица на жалбоподателя, което я определя като пряко заинтересована от изхода на делото.