Определение № 3248 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3248 гр. София, 05.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503242 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Випера Кемикал Индъстри“ ООД срещу определение № 21574/ 03.11.202г., постановено по гр.д. № 11904/24г., с което СГС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

Жалбоподателят твърди, че преценката на първоинстанционния съд, че са предявени два отделни иска е неправилна. С молба от 31.10.2025г. е уточнил, че искът е предявен за заплащане на компенсаторно обезщетение по чл.79, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на задължение на ответника да прехвърли собствеността на два от общо осем самостоятелни обекта в сграда. Това задължение е предвидено в раздел I т.1.1 от предварителния договор като единно и неделимо. Т.е. дължи се изпълнение в цялост, а не части . Вземането за обезщетение в количеството отношение е едно. Съдът не е преценил, че твърденията му са за неизпълнение да договорно задължение – т.1.1 от предварителния договор, а именно ответникът да прехвърли правото на собственост върху ап.23 и ап.27 съобразно идеалните части, които притежава като собственик. Дължимата престация от ответника е уговорена като единна и неделима в т.1.1 от предварителния договор. Раздробяването на исковете за обезщетение за всяка неизпълнена част от една обща престация не държи сметка за характера на задължението.

1

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваният съдебен акт и да върне делото за разглеждане на СГС .

Съдът, след като съобрази доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в законовоопределения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирА. стрА. чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да прекрати делото и го изпрати по подсъдност на СРС, СГС е приел, че не е родово компетентен да разгледа спора.

Обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт.

По правилността му.

По отношение на родовата подсъдност съдът следи служебно, защото тя е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск –чл.118, ал.1 от ГПК.

Законът е предоставил на сезирания съд да прецени дали е родово компетентен или не на основание чл.7 от ГПК- принципът на служебното начало. Той следи дали делото му е родово подсъдно във всеки един момент. Родовата подсъдност се определя от заявения материален интерес на иска. С молба от 31.10.2025г. жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, е уточнил исковата молба в производството по чл.129 от ГПК като е посочил, че искът е един за неизпълнение на договорно задължение от стрА. на ответника и е с цена над 25 000лв. Вземането е едно и произтича от едно правоотношение.

Задължението по раздел I, т.1.1 от предварителния договор за прехвърляне на правото на собственост върху 8 бр. недвижими имота е неделимо по волята на заявеното намерение на страните- дължи се изпълнение в цялост, а не на части. Посочил е цена на всеки от исковете, отнасящи се до двата процесни недвижими имота.

САС взе предвид, че предявените искове са съединени при условията на обективно съединяване. Родовата подсъдност се определя според материалния интерес на всеки един иск по отделно, а не като обща сума.

Затова и предявените претенции с цена от 25 000 лв. всяка една от тях са родово подсъдни на районен съд. Разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК предвижда, че искове по граждански дела с цена на иска над 25 000лв. са 2 подсъдни на окръжен съд. Числото 25 000лв. е равно и не е по- голямо от 25 000лв. Т.е. искове с цена под и точно/включително от 25 000лв. следва да се разглеждат от районен съд./ Опр. № 50447/24.10.2022г. по ч.т.д. № 2103/22г., ВКС, II т.о., Опр. № 1069/13.07.2011г. по ч.гр.д. № 1842/11г., САС, ГО, 4 състав/

Настоящата инстанция приема, че задължението за прехвърляне на идеални части от осем недвижим имота, макар и да произтича от един правопораждащ юридически факт- предвалителен договор от 12.10.2011г., не е неделимо по своя характер. Всеки от обещателите е поел задължението да прехвърли само своя обем от разполагаеми права. Те са съсобственици на имотите, но това не означава, че задължението им по отношение на жалбоподателя е неделимо. Всеки от тях може по различно време да му прехвърли правата си в изпълнение на предварителния договор от 12.11.2011г. Затова и претенцията за компенсаторно обезщетение спрямо всеки един от възложителите- собственици е с различен паричен еквивалент при неизпълнение. В случая задължението на ответника В. Р. да прехвърли своите идеални части от ап.23 и ап.27 също е делимо. Претенциите са две като всяка една от тях е с цена под 25000лв.

Затова правилно СГС е изпратил делото по подсъдност на СРС.

Частната жалба е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21574/ 03.11.2025г., постановено по гр.д. № 11904/24г., с което СГС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4