Решение № 3358 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3358 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100506562 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4423/22.03.2023 г. по гр. д. № 35 819/2022 г. по описа на СРС, 169 с-в, е признато за установено по предявен от М. Д. Р. срещу „А1 Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 358,98 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 11.06.2012 г. по гр. д. № 54 769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в.

Подадена е въззивна жалба от ответника против решението в частта, с която е уважен искът по чл. 439 ГПК за сумата от 125 лв. – разноски по ИЛ, и сумата от 49 лв.

– част от главницата по ИЛ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в сочените части. Твърди, че длъжникът по ИД е извършвал плащания преди да е изтекъл давностният срок и с тези суми според ответника и сега въззивник са били погасени разноските по ИЛ и част от главницата по ИЛ; според въззивника съдът е следвало да съобрази извършените плащания по ИД и след погасяване на задълженията по реда, предвиден в чл. 76 ЗЗД, да отхвърли иска по чл. 439 ГПК частично. Въззивникът не прави доказателствени искания /дадени указания с разпореждане от 24.10.2023 г./.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Д. Р., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Оспорва ЧСИ да е превел сочените суми на взискателя; оспорва поредността на погасяване на задълженията, като били дължими и 66 лв. разноски по изпълнението, които се погасяват първи по ред, а сумата от 125 лв. – разноски, е вземане по ИЛ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД срещу взискателя. Ищецът твърди, че вземанията по ИЛ от дата 11.06.2012 г. по гр. д.

№ 54 769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в са недължими като погасени по давност поради непредприемане на валидни изпълнителни действия по ИД след 16.09.2014 г.

/дата на последното действие – запор на трудово възнаграждение/ в срок от повече от 5 години. С исковата молба не се твърди сумите по ИЛ, относно които е налице висящо ИД и се събират принудително, да са недължими поради погасяване чрез плащане.

Единствените твърдения на ищеца са за погасяване на сумите по давност.

Сумите по ИЛ са в размер на 358,98 лв. главница ведно със законната лихва върху нея считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски. Въз основа на ИЛ е образувано ИД № 2811/2012 г. по описа на ЧСИ М. на 27.07.2012 г.

Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо, поради което искът е допустим, а решението е валидно.

Решението следва да се потвърди като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не. Постановките на Постановление на ВС № 3/1980 г. са обявени за неактуални по съображенията, че то се отнася до принудителното изпълнение на вземанията на социалистическите организации, по които се е провеждало служебно ръководене на изпълнителния процес. Според тълкувателното решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъеднияване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Не прекъсват давността: изпращането и връчването на ПДИ, проучването на 2 имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза, извършването на разпределение на постъпили по делото суми и плащането въз основа на разпределението. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Според решение № 170/17.09.2018 г. по к.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.

№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че против настоящия въвззиваем и ищец М. Д. Р. е издаден в полза на кредитора „А1 Б.“ ЕАД ИЛ от дата 11.06.2012 г. по гр. д. № 54 769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в за следните суми: 358,98 лв. главница ведно със законната лихва върху нея считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски.

Единствените наведени от ищеца доводи за недължимост на сумите по ИЛ са относно изтекъл давностен срок.

Въз основа на ИЛ е образувано ИД № 2811/2012 г. по описа на ЧСИ М. на 27.07.2012 г. Петгодишен давностен срок съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД е бил прекъсван с извършване на следните валидни изпълнителни действия. На 07.12.2012 г. със запорно съобщение от 13.10.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника; във връзка с така наложения запор по ИД видно от ИЛ са постъпили две суми, а именно сумата от 80 лв. на 04.11.2013 г. и 80 лв. на 05.12.2013 г. По сметка на ЧСИ са преведени и още 80 лв. на 06.01.2014 г. По делото с молба вх. № 5704/31.03.2014 г. длъжникът е признал дължимостта на всички вземания по ИЛ.

Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Изпратено е и повторно запорно съобщение до работодател на 16.09.2014 г. получено на 13.10.2014 г. ИД е висящо към м. 01.2023 г.

С оглед на изложеното до тук давностният срок е бил прекъснат последно на 13.10.2014 г. и преди изтичането му на 13.10.2019 г. не са извършвани действия по ИД.

ИД е висящо. Вземанията по ИЛ са погасени по давност. Правилно искът е бил уважен вкл. и за сумите, във връзка с които е подадена въззивната жалба от ответника – взискател по ИД.

На гърба на ИЛ са отбелязани постъпили плащания по сметка на ЧСИ в общ размер от 240 лв., но правилно относно тях не е бил отхвърлен частично предявеният иск по чл. 439 ГПК. В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД срещу взискателя, като ищецът твърди, че вземанията по ИЛ са недължими като погасени по давност поради непредприемане на валидни изпълнителни действия по ИД повече от 5 години. Правилно искът е бил уважен за всички суми по ИЛ.

В случая липсват доказателства дали постъпилите по сметка на ЧСИ суми в общ размер от 240 лв. са били разпределени и каква част от тях евентуално е била преведена на взискателя за удовлетворяване на вземанията му. Тези обстоятелства са спорни. При съвпадение на изводите на двете инстанции решението следва да бъде потвърдено.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна.

3

Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение от 400 лв., заплатено в брой съгласно договор от 26.05.2023 г. Същото не е прекомерно. Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4423/22.03.2023 г. по гр. д. № 35 819/2022 г. по описа на СРС, 169 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявен от М. Д. Р.

ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Илинден“, ул. ****, иск с правно основание чл.439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 49 лв. – част от главницата, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.12.2011 г., както и сумата от 125 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от дата 11.06.2012 г. по гр. д. № 54 769/2011 г. по описа на СРС, 52 с-в и относно които е образувано и висящо ИД № 2811/2012 г. по описа на ЧСИ М..

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Илинден“, ул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М. Д. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, разноски в разноски в размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4