Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 22.01.2024, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 160/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
22.01.2024
В сила
05.11.2025
Състав
Динко Карамфилов Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49б · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Златоград, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20235420100160 по описа за 2023 година

ЗКИР.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл. 54 Постъпила е искова молба от З. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.

Н., обл. С. ул. „Й. Н.“ № . чрез адв. Е. В., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.

№. срещу А. А. Д., ЕГН ********** с адрес обл. С., гр. Н., ул. „Й.Н.“ № .

Адв. В., пълномощник на ищеца сочи, че видно от представения по делото Нотариален акт № . том. per № .. дело . г. на нотариус М. Д. доверителя му, неговите сестри и брат са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот с пл. № 534, кв. 63 участващ в образуването на УПИ V-533,534, кв. 63 по плана на гр. Н. от 1987 г.

Ответникът по спора е собственик на съседния на доверителя м у имот, а именно УПИ IV, кв. 63, по плана на гр. Н. който се намира от към северозапад на имота на доверителя му.

На следващо място за територията на гр. Н.. е налице одобрена кадастрална карта съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-1875/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК като имота на доверителя му е с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул . „Г. В. З. вид собственост частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 236 кв. м, стар номер 534, квартал 63, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***.

1

Твърди, че с приемането през 2021 г. на кадастралната карта на гр.

Н. съгласно горецитираната заповед на Изпълнителния директор на АГКК е налице грешно отразяване на границите на имота на доверителя му от към северозападната страна, като част от имота на доверителя му с вече идентификатор *** с площ от 32 кв. м. с триъгьлна форма по протежение на северозападната граница са неправилно заснети като част от имота на ответника, а именно са отразени в имот с идентификатор ***.

Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие.

За да съответства на действителното положение, действащият кадастрален и регулационен план следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните граници.

В настоящия случай е налице несъответствие - като реална част с площ 32 кв.м от имота на доверителя му с идентификатор *** по КККР на Н.одобрена през 2021 г. е заснета кьм съседен имот, а именно имота на ответниците с идентификатор ***, което не съответства на правото на собственост съгласно титулите за собственост на страните по делото, както и не съответства на одобрения предходен план на гр. Неделино със Заповед № РД-23/12.01.1987 г.

Сочи, че в тази насока доверителя му е инициирал процедура по изменение на кадастралната карта на гр. Н. досежно процесната граница на имот с идентификатор *** по КККР на Н.одобрена през 2021 г.

Във връзка с горното доверителя му е уведомен от АГКК С., че процесната площ от 32 кв. м. представлява част от поземлен имот с пл. № 534 по плана на гр. Н. от 1987 г. но към настоящия момент попада в имот с идентификатор ***, тоест имота но ответника.

Уведомен е още, че е налице припокриване на права на собственост, с оглед на което е налице индиция за спор за материално право.

Твърди, че тази процесна част доверителя му владее от 1980 г. явно и необезпокояван от никого, като своя. Там преди около 10-12 г. е построил стомано-бетонен водоем за лични нужди.

Тази процесна част е с трайно материлизирана ограда от преди повече от 20 г.

Така, че доверителя му е придобил по давност процесната част.

В крайна сметка, според адв. В. одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

В тази връзка е налице и спор за материално право по отношение на процесната част от имота на доверителя му с ответната страна.

Моли да се признае за установено, на основание чл. 124 ГПК по отношение на А. А. Д. ЕГН ********** с адрес обл. С. общ. Н.гр. Н. ул. Й. Н.

№., че З. А. Д. ЕГН ********** с адрес обл. С. общ. Н.р. Н.ул. Й.Н.№. собственик върху 32 кв.м. намиращи се в северозападната част на имот с 2 идентификатор № *** (за който по регулационния план на гр. Н. одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г. представлява поземлен имот с пл. № 534, кв. 63 участващ в образуването на УПИ V-533,534, кв. 63, по плана на гр. Н. от 1987 г.), която реална част е погрешно заснета като част от Поземлен имот *** (за който по регулационния план на гр. Н. одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г. представлява УПИ IV, кв. 63,по ПУП), както и, на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че е налице допусната грешка в кадастралната карта на град Н. одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при отразяването на собствения на ищеца имот - поземлен имот пл. № 534, кв. 63 участващ в образуването на УПИ V-533,534, кв. 63 по плана на гр. Н. от 1987 г. с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н. и Поземлен имот *** (за който по регулационния план на гр. Н. одобрен със Заповед № РД - 23/12.01.1987 г. представлява УПИ IV, кв. 63, по ПУП), с която грешка от имота на ищеца част с площ 32 кв. м. неправилно е заснета като част от имот с идентификатор *** в кадастралната карта на град Неделино, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание адв. В.прави изменение на иска, като моли същия да се счита за предявен за площ от 25 кв.м., тонирана в жълт цвят на скицата на вещото лице, както и моли същата да бъде приподписана от съдиядокладчика и да бъде неразделна част от постановения съдебен акт.

Ответникът не е подал писмен отговор.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

Не се спори между страните по делото, а и съдът приема за установено, че ищецът З. А. Д. е собственик на ПИ пл. № 534, кв. 63 участващ в образуването на УПИ V-533, 534, КВ. 63 по плана на Неделино от 1987 г., а след одобряване на кадастралната карта на гр. Н.– Заповед № РД – 1875/19.11.2021 г. на ИЗП. ДИРЕКТОР НА АГКК имот му вече е с идентификатор ***.

Ответникът е собственик на съседния УПИ кв. 63 по плана на гр. Н., имот с идентификатор ***, който имот е придобит чрез правна сделка между О. – Н. и А. А. Д..

