Решение № 3251 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3251 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330118400 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. И. В., ЕГН ********** против „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и обективно съединени насрещни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит *** , по който на ищцата следвало да бъде предоставена сумата от 1200 лева, която същата следвало да върне съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно чл.4 ал.1 т.2.2 от договорът ответникът като кредитодателят се задължавал да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което ищцата като кредитополучателят следвало да заплати на ответника такса ангажимент. Твръди се, че съгласно чл.4 ал.1 т.2.3 от договора таксата по т.2.2 била в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислявала ежедневно и се дължила в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. Сочи се, че съгласно чл.20 ал.4 от процесния договор при забава за плащане текущото задължение, ищцата следвало да заплати на ответника разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлявала Приложение към настоящия договор /Тарифа за допълнителен пакет услуги VIP обслужване по продукт *** и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо 1 задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по договора.

Ищцата излага твърделия, че описаните по-горе клаузи по чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 и чл.20 ал.4 от процесния договор за кредит ***, сключен с Вива Кредит ООД, са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Сочи, че така уговорената такса в чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 от договора за кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а, чл.33 от ЗПК. Излага съображения, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК и законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.Сочи, че заплащането на такса, поради това, че кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договор, т.е безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се явявало в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Отделно то това заплащането на такса, поради това, че кредитодателят се задължавал да не променя лихвения процент по договор, се явявало в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Намира уговорената такса в чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 от Договора за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на такса в размер на на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и същата била необосновано висока. С процесната клауза на чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Сочи, че счита, че клаузата на чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като с предвиждането на такса в размер на на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно, се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Счита, че клаузата е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Тя била част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Относно клаузата на чл.20 ал.4 от процесния договор, съгласно която 2 при забава за плащане текущото задължение, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора /Тарифа за допълнителен пакет услуги — vip обслужване по продукт *** и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие/, до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. счита, така уговорената такса за нищожна и неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а, чл.33 от ЗПК., като съгласно чл.33 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клауцата била и неравноправна е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др. действия по усвояване и управление на кредита, и била необосновано висока.

С процесната клауза на чл.20 ал.4, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение. Счита, че основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още процент от предоставената главница.

Счита, че клаузата на чл.20 ал.4 от договора е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, тъй като с предвиждането на такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие и такси за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., което счита за безспорно действие по усвояване и управление на кредита, се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Клаузата на чл.20 ал.4 била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не била индивидуално уговорена а била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Иска се съда да признае за установено, че клаузите на чл.4 ал.1 т.2.2 и т.2.3 и чл.20 ал.4 от Договор за кредит ***, сключен с Вива Кредит ООД са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба

Твърди се, че предоставянето на заемни суми от „Вива Кредит" ООД не се осъществява въз основа на типови договори и при общи условия, каквито са твърденията на ищеца, а договорът за кредит *** е сключен при индивидуални условия с всеки конкретен кредитополучател, като на същия при условията на ЗПК е предоставена възможност да влияе върху съдържанието на договора, е който се е запознал предварително, за чийто параметри е получил подробна информация под формата на СЕФ преди встъпване в договорни отношения с кредитора и с които се е съгласил и декларирал съгласие и възможност за 3 изпълнение на заложените задължения в договора за заем. Възразява се срещу предявените искове за обявяване на договора за недействителен в цялост, както и за обявяване на клаузите на чл. 4 ал. 1 т. 2.2 и г. 2.3 и чл. 20 ал. 4 от договора за нищожни. Счита претенциите на ищеца за неоснователни .

Относно разпоредбата на чл.4, ал.1 т. 2.2 и 2.3. от Договора, сочи, че таксата за поети задължения обикновено се определя като плоска такса или фиксиран процент от сумата по заем. Кредиторът начислява такса за ангажиране като компенсация за поддържане на кредитната линия отворена и за гарантиране, че за договорения срок ще осигури договорения кредитен лимит при точно договорения и фиксиран лихвен процент, независимо от условията на финансовите и кредитните пазари, инфлацията и др. фактори, които влияят върху паричния ресурс, който ползват банките и небанковите финансови институции. Сочи, че в повечето случаи при банковите продукти, ако кредитополучателят реши да не се възползва занапред от заема, таксата за ангажиране все пак сс дължи на кредитора. Докато при поетият ангажимент от „ВИВА КРЕДИТ" ООД за това да не се променя лихвения процент, не е налице такова изискване като дори в полза на кредитополучателя е уговорено начислената за съответния период такса да се дължи само и единствено, ако има усвоявания по кредита и представлява процент върху усвоената част.

Видно от договора било, че тази такса дори няма да се дължи, както и никакви лихви и такси няма да са дължими, ако Кредитополучателят върне усвоената главница в рамките на 10 дни от нейното усвояване, като това условие се повтаря многократно и е валидно при всяко усвояване на главница от одобрения кредитен лимит. Не счита, че с начисляването на таксата за фиксиран лихвен процент е налице едно допълнително обезщетение или нееквивалентност на дължимите престации, както и че е налице противоречие с „добрите нрави". Интересите на кредитополучателя били защитени както с предоставената възможност да се откаже от договора до 14-ия ден от усвояването му, както и с осигурената му възможност да ползва сумата или част от сумата по кредитния лимит без никакво оскъпяване връщайки я до или на 10 -ия ден от нейното усвояване. Счита, че дори и да се приеме, че тази такса представлява скрита възнаградителна лихва, то кредитополучателят бил наясно с нея и същата като част от ГПР изобщо не била в противоречие със ЗПК .Излага съображения, че допълнителния ангажимент на кредитора не представлява действие по усвояване и управление на кредита /а реално е въздържане от определено действие/, точно и ясно са разписани параметрите и начина на начисляване на тази такса, с тази такса е запознат кредитополучателя и се е съгласил /предоставен е СЕФ и проект на договор съгласно изискванията на ЗПК/ и не на последно място същата е включена в общите разходи по кредита и е отразена при формиране на ГПР. Счита, че са голословни твърдения на ищеца, че таксата била уговорена в нарушение на добрите нрави и не се навеждали аргументи какъв конкретен морален принцип е бил накърнен. Твърди, че направените в исковата молба твърдения, че размерът на таксата бил твърде висок остро противоречали с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне.

Потребителят не бил поставен в по-неблагоприятно положение, тъй като е 4 знаел, че по договора е предвидена такава такса за фиксиран лихвен процент и е можел да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Разполагал и с възможността по чл. 29 от ЗПК да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор.