Определение № 468 от 28.09.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пазарджик, 26.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно гражданско дело № 20215200500468 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 47 ал.6 ГПК във връзка с чл. 77 ГПК.

По делото е постъпила молба от адв. Н.Ч. – Б. , като назначен от съда особен представител на ответника в първоинстанционното производство К. И. Б. с молба за постановяване на съдебен акт за изплащане в полза на особения представител на определеното от съда и внесено от жалбоподателя във въззивното производство възнаграждение за този представител. Представени са доказателства за внасяне на възнаграждението и за банковата сметка на особения представител.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид конкретните данни , съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

С определение № 125 / 09.07.2021 г. постановено по в.гр.д. № 468/ 2021 г. на Пазарджишки окръжен съд е отменено определение № 260063 постановено на 10.02.2021 г. от Панагюрски районен съд по гр.д. № 325 / 2020 г. , с което производството по делото е било прекратено като международно неподведомствено на българския съд. Във въззивното производство , жалбоподателят е бил задължен и е внесъл определен от съда депозит за възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 300,00 лв.

В настоящия случай ответникът К. И. Б. е представляван от назначен от съда особен представител по реда на чл. 47 ал.6 ГПК. Съобразно разрешенията дадени в т.6 ТР № 6 / 06.11.2013 г. по тълк. Д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС , особеният представител в хипотезата на чл. 47 ал.6 ГПК се назначава с акт на съда – определение, от което произтича е неговата представителна власт. Това представителство съобразно чл. 36 ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особеният представител винаги е адвокат / се дължи възнаграждение от ищеца , независимо от изхода на делото за всяка съдебна инстанция. Възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47 ал.6 1

ГПК е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. В трайната съдебна практика се приема , че когато страната остане задължена за разноски / каквито са и сумите заплатени за възнаграждение на назначения от съда особен представител/, съдът не само има право , но и е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна , което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото , така и след приключване на делото в рамките на давностия срок./ Така в О. № 104 / 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/ 2015 г. на І ТО на ВКС, О. № 555/29.09.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 465/ 2009 г. ІV ГО , О. № 105 / 05.04.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 60383/2016 г. ІІІ ГО и др./

От данните по настоящото дело се установява, че към момента на постановяване на определението от въззивния съд, е налице произнасяне по въпроса за възлагането на разноските за възнаграждението на назначения от съда особен представител, тъй като първоинстанционният съд е разпоредил същите да се внесат от жалбоподателя и това разпореждане е изпълнено, понеже е било едно от условията за допустимостта на въззивната жалба. Особеният представител е взел участие в това производство , като е подал писмен отговор на жалбата ,с изложени доводи и съображения.

Подаването на молба от особеният представител за заплащане на внесените разноски / чрез издаване на разходен касов ордер/ , представляват основание за събиране на тези разноски, които ако не бяха внесени биха били дължими по реда на чл. 77 ГПК. В тази връзка следва да се вземе предвид разликата между дължимостта на такси и разноски за извършване на съдопроизводствени действия, които страната е поискала / както е в настоящия случай/ и от друга страна – отговорността за разноски , които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. Събирането на първите посочени по-горе разноски , не е изменение на съдебния акт в частта за разноските, за да е необходимо сезиране на съда по реда на чл. 248 ГПК , а се извършва служебно от съда. Отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на тези разноски е процесуално- правно на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудително събиране на разноските, включително и след приключване на делото. В настоящия случай , понеже исковият процес пред първоинстанционният съд все още не е приключил, то присъдените разноски впоследствие следва да се имат предвид от съда по реда на чл. 78 ГПК и отговорността за тях да бъде разпределена съобразно изхода от спора.

Ръководейки се от изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Н.Ч. – Б. от АК – гр. Пазарджик- назначена от съда за особен представител на ответника в първоинстанционното производство К. И. Б. от с. Б. , общ. Панагюрище сумата в размер на 300,00 лв. от внесения по делото по сметка на ПзОС депозит за възнаграждение за особен представител по въз.ч. гр. Д. № 468 / 2021 г. по описа 2 на ПзОС.

Сумата да се изплати по посочената от адвоката банкова сметка в приложеното към молбата удостоверение издадено от ЦКБ АД.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3