Първоначално ПИ пл. № 534, кв. 63, е бил съсобствен между З. А. Д., неговия брат З. А. Д. и сестрите ми Р. А. З.С.А.а В., С. А.а Л.и Д. А.а А..

От заключението на вещото лице Т. се установява, макар че по делото не са приложени НА, че сестрите на ищеца З. Д., който притежава 1/6 от имот пл. № 534, кв. 63 по ПУП на Н., са му прехвърлили чрез дарение своите 4/6 ид. Ч. от имота и той е станал собственик на 5/6 ид.ч. Това е станало с НА № 77, том 1, рег. № 972, дело № 71 от 05.05.2017 г. Останалата 1/6 ид.ч. е собственост на брат му З. А. Д.. По късно обаче в хода на делбен процес с 3 протокол № 316/22.11.2017 г. на РС – З., е одобрена постигната спогодба между ищеца и неговия брат и сестри, по силата на която ищецът става собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като е отбелязано, че тя се равнява на 132 кв.м. и брат му З. също е собственик на ½ ид.ч. равняваща се на 132 кв.м.

Не е поставен въпроса за действителността на делбата, а този въпрос възниква, тъй като делбата е приключила на 22.11.2017 г., а през м. май същата година съсобствениците вече са се разпоредили със своите идеални части. На по-късен етап се установява, че с НА № 57, том 1, дело 25, рег. № 71/02.02.2021 г. (допълнителното заключение на в.л. Т.), че З. Д. е продал на Р.Й. К. ½ ид.ч. от имот с пл. № 534, целият с площ 264 кв.м., който участва в УПИ IV-озеленяване и стопански дейности и УПИ V-533, 534 кв. 63 по ПУП на Н.от 1987 г.

Т.е. волята на страните е била имот пл. № 534 да остане собственост на ищеца З. Д. – северната му част, а южната част от т. 8, 9 и 10 съединени с оранжева линия на скицата на в.л. Т. да стане собственост на Р.Й.К.

Никоя от сделките не е атакувана пред съд, с оглед на обстоятелството, че при прехвърлянето чрез дарения през м. май 2017 г. ищецът е станал собственик на 5/6 ид.ч. а брат му З. на 1/6 ид.ч.

Отново от заключението на вещото лице Т. се установява, че за имота на ответника е съставен констативен нотариален акт, въз основа на писмени доказателства, за собствения му имот, а именно УПИ IV-озеленяване и стопански дейности.

Съдът намира, че е неоснователно искането на представителя на ответника за оставяне на исковата молба без движение заради цитираното решение на ВКС, тъй като единствено в абзац първи от ИМ ищецът твърди, че е налице съсобственост между него, брат му и сестрите му на ПИ пл. № 534, кв. 63. В следващия абзац той навежда твърдения, чрез адв. В., че имота му с идентификатор ***, т.е. ищецът е със съзнанието, че е единствен собственик на имота и по-надолу в изложението на исковата молба отстоява това твърдение.

В посоченото решение на ВКС, което по принцип е в разрез с вече утвърдената практика, че всеки съсобственик може да предяви иск за да брани съсобствения имот и предявяването на иск е действие на управление се приема, че ако ищецът твърди, че е съсобственик трябва да посочи частта си.

В случая обаче от цялостния процит на исковата молба се стига до извода, че ищецът твърде, че е единствен собственик на имот пл. № 534.

Освен това следва да се отбележи, че дори да се приеме вече за практика посоченото в Решение № 89/13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2019 г. първо ГО, то поставеното изискване няма да важи за иска по чл. 124 от ГПК, а само за този по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Като свидетели по делото са разпитани Р. В. Д. – братовчед на страните и Р. Й. К. също братовчед на страните.

4

Съдът дава вяра на техните показания и от същите приема за установено, че спора между страните е за около 20-30 кв.м., като имота се намира в гр. Н. между ул. „Й. Н.“ и ул. „Ген. В. З.“. Спорното място било оградено първо с дървена ограда, а сега А. Д. го заградил с мрежа.

От около 20-30 години спорното място го обработва З. Д., но А. Д. никога не го е обработвал. Това място било дере, като А. го взел преди 2-3 години, направил ограда и почнали споровете. Претенцията на А. е за мястото около водоема. В имота на А. има и стопанска сграда, строена преди 10-15 години, която е на около 25 м. от водоема. Този водоем е построен преди около 5 години от З. Д., като по време на изграждане на водоема е нямало спорове между страните. Преди време имало каменен зид между имотите на двама, който според свидетелите бил граница, но сега този зид го няма, защото А. го развалил слагайки на негово място метални колове с мрежа.

Една част от водоема е в безспорната част на З., а другата част е в спорната.

Според свидетелите община похарчила 28 х.лв. за изграждане на подпорна стена на дерето, а го продала на А. за 3 х.лв. В имота има орехи засадени от З. и по тях е вървял каменния зид, а оградата която А. сложил върви покрай орехите.

От свидетелските показания се установява, че свидетелят Р.К.е купил частта от общия имот между З. и З.и по-точно частта на З., като по този начин З. е останал собственик на северната част от имот с кратък идентификатор 26, а южната част е станала собственост на свидетеля. Частите на З. и З. били разделени с ограда.

По делото е назначена и изпълнена СТЕ и допълнителна СТЕ от вещото М. А. Т.. Съдът приема заключенията на вещото лице и по двете експертизи като обективни, компетентни и пълни.

От същото съдът приема за установено, че от направената проверка в О. Н. вещото лице е установило, че за гр. Неделино има следните одобрени кадастрали и регулационни планове: