Решение № 12093 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12093 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110120316 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от И. С. М. срещу „Обединена българска банка“ АД, искова молба.

Ищцата твърди, че на 02.10.2007г. е сключила Договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /с правоприемник „Обединена българска банка“ АД/, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 20 300 лева. Уговорен бил годишен лихвен процент в размер на 7,70 %, както и погасяване на задължението чрез заплащане на 120 месечни вноски, всяка в размер на по 243,09 лева. Поддържа, че на 21.07.2010г. между страните бил сключен Анекс №1 към договора за кредит, с който страните предоговорили условията на договора. Сочи, че е погасила чрез плащане дължимата главница в размер на 20 300 лева, като е заплатила и недължими суми в размер на 25 000 лева. Навежда твърдения, че договорът за банков кредит е нищожен поради противоречи с чл.6, чл.7, т.4 - 14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 ЗПК /отм./.

Поддържа, че същият не отговаря и на изискванията на чл.7, т.7, т.9, т.10 и т.12 ЗПК /отм./. Сочи, че макар в договора да е посочен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ от 8,16 % съгласно изискването на чл.7, т.6 ЗПК /отм./, липсва конкретизация относно начина, по който последният е формиран, което води до неяснота относно включените в него компоненти и представлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, заложено в чл.7 ЗПК /отм./. Твърди, че договорът не отговаря по съдържание и на чл.7, т.7 ЗПК /отм. /, тъй като в чл. 4.1. от договора не са посочени условия, при които може да бъде променян годишният процент на разходите /ГПР/ или че същият не подлежи на промяна. Поддържа, че в договора за кредит няма данни и за това как и при какви 1 условия може да бъде променяна възнаградителната лихва. Сочи, че в договора не са посочени и разходите по чл.21, ал.2 ЗПК /отм./, съгласно чл.7, т.9 ЗПК /отм./, извън уговорената лихва и обезщетение за неизпълнение на договора, като твърди, че такИ. са начислявани от банката и плащани от ищцата. Счита, че е нА.це и нарушение на т.10 от чл.7 ЗПК /отм./, тъй като не е посочен начинът на изчисление на елементите на кредита, съответно не е ясно как се изчислява т. нар. „надбавка“ при определяне на дължимия лихвен процент /чл.4 от договора/ и уговореното в чл.10.1 от договора обезщетение за забава, което създава неяснота относно механизма на изчисление на дължимите лихви по кредита. Твърди, че лихвата е изчислена неправилно, доколкото като основа е взета главницата от 20 300 лева, без да бъде отчетено, че банката е удържала сума в размер на 152,25 лева като комисионна. В тази връзка сочи, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което посочената сума се явява неоснователно удържана. Твърди, че не е спазено и изискването на чл.7, т.12 ЗПК /отм./, тъй като в договора не са посочени условия за неговото прекратяване. Въз основа на изложеното счита, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което заплатените разходи по същия се явяват недължимо платени. Твърди, че нищожни като неравноправни са и отделни негови клаузи. Сочи, че възнаградителната лихва е била увеличавана едностранно, без да е било нА.це обективно основание за това, с оглед на което заплатените суми, представляващи разликата между вноската за лихва по първоначално уговорения лихвен процент и едностранно увеличения се явяват недължимо платени и подлежат на връщане. Поддържа, че сключеният анекс е нищожен, тъй като представлява споразумение върху забранен договор. Счита, че предвиденото в чл.7 от сключения между страните анекс, а именно, че лихва се дължи за ползването на всяка сума по кредита, води до анатоцизъм, който е допустим само в отношенията между търговци, но не и в настоящия случай. Твърди, че не се дължи и начислената от банката наказателна лихва, тъй като уговорката за нея е нищожна поради нейното противоречие със закона- чл.19, ал.2 ЗПК /отм./. Поддържа недължимост и на заплатената такса за управление, тъй като същата противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Обосновава, че посочената разпоредба намира приложение, независимо че в стария ЗПК няма такава уговорка, тъй като забраната за начисляване на тази такса произтича от общите разпоредби на правото. Предвид изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че към договора за кредит са сключени два анекса- освен сочения от ищцата Анекс №1, така също и Анекс №2 от 31.08.2015г., с който са предоговорени условията на процесния договор- страните са постигнА. споразумение относно дължимите по кредита суми, променили са възнаградителната лихва по кредита, както и сроковете за 2 погасяване на същия, потвърдили са сключената от ищцата застраховка върху живота и телесната й цялост. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за банков кредит от 02.10.2007г. и Анекс от 21.07.2010г. със сочените от ищцата параметри, както и че процесният кредит е погасен, като твърди, че последната вноска по него е платена на 28.07.2022г. В същото време намира твърдението на ищцата, че освен главница е платила и сума в размер на 25 000 лева за невярно, като заявява, че общо платената от кредитополучателя сума е в размер на 35 930,66 лева, включваща главницата по кредита и останА.те уговорени акцесорни задължения- възнаградителна лихва, комисиона за управление, обезщетение за забава /наказателна лихва/, както и премията по посочената по-горе застраховка по кредита.

