Решение № 116 от 11.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Елисавета Радина при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500010 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 995/16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 20205220103641 Пазарджишкият районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 6 000 лв. до предявения размер от 14 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г.

Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.

„В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 1 200 лв. за претърпените имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат от незаконно обвинение по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г., както и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 188.28 лв. за 1 платени такси за временна регистрация на МПС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.

Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.

„В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32 разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 538.07 лв.

Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.

„В.“ № 2 да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик възнаграждения за вещи лица в размер на 768.43 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Районния прокуратура – гр.Пазарджик с изложени твърдения за незаконосъобразност на решението в осъдителната му част. В жалбата се поддържа, че неправилно районният съд е изключил приложението на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ в процесния случай, тъй като от доказателствата по делото било безспорно установено, че вина за повдигането и поддържането на обвинението от страна на Прокуратурата на РБ имал изцяло ищецът, който потвърдил неверни обстоятелства пред служител на МВР. Неправилно също така съдът бил приел, че показанията на свидетелите Н.а и Ф. се подкрепяли от заключението на СППЕ, тъй като всъщност не били обсъдени подробно всички констатации на СППЕ. Ако го бил направил, районният съд щял да достигне до противоположни изводи.

Възразява се и против размера на присъденото обезщетение с аргумент, че то е завишено. От една страна съдът правилно бил отчел критериите, при които следвало да определил този размер, но от друга страна е бил пренебрегнал факта, че ищецът сам със своето поведение бил дал повод и причина за повдигане и поддържане на обвинение спрямо него.

Искането е решението да бъде отменено в осъдителната му част, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокурор при ОППазарджик.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. ИВ. Н. чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобрано. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във 2 въззивната жалба и писмени отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 отГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът М. ИВ. Н. е твърдял, че против него е било образувано досъдебно производство № 3M203/2015 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик за това, че на 19.01.2015 г. в гр.

Пазарджик пред С.П. - системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за покупкопродажба на лек автомобил „Р.К.”, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 от НК, както и за това, че на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал.

1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт - Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр. Пфинцтал, от М.В., лек автомобил „Р.К.”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Твърдял е, че на 01.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем, била му направена полицейска регистрация - взети му били пръстови отпечатъци и бил сниман в полицията в Пазарджик. На 19.01.2016 г. Районна прокуратура - Пазарджик внесла в Районен съд Пазарджик обвинителен акт срещу него, а с Присъда № 130 от 16.06.2016 г., постановена по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, бил признат за виновен в това, че на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик пред С.П.

— системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р.К.”, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК и на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт - Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр. Пфинцтал, от М.В., лек автомобил „Р.К.”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С присъдата му било наложено наказание три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и наказание три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК било определено и наложено едно общо най- тежко наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на ищеца 3 били възложени разноските по делото в размер на 99.20 лв.

Присъдата била обжалвана от ищеца пред Пазарджишкия окръжен съд, в резултат на което с Присъда № 36 от 27.09.2016 г. по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик присъдата на районния съд била отменена изцяло и ищецът бил признат за невиновен и по двете обвинения.

Тази присъда била протестирана от Окръжна прокуратура – Пазарджик пред ВКС. С Решение № 299 от 22.12.2016 г. по н.д. № 1129/2016 г. по описа на ВКС присъдата по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик била оставена в сила.

Ищецът е твърдял, че по време на висящността на наказателното производство той и семейството му живеели в непрекъснат стрес и тревоги.

Влошило се здравословното му състояние, като през 2015 г. получил есенциална (първична) хипертония. Влошило се психическото и емоционалното му състояние - станал нервен, раздразнителен, конфликтен, нарушил се нощният му сън, увеличил консумацията на алкохол, станал разсеян. Наложило се на два пъти да посещава специалист-психиатър. Било му назначено лечение. Вследствие на получената хипертония през месец ноември 2016 г. получил хеморагия (кръвоизливи) в лявото око, което намалило зрението му. На 03.11.2016 г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Централ Хоспитал” - Пловдив за диагностика и лазерно лечение на получените в окото кръвоизливи, както и за възстановяване на зрението. Бил изписан на 05.11.2016 г. с подобрение, но с остатъчни хеморагии (кръвоизливи) и все още с намалено зрение. Вследствие на това ищецът бил общо 62 дни в болнични, през което време не можел да работи. „Замразил” членството си в Камарата на архитектите, тъй нямал физическата възможност да проектира и до ден днешен все още не бил в състояние да продължи тази си дейност.

Поради воденото срещу него наказателно производство сектор „Пътна полиция“ отказал да регистрира автомобила, което наложило всеки месец ищецът да иска временна регистрация за периода от месец февруари до месец септември 2015 г. и да заплаща такси общо в размер на 188.28 лв. (9 месеца по 20.92 лв.). Наложило се също така да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв.

С воденото срещу ищеца наказателно производство било накърнено доброто му име, професионалната му чест, репутацията му в обществото и достойнството му. Негови близки и приятели се отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на законите на страната и извършител на престъпление. По време на наказателното производство ищецът бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, изпитвал голямо напрежение и тревожност поради обстоятелството, че е 4 подсъдим за две престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Бил принуден да понася всички ограничения, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагали, а именно да бъде сниман в полицията и да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която не му позволявала да отсъства свободно от адреса си; да се явява на всички призовавания в полицията, в съдебни заседания и други.

По тези съображения моли ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени в размер на 14 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 22.12.2016 г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лв. заплатени адвокатски възнаграждения и 188.28 лв. заплатени такси за временна регистрация на автомобила, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на главницата, ведно с присъждане на разноските за тази инстанция.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, е оспорил изцяло исковете по основание и размер.

Оспорил е настъпването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца и наличието на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата.

Направил е възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на пострадалия. Ответникът е твърдял, че в своите актове съдът бил приел, че ищецът е осъществил деянието от обективна и субективна страна, с което бил станал единствената причина за образуване на наказателно производство против него. Оспорил е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен, несъответстващ на принципа на справедливостта, на установената съдебна практика и на социално-икономическите условия в страната. Оспорил е претендираното обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение като недоказано от представените по делото писмени доказателства, а за заплатени такси за временна регистрация на автомобила - като недължими, тъй като те били платени преди датата на образуване на досъдебното производство. Оспорил е прокуратурата да носи отговорност за действия, свързани с регистрацията, временната регистрация и други действия от изключителната компетентност на МВР. Допълнил е, че таксите са заплатени въз основа на закона, а не по усмотрение на МВР или на прокуратурата.