Определение № 413 от 01.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба вх. № 2632/04.03.2025г., подадена от Н. Х. Т., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Д.Г. от САК с адрес за връчване на съобщения: гр.

София, ул. „Перник“ № 97, ап. 11, против Заповед № 1447 от 04.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2911/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта за разноските.

С частната жалба се иска отмяна на заповедта в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на заявителя в размер на 400 лв., изцяло, евентуално изменението й в тази част с намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение поради прекомерност с оглед размера на търсеното вземане от 72,54лв. главница и 19.76 лв. лихва за забава, като се сочи, че с оглед разрешението, дадено с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г., минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда.

Претендират се разноски в производството и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

От ответника по частната жалба – „Евро Финанс Колект България“ ЕООД е депозиран писмен отговор, чрез пълномощника адв. И.Л. от САК, с който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се иска оставянето й без уважение.

При извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба съдът намира, че същата е преждевременно изпратена на въззивната инстанция за произнасяне.

Въз основа на подадено от заявителя „Евро Финанс Колект България“ ЕООД против длъжника Н. Х. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по делото е издадена Заповед № 1447 от 04.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати сумата от 72,54 лева незаплатена главница по допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 17.02.2020г., сключен между „БТК“ ЕАД и Н. Т. за мобилни номера *** и ***, като вземането е закупено от заявителя с договор за продажба на вземания от 03.08.2023г. от „Иновативни финанси“ ООД, 19,76 лева мораторна лихва за забава за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 02.12.2024г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (03.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.

Длъжникът депозирал настоящата частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, като същевременно против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК от длъжника с приложени доказателства за извършени плащания.

След дадени от съда указания заявителят е представил становище по подаденото възражение по чл. 414а от ГПК и представените доказателства за плащане.

Към момента на изпращане на делото на въззивната инстанция липсва произнасяне на заповедния съд по възражението и постъпилото становище съгласно чл.414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

Съгласно разпоредбите на процесуалния закон, след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, законодателят е дал възможност на длъжника в едномесечен срок от връчването на заповедта да подаде два вида възражения: възражение по чл. 414 от ГПК, с което да възрази по дължимостта на вземането срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да е необходимо да обосновава възражението си, и възражение по чл. 414а от ГПК, с което да възрази, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК и съответно представи доказателства за това.

Разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 от ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение или преди това, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал. 4, изр. 1 от ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал. 4, изр. 2 от ГПК.

Следва да се съобрази, че производството по чл. 414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното производство - да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. Това "произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства. При проверка на твърденията на страните и представените доказателства, по отношение претендираните разноски, съдът следва да прецени станал ли е длъжникът повод за завеждане на делото, съответно дължи ли направените от заявителя разноски по делото, с оглед правилата на чл. 78 от ГПК. Така, ако приеме, че възражението е основателно, съдът следва да обезсили заповедта до частта, за която е доказано, че е погасено вземането. Присъдените със заповедта разноски са обусловени от съществуването на вземането и по правилото на чл. 78, ал. 2 и чл. 414а, ал. 2 от ГПК - от това дали длъжникът е станал причина за предявяване на заявлението.

След като е образувано производство по чл. 414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциите както главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл.

414а, ал. 4 от ГПК. Конкретно за разноските е въведено изрично правило, указващо възможността на длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на производството по чл. 414а от ГПК, а не по реда на чл. 413 от ГПК, която е обща и приложима в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на 2 постановеното от заповедния съд по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.

След като чл. 414а, ал. 2 от ГПК дава възможност на длъжника да възрази против разноските за производството и при постъпило в срок становище от заявителя заповедният съд се произнася както по възражението, така и по становището на заявителя, то правомощие на същия съд е да се произнесе по релевираните от длъжника възражения за недължимост, в случая поради прекомерност на присъдените със заповедта разноски.

Поради това при подадено възражение по чл. 414а от ГПК и проведена процедура по чл.

414а, ал. 4 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал.

5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението на длъжника, в т. ч. за прекомерност на адвокатско възнаграждение, и по постъпилото становище на заявителя.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 254/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението и постъпилото становище, в т. ч. по искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3