Решение № 322 от 02.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. гр. Димитровград, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100452 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на клауза от сключен между страните договор за паричен заем.

Ищецът Р. Г. Д. твърди в искова молба, че е страна по Договор за кредит №695619/16.06.2022г., сключен с ответника „Сити кеш“ООД. Съгласно чл.3 този договор той трябвало да върне сума в размер на 671,69 лева, при сума на получаване 650 лева, на една вноска, при ГПР 49,09% и ГЛП 40,05%. Ищецът трябвало да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 222,31 лева. Счита, че така уговорената клауза за плащане на такса за експресно разглеждане в размер на 222,31 лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Поддържа, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК, като законът не допуска кредитора да иска заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита- чл.10а ал.2 от ЗПК. Наред с това, безспорно било прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Поради накърняването на принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Горепосочената такса била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея била в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит. Предвидената клауза била неравноправна и на основание чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на такса, която е необосновано висока. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. С оглед накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до 1 злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата от Договор за кредит №695619/16.06.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 222,31 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „Сити кеш“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Счита, че въпросната клауза от договора е действителна и не противоречи на закона. Поддържа, че клиентът е влязъл в системата на ответника на 23.06.2022г. в 08.17.45 часа, като е одобрен в 08.55.55 часа /работното време започва в 09.00часа/, а сумата е наредена в 08.56.12 часа, т.е. 15 секунди по-късно. Услугата е била предоставена на клиента и заявката му разгледана изключително експресно от служителите на дружеството, поради което налице била валидна клауза и изпълнение на задължението на ответника да предостави платената услуга. Спазен бил принципа на еквивалентност, тъй като ищецът получил услугата, за която е платил. Предвид изложеното, счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба от ищеца и неоспорен от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, получен от Р. Г. Д. на 16.06.2022г., на последния е била предоставена информация от „Сити кеш“ООД за възможността да сключи договор за потребителски кредит. Посочено е, че кредиторът ще предостави на потребителя кредита в срок от един работен ден, считано от потвърждаването за сключване на договора за заем. Срокът на този договор е за 30 дни, като ищецът е трябвало да плати задължението си на една вноска в размер на 671,69 лева, дължима на 16.07.2022г. Сумата, която е трябвало да получи Р. Д. по договора е в размер на 650 лева, като освен нея е трябвало да върне на кредитора и лихва от 21,69 лева.

Предложеният ГЛП е в размер на 40,05%, а ГПР е 49,09%. Посочено е, че при избор на услугата Експресно разглеждане по искане на заемателя той дължи на заемодателя такса в размер на 222,31 лева.

Съгласно представената разпечатка от системата на ответника- Лог файл по договор за паричен заем №695619, представена с отговора на исковата молба, заявката за кредита от страна на ищеца е направена на 23.06.2022г. в 08.17.45 часа, като е одобрен в 08.55.55 часа, а сумата е наредена за плащане в 08.56.12 часа. Въпросната разпечатка не е заверена от страна на представител на ответното дружество нито подписана от него, като не става ясно дали същата е копие или оригинал, кой и кога я е изготвил.

С Определение №561/20.06.2023г. по настоящото дело, по искане на ищеца, съдът изрично задължи ответното дружество в срок първо по делото съдебно заседание да представи препис от сключения между страните Договор за кредит №695619. В проведеното на 13.07.2023г. публично съдебно заседание ответникът не представи процесния договор за кредит, сключен между страните. В тази връзка, съдът предостави последна възможност за представяне на процесния договор, като указа на ответника, че следва да направи това в двуседмичен срок от получаване на съобщение с указанието на съда. Въпросното съобщение е било връчено на представител на ответното дружество на 26.07.2023г., но в дадения срок по делото отново не е представен препис от сключения между страните договор за паричен заем. Такъв не е бил представен и в последното проведено по делото публично съдебно заседание на 03.10.2023г. Предвид това и на основание чл.190 ал.2 вр.чл.161 от ГПК, съдът прие за доказани фактите твърдени в исковата молба, за които „Сити кеш“ООД създаде пречка за събиране на доказателства, а именно: между страните е сключен, посочения от ищеца Договор за паричен заем №695619 от 23.06.2022г., като на Р. Д. е бил предоставен 2 заем в размер на 650 лева, който той е трябвало да върне ведно с възнаградителна лихва от 21,69 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 222,31 лева, на една вноска дължима до 16.07.2022г. В този договор е налице клауза за дължима от заемополучателя такса за експресно разглеждане на искането за заем в размер на 222,31 лева.

Така приетите от съда за доказани факти по делото от друга страна не бяха оспорени от ответника, който в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като неоснователен. Не оспорва, че между страните е възникнало посоченото в исковата молба договорно правоотношение, нито параметрите на сключения между тях договор. Наред с това, не отрича, че в договора действително е била регламентирана клауза за заплащане на такса за експресно обслужване, като поддържа нейната дължимост.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен на 23.06.2022г. Договор за паричен заем №695619.

Няма спор между страните, че ответникът "Сити кеш" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. На последно място, не се спори, че във връзка с процесния договор на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 650 лева, който той реално е получил и е следвало да върне на 1 вноска до 16.07.2022г., в която освен главница и възнаградителна лихва е била включена и такса за експресно обслужване в размер на 222,31 лева.

Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на Договора за плащането от страна на ищеца на такса за експресно обслужване в размер на 222,31 лева, поради противоречие на закона и добрите нрави.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузата за експресно разглеждане.

На първо място, съдът намира, че по делото не бяха представени от страна на ответното дружество никакви доказателства, че ищецът изначално е поискал експресно разглеждане на заявлението му за отпускане на кредит, за да може да начисли такса за въпросната услуга. Видно от представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, получен от Р. Г. Д. на 16.06.2022г., заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 222,31 лева единствено при избор на услугата експресно разглеждане на искането за кредит. В хода на производството по делото обаче от „Сити кеш“ООД не беше представено отправено до него искане от страна на ищеца за експресно разглеждане на заявлението му за отпускане на кредит, поради което не може да се приеме за доказано, че такса за тази услуга изобщо се дължи.

На следващо място, разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на заемодателя да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона

3 за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане вменява в тежест на заемателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така трябва да е формулирана ясно, като в съответствие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на представения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, получен от Р. Г. Д. на 16.06.2022г. не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена и то в размер на 222,31 лева, който е по-висок от 1/3 от този на предоставения кредит, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.