Решение № 260580 от 06.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …, гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на 23.03.2023 г., в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ: Наталия

Лаловска

Темислав

Димитров при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело № 3555 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалби на Х.Б.Б. срещу решение № 40447/14.02.2019 г. по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която Х.Б.Б. е осъден да заплати в полза на М.Н.С. сумата в размер на 9878,09 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до погасяването, представляваща припадаща се 1/4 част от стойността на подобрения, направени в периода 2013-2017 г. в поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „*****и в разположените в него жилищна сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***, под формата на 1/4 част от увеличената стойност на имота, вследствие направените подобрения.

Жалбоподателят –

Х.Б.Б., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Сочи, че част от извършените дейности в имота не представляват подобрения, а са действия по поддържане на имота в резултат на обикновеното овехтяване на същия. Оспорва също така всички твърдени подобрения да са извършени реално от ищцата С.. Освен това счита за неправилен извода на съда, че не е налице противопоставяне от другите съсобственици във връзка с извършените подобрения в имота, като в тази връзка оспорва размера на присъдената сума. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът за подобрения, предявен спрямо жалбоподателя, да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството. Релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за въззивното производство.

Ответникът по жалбата - М.Н.С., оспорва жалбата, като счита, че решението на Софийски районен съд по претенцията за подобрения, предявена от съделителя С., е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Н.Б.Б. срещу Х.Б.Б. и М.Н.С., като един от делбените имоти представлява и процесният поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „*****и разположените в него жилищна сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***. С решение № 6608/13.01.2017 г., постановено по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, е допусната делба на посочения имот при следните квоти в съсобствеността: 1/2 идеална част за съделителя М.Н.С. и по 1/4 идеална част за съделителите Н.Б.Б. и Х.Б.Б..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят М.Н.С. е предявила претенции за подобрения спрямо останалите съделители, като с обжалваното решение искът за подобрени, предявен спрямо жалбоподателя Х.Б.Б. е уважен до сумата в размер на 9878,09 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до погасяването, представляваща припадаща се 1/4 част от стойността на подобрения, направени в периода 2013-2017 г. в поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „*****и в разположените в него жилищна сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***, под формата на 1/4 част от увеличената стойност на имота, вследствие направените подобрения. Именно посочената част от решението на Софийски районен съд е предмет на обжалване в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото се явява и правилно.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, отношенията във връзка с извършени подобрения в съсобствен имот се уреждат по различен начин, като се вземат предвид конкретните условия, при които са извършени. Съгласно ППВС № 6/1974 г., ако собственикът, който е извършвал подобрения, владее частите на другите съсобственици за себе си, същият се явява владелец на целия имот и има правата по чл. 72-74 ЗС. В случай че съсобственикът – подобрител не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, то следва да бъде взето предвид обстоятелството, дали е налице съгласие на другите съсобственици във връзка с извършените подобрения – ако е налице съгласие или ако не е налице такова съгласие, но и не е налице изрично противопоставяне, отношенията следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60-62 ЗЗД, а ако е налице изрично противопоставяне – по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.

По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че съделителят С. е била владелец на целия имот, по отношение на който твърди да е извършвала подобрения, а така също липсват твърдения на другите съделители, в това число и жалбоподателят Х.Б.Б., за противопоставяне на извършените подобрения в имота. Следователно, отношенията между съделителите във връзка с извършените подобрения следва да бъдат уредените по правилата на водене на чужда работа без пълномощение, когато работата е предприета и в собствен интерес – чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при която хипотеза заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, т.е. увеличената стойност на имота в резултат на така направените подобрения, като се отчете овехтяване.

С молба, вх. № 5177833/27.11.2017 г., жалбоподателят не оспорва, че описаните в исковата молба за заплащане на подобрения работи действително са извършени, с изключение на твърденията, че са правени трегери, като оспорва единствено качеството им на подобрения и стойността им.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, извършените строителни работи в имота в периода от 2008 г. до 2017 г. представляват подобрения, тъй като променят първоначалния вид или характер на вещта, като в резултат на извършването им е повишена стойността на имота. Следователно, извършените строителни дейности в имота, описани в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, представляват несъмнено подобрения в същия, като твърдението на жалбоподателя в обратния смисъл се явява неоснователно.

Видно от заключението по допълнителната съдебно-техническата експертиза, депозирана на 31.05.2018 г. и коригирана на 26.11.2018 г., в процесния имот в периода от 2008 г. до 2017 г. са извършените следните подобрения, с които е увеличена стойността на същия, а именно – по отношение на дворното място: изградена е ограда с пана и метална мрежа, настилка от гранитни плочи, водомерна шахта и ревизионна шахта, портална врата с автоматика; по отношение на жилищната сграда: извършен е ремонт на покрива, изпълнена е изолация, поставена е нова дограма, извършен е ремонт на кухнята, стая, хол, тоалетна на първия етаж, входно антре, изградено е стълбище с облицовка на втория етаж, извършен е ремонт на две стаи и килер. Вещото лице сочи също така, че на мястото на стария гараж е изграден нов такъв. Увеличената стойност на имота след отчитане на овехтяването е в размер на 37194,79 лв., а стойността на новия гараж е в размер на 14371 лв. Правилно първоинстанционния съд за определяне на общата стойност на подобренията е прибавил разликата в стойността на новия гараж (14371 лв.) и стария (6850 лв.), т.е. сумата в размер на 7521 лв., доколкото именно с посочената сума се е увеличила стойността на целия имот в резултат на изграждане на нов гараж на мястото на съществуващия. Ето защо, общата сума на подобренията е в размер на 44715,79 лв., от която следва да се извади сумата в размер на 110,67 лв. за доставка и монтаж на плочи от врачански камък, тъй като липсва претенция от страна на съделителя С. за посочената дейност, т.е. дължимата сума за подобрения е в размер на 44605,12 лв., както правилно е посочил първоинстанционния съд.

Районният съд е уважил възражението за давност за част от подобренията, релевирано от ответниците по исковете за подобрения, извършени преди 20.11.2012 г. и на стойност 5092,76 лв., като във въззивната жалба не са въведени доводи за неправилност на решението в посочената част.

Ето защо, дължимата сума за подобрения, която не е погасена по давност, възлиза на 39512,36 лв., 1/4 част от която дължи жалбоподателят Х.Б.Б., т.е. сумата в размер на 9878,09 лв., до която е уважен искът спрямо него.

Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед факта, че същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40447/14.02.2019 г. по гр.д. № 36698/2015 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която Х.Б.Б. е осъден да заплати в полза на М.Н.С. сумата в размер на 9878,09 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до погасяването, представляваща припадаща се 1/4 част от стойността на подобрения, направени в периода 2013-2017 г. в поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. София, ул. „*****и в разположените в него жилищна сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***, под формата на 1/4 част от увеличената стойност на имота, вследствие направените подобрения.

ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на М.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.