Излага твърдения, че с подписването на Анекса от 21.07.2010г. ищцата е била наясно, че се предоговорят условията по договора. Оспорва твърдението за нА.чие на неравноправни клаузи. Навежда подробни аргументи относно вА.дността на договора и оспорените негови клаузи, като счита, че същите отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП в приложимите редакции и не са нА.це сочените от ищцата пороци. Поддържа, че всяка промяна на лихвата по кредита е извършвана коректно, в уговорените срокове и единствено на основание договореното между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност на всички задължения, чиито падеж е настъпил преди 08.04.2020г. В заключение сочи, че всички суми по кредита са били платени на вА.дно договорно основание, тъй като оспорваните от ищцата клаузи не са неравноправни или противоречащи на закона, и следователно не са нищожни. С оглед на това отправя молба към съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От подаденото от ищцата И. М. на 20.09.2007г. искане се установява, че същата е кандидатствала за получаване на финансов пакет „Универсал“, включващ предоставяне на потребителски кредит в размер на 20 000 лева, сключване на застраховка „Живот“, както и издаване на кредитна и дебитна карта.

Съгласно представено по делото Извлечение от процедура за прилагане на политиката за предоставяне на потребителски кредити на физически лица и на политиката за жилищно кредитиране на физически лица при предоставяне от страна на кредитоискателя на пълен комплект документи за кандидатстване, кредитният специА.ст преглежда декларираните от клиента данни в Искането за кредит и проверява за съответствие с данните от представените документи и информира клиента за възможността за сключване на Застраховка на кредитни вноски и прави справка дА. лицето е попълнило коректно полетата за застраховката в “Искане за кредит + кредитна карта”.

3

Приета по делото е и Инструкция за работа със застраховки на кредитни вноски за физически лица по потребителски и жилищни кредити на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, одобрена на 04.05.2007г. и в сила към 02.10.2007г. /“Инструкцията“/, в чл.1 от която е посочено, че банката предлага застраховка на кредитни вноски на своите клиенти по потребителски и жилищни кредити със суми до 200 000 лева или равностойност във валута, като сключването на такава не е задължително, а е по избор на клиента. Отбелязано е, че при обработка на искане за кредит кредитният специА.ст информира клиента за възможността за сключване на застраховка на кредитни вноски.

Видно от приетия Договор за банков кредит, сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и И. М. на 02.10.2007г., на последната е предоставен кредит в размер на 20 300 лева, който да бъде ползван за рефинансиране и потребителски нужди, при годишен лихвен процент в размер на 7,70% и краен срок- 25.09.2017г. В чл.4 от него е посочено, че уговорената лихва представлява СБР /стойност на банковия ресурс/, определен от банката +2,70% пункта надбавка годишно, като при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.

Предвидено е, че банката си запазва правото едностранно да променя размера на лихвата съгласно действащата политика на банката, при условие че кредитополучателя не осигури превеждане на трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечното си възнаграждение по открита от него в банката сметка в рамките на 45-дневен срок от подписване на договора, както и ако на по-късен етап цялото или част от разполагаемия размер на трудовото възнаграждение на кредитополучателя не се получава по негова сметка в банката. В чл.4.4 е уговорено, че при първо усвояване на суми по договора кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за управление в размер на 0,75% върху размера на кредита, която не подлежи на връщане при предсрочно пълно или частично погасяване на кредита. В чл.4.5 е предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателя дължи на банката наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно. Уточнено е, че наказателната надбавка представлява договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл.5.10 е посочено, че на кредитополучателя се предоставя възможност да ползва застраховка на кредитни вноски съгласно действащата политика на банката.

Отразен е и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита към момента на сключване на договора- 8,16%.

От представения към договора за банков кредит погасителен план се установява, че изпълнението на задължението за връщане на предоставената сума е разсрочено на 120 погасителни вноски в размер на 243,09 лева, както и че размерът на начислената комисионна за управление е 152,25 лева.

4

Видно от приложените към исковата молба уведомления от 05.03.2008г., 04.08.2008г. и 06.11.2008г., банката е променила СБР, респективно и размера на възнаградителната лихва, като е изпратила нови погасителни планове на кредитополучателя.

Приет по делото е сключен на 21.07.2010г. Анекс №1 към Договора за банков кредит, с който страните приемат по-детайлна дефиниция на СБР, именно – „Стоиност на банковия ресурс – лихвеният процент за съответната валута, при които банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката, и други законоустановени разход“, като посочват, че неговата стойност се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян. Уговарят и предпоставките за промяна на СБР, а именно – при промяна на пазарните условия, представляващa изменение в едно или повече от посочените подолу условия, които в своята съвкупност влияят върху стоиността на банковия ресурс, банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР, а именно: 1/ изменение с минимум 5% за месец на стоиността на средните годишни лихвени нИ. по привлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявявани в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9% кумулативно за три месеца; 2/ изменение с минимум 5% за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република България Credit Default Swap (CDS) за периоди между 1 и 5 години; 3/ промяна в кредитния реитинг на Република България според някоя от основните реитингови агенции (S&P, Moody’s, Filch и др.); 4/ изменение с минимум 1% за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.); 5/ промени в нормативната база и/или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждане на рестрикции; 6/ промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на банката за управлението им. Съгласяват се, че размерът на задължението на кредитополучателя е 16 521,93 лева- главница и 127,68 лева- текуща редовна лихва, като се споразумяват, че крайният срок за погасяването му е 05.03.2022г. Променят и падежната дата от 25-то число на 5-то число.