Решение № 1287 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501558 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК: *****, против Решение №76/12.03.2024 г., постановено по гр.д. №727/2023 г. по описа на районен съд-Карлово, 2 гр. състав, с което е осъдено да заплати на Й. Р. В. ЕГН: ********** на основание чл.405,ал.1 КЗ сумата в размер 2944.16 лв., представляваща разликата между платеното и пълното застрахователно обезщетение по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, удостоверена в полица № BG22/122003688827 за настъпило на 26.12.2022 г. в 14:20 часа на път с. ***** на кръстовището на ул. „*****“ с ул.

„*****“ пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са нанесени имуществени вреди – тотална щета, на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № *****, собственост на Й. Р. В., ЕГН: **********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.04.2023 г., до пълното изплащане на главницата и разноските по делото. Във въззивната жалба се обжалва присъдения размер на обезщетението за разликата над 1004 лв. до пълния предявения размер от 2944.16 лв.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като в приетата по делото САвтТЕ вещото лице е дало заключение за пазарната стойност на щетите - 3948 лв., но не и за стойността на запазените части. Съдът не е съобразил, че пазарната стойност на автомобила не кореспондира със средната пазарна стойност към датата на ПТП 1

– 26.12.2022 г. и със стойността на запазените части. Съдът не е изчислил размера на обезщетението по пазарни цени, не е предвидил стойността на запазените части, като се има предвид, че първата регистрация на автомобила е 17.9.2002, т.е. автомобилът е на 20 години и 3 месеца. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а в случая посочената от вещото лице стойност не кореспондира със средната пазарна стойност на лекия автомобил към датата на ПТП и със стойността на запазените части. Вредите следва да бъдат определени съгласно чл.

499, ал. 2 от КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на ПТП. Иска се отмяна на решението за разликата над 1004 лв. до пълния присъден размер от 2944.16 лв. И постановяване на друго, с което да се отхвърли иска за посочената разлика. Претендира за разноски.

Въззиваемата страна Й. Р. В. чрез адв.С. М. – оспорва жалбата. Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който оспорва жалбата, изложени са съображения, че спорът е за размера на присъденото обезщетение, че по делото е приета без възражение САвтТЕ, която е определила действителната пазарна стойност на лекия автомобил, който е с тотална щета, при която застрахователят следва да възстанови действителната стойност на автомобила, която е пазарната стойност, тъй като не подлежи на ремонт. Пазарната стойност е установена чрез неоспорената експертиза, а вещото лице категорично е заявило, че запазените части не могат да се определят, тъй като външно могат да изглеждат здрави, но това не води до извод, че те функционират. При тотална щета е налице възстановителна стойност и е приложима разпоредбата на чл. 400 от КЗ, съгласно която застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

ОСИ с пр. осн.чл.405 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

За да уважи предявеният иск, ПРС е приел, че действителната пазарна стойност на погиналото МПС към момента на ПТП – 26.12.2022г. е 3948 лв. като е кредитирал заключението на ВЛ С. М.; не е приспаднал запазените части на застрахованото МПС, които пак според ВЛ е приел, че не следва да се приспадат от дължимото застрахователно обезщетение.

По делото пред ПРС е представен протокол за ПТП от 26.12.2022 г.,в който е отразено, че вина занастъпилото на 26.12.2022 г. ПТП в с.***** има участник 1 с л.а. Ауди А6 с водач Б. С. Д., което е било застраховано в Лев Инс АД; в Лев Инс АД е образувана щета №0015-5000-22-001273; приета САТЕ, изпълнена от ВЛ М., разпитани са свидетелите 2

А. К.-очевидец и свидетелят, причинител на ПТП – Б. Д., чиито показания съдът възприема като достоверни и убедителни като непротиворечиви на събрания доказателствен материал по делото.

Св. А. К.-очевидец установи, че карал зад л.а. Фолксваген Голф в с.*****, а зад него бил л.а. Ауди А6, водачът на който се опитвал да го извпревари; автомобилът пред него намалил скораста и дал ляв мигач за ляв завой и спрял на кръстовище, а в този момент л.а.Ауди А6 се изнесло с висока скорост за изпреварване и ударил спрялия л.а. Фолксваген Голф в задната лява врата около калника.

Св.Б. Д. е разпитан по делото,който признава, че е виновен за ПТП, тъй като не е спазил правилата за движение при неправомерно изпреварване е ударил отзад процесния автомобил, тъй като не видял, че водачът е дал ляв мигач да завива.

От приложения по делото констативен протокол за ПТП от 26.12.2022 г., неоспорен, е записано, че видимите щети по л.а. са по: заден ляв калник, задна броня, заден мост и др.

Съгласно чл.386,ал.2 КЗ – при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Не се оспорва от застрахователя, че настъпилите увреждания по л.а.Фолксваген Голф, собственост на ищеца, представляват тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 и 2 от КЗ , видно от представеното по делото на л.61 становище. При обявена тотална щета застрахователят следва да възстанови действителната стойност на автомобила, която е пазарната му стойност, тъй като л.а. не подлежи на ремонт.

Не се спори, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 1004 лв.

Спори се каква е стойността на запазените части, която следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, за да се определят действително претърпените вреди.

Съгласно чл.400,ал.1 КЗ – за действителна застраховатална стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущесво може да се купи друго от същия вид и качество, а в ал.2 е казано, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване с ново без прилагане на обезценка.

От заключението на ВЛ С. М., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че действителната пазарна стойност на увредения л.а. възлиза на 3948 лв. към датата на ПТП. Тъй като увреждането е оценено като тотална щета по смисъла на чл.390,ал.2 КЗ, където е казано, че когато стойността на ремонта /разходите за възстановяване на МПС е по-голям от 70% действителната му стойност, има тотал щета.

Според ВЛ С. М. реално не може да се определи има или няма запазени части и възможността за продажбата им е с много малка вероятност/невъзможност, а най-често се продавали в комплект на автоморга или за скраб; при тоталнса щета от сумата на 3 застрахователното обезщетение, което следва да заплати застрахователят се приспада сумата, която може да се получи от автоморга при предаване на автомобила за скраб, която в случая е 550 лв.

Съдът кредитира заключението на ВЛ и приема, че действителната пазарна стойност на автомобила е 3948 лв., от следва да се приспадне сумата 1004 лв., които застрахователят е изплатил при което размера на обезщетението е равен на 2944 лв., т.е искът е основателен за сумата 2944лв.

От тази сума би следвало да се приспадне и стойността, която веднага може да се получи при предаване на автомобила за скраб в автоморга – 550 лв., тъй като от една страна няма данни собственикът да е предприел продажбата на авточастите една по една, а от друга страна не е доказано по делото колко би струвало наемане на компетентен екип за определянето всяка една част, за монтажно-демонтажни дейности на тези части и свързаните с тях разноски, място за съхранение на останките от автомобила и др., но тъй като въззивният съд не може служебно да се произнася без да има такова оплакване във въззивната жалба – решението на РС следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да му се присъдят направените по делото разноски пред ОС. Такива са поискани в размер на 800 лв.платен адв.хонорар, поради което следва да му се присъдат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №76/12.03.2024 г., постановено по гр.д. №727/2023 г. по описа на районен съд-Карлово, 2 гр. състав.

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК: ***** да заплати на Й. Р. В., ЕГН: ********** от гр.***** сумата 800 лв.- разноски за адвокатко възнагрждение.

Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280,ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4