Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11709 от 23.12.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1858/2024
Вид
Решение № 11709
Подписан
23.12.2025
В сила
03.08.2026
Състав
Светомир Бабаков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл.204 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 250 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 267 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.167 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.22 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 229 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 22 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 267 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 4, т. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.19 ал.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.2 ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.6 ал.3 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.7 ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.7 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 11709

Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20247180701858 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба от И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв. К. М., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Национална агенция по приходите [населено място].

С решение № 797/27.04.2023 г. по адм. д. 1833/21 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлен предявения иск за причинени имуществени вреди, от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888/2010 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. до 21.03.2021г. година вкл. в размер на 101 275.20 лв. и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, в следствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица, ведно със съответните лихви считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Решението е било обжалвано от ищеца и с решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. 8135/2023 г. същото е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. ВАС в мотивите си е посочил, че поради неясното многословно и противоречиво изложение в исковата молба е било затруднено определянето на точните граници на спора. В тази връзка е посочено, че относно претенцията за имуществени и неимуществени вреди ищецът е допуснал логически и фактологични несъответствия при изчислението им. Според ВАС не е посочен източника на изчисление на претендираните имуществени вреди, като не става ясно и как са направени изчисленията. Освен това е прието, че след връщането на преписката от директора на ТД на НАП Пловдив на публичния изпълнител не може да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, а е налице незаконосъобразно бездействие на органа.

При тези фактически обстоятелства в рамките на новото разглеждане на делото, съдът е указал на ищеца, с определение от 18.02.25 г., че следва да посочи ясно и конкретно в какво са се изразили претърпените от него имуществени вреди, да уточни периода на търпене на неимуществени вреди, да изложи обстоятелствата, въз основа на които претендира мораторна лихва, да изпълни указанията на ВАС относно констатираните факологични и логически противоречия в ИМ и да формулира надлежен петитум.

С молба от 25.02.2025 г. ищецът е отстранил констатираните от съда нередовности, но тъй като в същата молба е направено искане за обявяване на нищожни на описани в молбата актове на публичния изпълнител, а в последваща молба от 29.04.2025 г. е предявен и нов иск с посочено правно основание чл. 41 от ХОПЕС, съдът с определение 4067/02.05.2025 г. е указал на ищеца предмета на спора и е оставил без разглеждане останалите искове. Определението е обжалвано от ищеца, като с определение № 9309/07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. 9315/25 г. същото в обжалваните части е оставено в сила.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че предмет на настоящия спор е искова молба, предявена от И. П. А. против Национална агенция по приходите [населено място] за причинени имуществени вреди за периода 21.10.2017- 21.03.2021 вкл. в размер на 101 275,20 лв., вследствие на незаконосъобразен административен акт- постановление № [рег. номер]-159 0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, отменен с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, както и незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на ищеца след отмяната на издадения от него отказ по постановление №[рег. номер]-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител за изпълнение на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив ведно с мораторната лихва в размер на 15 460 лв. за периода 23.03.2018-22.03.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда, претърпени в следствие на посочените по- горе незаконосъобразни актове и бездействия на посочените органи и длъжностни лица.

Ищецът, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.М., който в съдебно заседание по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по иска – Национална агенция по приходите [населено място], се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк. П.. В съдебно заседание и в писмено становище оспорва исковата молба и навежда твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Пловдивският Административен Съд –13 състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От данните по делото се установява, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 3888/2010 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за неплатени публични вземания, за което същият е уведомен със съобщение за доброволно изпълнение с изх. №3888-00001/02.12.2010 г., редовно връчено на 16.12.2010 г.

Публичните задължения по ЗДЦФЛ, ДОО, УПФ и ЗО по декларации, подадени от А., за които сроковете за плащане са нормативно установени - до 30 април на следващата календарна година.

Предвид липсата на доброволно изпълнение за задължения по подадени данъчни и осигурителни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г. 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 76 045.50 лв. са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с цел обезпечаване на вземанията - ПНОМ №[рег. номер]-022-0032062/04.11.2016 г. за налагане на възбрана върху недвижим поземлен имот, находящ се в [населено място], община Царево обл. Бургас, [улица]и ПНОМ №[рег. номер]-022-0032027/04.11.2016 г. за налагане на запор върху банкови сметки.

Издадено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №[рег. номер]-007-003565/04.11.2016г. като на лицето е дадена възможност да предложи подходящо обезпечение за общия размер на задълженията 76045.50 лв. и да представи документи за притежавано имущество - недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения и т.н.

ПНОМ №[рег. номер]-022-0032062/04.11.2016г., ПНОМ № [рег. номер]-022-0032027/04.11.2016г. и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № [рег. номер]-007-003565/04.11.2016 г. са изпратени на постоянния адрес на ищеца.

А. подал Искане за разрешение на неотложно плащане с вх. №[рег. номер]-000-0428650/11.11.2016 г. По това искане е постановен Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК с №[рег. номер]-159-0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП-Пловдив. Отказът е обжалван и отменен с Решение №472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като преписката е върната на публичния изпълнител да се произнесе по направеното искане.

В решението на Директора на ТД на НАП липсва срок, в който публичния изпълнител следва да се произнесе.

Компетентният орган - публичният изпълнител не се е произнесъл след връщането на преписката на 17.01.2017 г. /видно от отбелязването върху придружително писмо изх. №94-00-9723/27.12.2016 г. към Решение №472/27.12.2016 г. в 14-дневен срок от получаване на преписката, съгласно нормата на чл.22 и сл. от ДОПК.

Отново в хода на съдебното производство по адм. дело № 1833/2021 г. на Административен съд – Пловдив са приети и изслушани ССчЕ и комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза.

Вещото лице по изготвената ССчЕ е отговорило на поставените му въпроси, свързани с това какъв доход от свободна професия, като самоосигуряващо се лице е декларирал А. какъв е облагаемия доход на А. за периода от 01.01.2013 г. до 20.10.2017 г. включително и др. Съдът кредитира така изготвеното заключение като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните.

В заключението си вещите лица по комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза посочват, че в обследваният период от време при И. А. обсъжданото събитие е предизвикало неудоволствени изживявания. Преживяното нежелано събитие е придружено със стресова реакция. Негативните преживявания при подекспертния се отразяват в различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор, обида. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство. На социално и семейно ниво се е чувствал по затворен и дистанциран, във вътрешните си психологични преживявания, воден от чувство на срам и неудобство. От медицинска гледна точка, стресът като етиологична причина може да се разгледа в патогенезата на хипертонията. Посоченото заболяване е мултифакторно. Внезапен смъртен изход е възможен при всеки човек, с или без патология. Хипертонията повишава вероятността за неблагоприятен изход. Според наличната медицинска документация И. П. А. провежда оптимално медикаментозно лечение, спазва лекарските указания.

По делото, в качеството им на свидетели са разпитани лицата Д. Т. П. и П. И. П. и двамата приятели на ищеца, чиито показания съдът цени като последователни и логични и ги кредитира с доверие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Исковете за имуществени и неимуществени вреди са процесуално допустими, като е предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищецът като претърпял вреди от незаконосъобразнен акт и незаконосъобразно бездействие на административен орган, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който, трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, въпросът за подсъдността е решен и спор по него не се формира.