Решение № 5417 от 24.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5417 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Р. М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505859 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15611/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 47025/2022 г. на СРС, 59 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК 831609046 против Р. Г. Г. с ЕГН **********, осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер 25,85 лева, представляваща главница – стойността на топлинната енергия за периода м. 05.2019 г – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на уточняващата молба – 05.10.2022 г. до изплащането на сумата, за сумата в размер на 3, 46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2020 г. – 02.08.2022 г., за сумата в размер на 23,85 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.

07.2019 г – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на уточняващата молба – 05.10.2022 г. до изплащането на сумата и за сумата в размер на 4,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

УВАЖЕНИ СА предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК 831609046 против А. Г. С. с ЕГН ********** и ответникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер 15,50 лева, представляваща главница – стойността на топлинната енергия за периода м. 05.2019 г – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на уточняващата молба – 05.10.2022 г. до изплащането на сумата, сумата в размер на 2,08 лева, представляваща 1 мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2020 г. – 02.08.2022 г., сумата в размер на 14,31 лева, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2019 г – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на уточняващата молба – 05.10.2022 г. до изплащането на сумата, сумата в размер на 2,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г. А. Г. С. е осъдена да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 1 437, 50 лева.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника А. Г.

С., с която оспорва решението в уважителната му част, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът излага съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи извода дали ответникът е приел или се е отказал от наследството на своя наследодател, поради което и не може да се приеме за доказано притежаваното право на собственост върху процесния недвижим имот, респ. и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на действащото законодателство. В подкрепа на твърдението си, че не е клиент на топлинна енергия посочва, че представените по делото доказателства установяват, че не е ползвала топлоснабдените недвижими имоти, поради което и не може да се приеме, че се намира в облигационни отношения с дружеството – ищец. Въззивникът оспорва както реалното доставяне на топлинна енергия до имота, така и количеството доставяна топлинна енергия, като поддържа, че остава неизяснен начина, по който е отчитана и начислявана топлинна енергия. Релевира съображения, че въззивникът не е уведомяван за съществуващите задължения и техния размер, както и че дружеството – ищец не ангажира доказателства, с които да установи, че е поканен да плати задълженията си, поради което и не е поставен в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново , с което изцяло да отхвърли претенциите.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В законоустановения срок по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приемат за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответниците дължат процесните суми за доставена, и незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснбден имот. В съдебно заседание процесуален представител на ищеца признава заплащането на сумата в размер на 59, 60 лева от страна на ответницата Р. Г., исковете се поддържат по тношение на ответницата А. С.. Ответницата Р. Г. Г. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че на 15.12.2022 г. е заплатила сумата в размер на 62, 60 лева, отчитайки законната лихва, за което и прилага вносна бележка, моли исковете 1 против нея да бъдат отхвърлени, и разноските да бъдат възложени на ищеца.

Ответницата А. Г. С. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „********, чрез назначения й особен представител адв. Т. П. от САК, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете, както по основание, така и по размер, както и прави възражение за изтекла погасителна давност, моли исковете против нея да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач "Бруната" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Братя Бъкстон" № 5, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, както е приел и в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорно по делото е дали ответника – въззивник притежава качеството потребител на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността им за заплащане на процесните суми.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния 3 топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна 4 енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.