Решение № 5290 от 25.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1961/2024
- Вид
- Решение № 5290
- Подписан
- 25.09.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5290 гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20241100501961 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. К. срещу решението от 31.03.2023 г. по гр.д. № 36601/2022 г. на СРС, 89 състав, в частта, в която месечната издръжка на въззиваемата страна е увеличена за разликата над 195 лева до 350 лева, считано от 06.07.2022 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна за разликата над 195 лева до 350 лева.
Въззиваемата страна А. А. К., действащ чрез неговата майка и законен представител Е. Б. Х., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Пълномощникът й претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
С решението от 31.03.2023 г. по гр.д. № 36601/2022 г. СРС, 89 състав, е увеличил 1 присъдената с решение № III-86-271/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 53167/2014 г. на Софийски районен съд, 86 състав, в полза на малолетното дете А. А. К. месечна издръжка от 90 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска (06.07.2022 г.).
Първоинстанционният съд, също така, е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 504 лева върху увеличението на издръжката, а на пълномощника на ищеца – сумата от 240 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. С определение от 09.01.2024 г. районният съд е изменил решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, увеличавайки го от 240 лева на 500 лева.
По делото е безспорно, че са се увеличили потребностите на малолетния А. от средства за съществуване от времето, когато е присъдена месечната му издръжка от 90 лева, а междувременно са възникнали негови нужди и от средства за образование, доколкото той е станал ученик. Бащата е в трудоспособна възраст (близо 39-годишен е) и е здрав човек.
Първостепенният съд обаче не е отчел факта, че на 30.09.2022 г. на въззивника се е родило второ дете – И. А.а К.а, както и че не е събрал доказателства за месечното брутно трудово възнаграждение на въззивника за релевантния период (след 06.07.2022 г.). Брутното трудово възнаграждение на дължащия издръжката е един от видовете доходи по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. (така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), които са от значение за определянето на възможностите съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Приети са документи за месечното брутно трудово възнаграждение на лицето преди релевантния период (л. 115117 от делото на СРС) и за осигурителния му доход (който е различен от брутното трудово възнаграждение). От друга страна, районният съд не е съобразил, че в справката от ТД на НАП София-Офис „Красна поляна“ (л. 88 от делото на СРС) не е отразено кога въззивникът е получил доходите от 13000 лева и от 1280 лева, т.е. дали ги е получил през време на релевантния период, като липсват доказателства дали бащата получава доходи, респ. дали може да получава доходи, от декларираните от него ¼ от земя, земя и МПС (л. 89 от делото на СРС).
С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че въззивникът следва да заплаща на въззиваемия месечна издръжка в увеличен размер на 300 лева, която е по възможностите му – в откритото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г. пред първата инстанция, А. К. е признал, че нетното му месечно трудово възнаграждение е най-много 1790-1800 лева. Даването на издръжка в по-висок размер би накърнило собствената необходима издръжка на бащата (родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца).
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, в която месечната издръжка на детето А. А. К. е увеличена за разликата над 300 лева до 350 лева, считано от 06.07.2022 г., а искът за увеличение на месечната издръжка в тази част – да се отхвърли, като неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта, в която 2 ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 302.40 лева до 504 лева – държавна такса върху увеличението на издръжката. На отмяна подлежи и определението от 09.01.2024 г. по чл. 248 ГПК, като ответникът бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на още 163.85 лева (или общо 403.85 лева) за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска (210:260х500 лева=403.85 лева-240 лева=163.85 лева). Решението на районния съд в частта, в която месечната издръжка на детето А. А. К. е увеличена за разликата над 195 лева до 300 лева, считано от 06.07.2022 г., е правилно и въззивният съд го потвърждава.
Въззивникът не претендира разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си. Пълномощникът на въззиваемия обаче има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част на жалбата, в размер на 338.71 лева (105:155х500 лева=338.71 лева).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 31.03.2023 г. по гр.д. № 36601/2022 г. на СРС, 89 състав, в частта, в която месечната издръжка на детето А. А. К. е увеличена за разликата над 300 лева до 350 лева, считано от 06.07.2022 г., и в частта, в която А. М. К. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 302.40 лева до 504 лева – държавна такса върху увеличението на издръжката, както и определението от 09.01.2024 г. по гр.д. № 36601/2022 г. на СРС, 89 състав, като вместо тях ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. К., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Е. Б. Х., ЕГН **********, срещу баща му А. М. К., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на присъдената му с решение № III-86-271/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 53167/2014 г. на Софийски районен съд, 86 състав, месечна издръжка за разликата над 300 (триста) лева до 350 (триста и петдесет) лева, считано от 06.07.2022 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 31.03.2023 г. по гр.д. № 36601/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, да заплати на адв. Ю. Д. С. още 163.85 лева (или общо 403.85 лева) – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********, да заплати на адв. Ю. Д. С. сумата от 338.71 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4