Решение № 1201 от 12.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1970/2022
- Вид
- Решение № 1201
- Подписан
- 12.10.2022
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 т.1 и т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 1201 гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100501970 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на М. М. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С., срещу решение № 1939 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 3781/22г. по описа на Районен съд – Варна, 8-ми с-в, в частта, с която е постановено издаване на заповед за защита, като е задължена въззивницата М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. А., ЕГН **********, и детето П. М. А., ЕГН **********, двамата с адрес *************, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, осъдена е М. М. да заплати глоба в размер на 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, както и да заплати всички направени разноски от молителите, включително и държавна такса. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди наличието на допуснати процесуални нарушения, тъй като не е гарантирано правото на защита на ответницата. Сочи се, че поради проблеми с програмния продукт на ВРС процесуалният представител на ответницата не е бил уведомен как съдът се е произнесъл по депозираната молба – отговор и по направените в нея доказателствени искания. Поради същите причини не е бил уведомен и за датата на съдебното заседание.
Излага се, че ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е уважил подадената впоследствие молба за отмяна на определението, с което е даден ход по същество на делото, вместо да насрочи отново делото и да събере гласните доказателства, искани от ответницата.
На второ място се излага, че не е направена вярна интерпретация на гласните доказателства.
1
Твърди се, противоречие между установеното от свидетелските показания на отделните свидетели, както и с твърдените в молбата за защита факти. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на молбата. Твърди, че няма данни адвокатското възнаграждение да е било заплатено от молителя.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. А. чрез процесуален представител адв. Д.. Същата оспорва жалбата. Твърди, че не са налице допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е длъжен да уведомява страната за отлагането на производството, след като тя е била редовно уведомена за отложеното заседание.
Отговор от П. А. чрез назначения му процесуален представител не е постъпил.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:
В депозираната пред ВРС молба за защита молителката М. М. А., лично за себе си и като сестра на П. М. А., е поискала да бъдат постановени мерки за защита срещу М. М. М..
Твърди се, че молителката и детето П. М. А., който е на 11 години, са родени от брака на М.
М. М. и М.П. А.. Родителите са разведени от 06.04.2021 г. След развода двамата родители следвало да полагат грижи за детето П., като всеки от тях да го взема и отглежда при себе си по една седмица. Молителката останала да живее при своя баща М. А. в неговото жилище на адрес ************, където живее и брат й П., когато баща й се грижи за него, а майка й заживяла на семейни начала с нов партньор. Молителката започнала да търси всякакви начини да злепоставя баща й пред тях и пред други хора, както и да го тормози, като го обижда и ругае публично. Сочи се, че миналата година, преди да се разведат родителите на молителката, баща й подал молба за защита от домашно насилие срещу майка й, от свое име и от името на брат й, защото тя го набила пред детето, но тъй като е мекушав и след като се развели, оттеглил молбата. При срещите си с тях майка им почти винаги се държала агресивно, грубо, като си позволявала да обижда и ругае баща й в тяхно присъствие. Излага се, че ответницата упражнила спрямо молителката акт на психическо и емоционално насилие, изразяващ се в това, че в нейно присъствие и в присъствието на малолетния й брат П. М. А., вечерта на 27.02.2022 г., около 23.00 часа, в дома им в ************ нахлула непоканена в жилището им, държала се агресивно като набила и обидила баща им М.П. А., като му нанесла удари по лицето и ръката, нарекла го „простак“, „глупак“ и т.н., вследствие на което брат й се разплакал с глас. Молителката поддържа,че поведението на майка им е било явен израз на психически и емоционален тормоз спрямо нея и брат й, защото тя съзнателно извършила тези действия в тяхно присъствие. Действията и поведението на майка й предизвикали у нея негативни емоционални преживявания, изразяващи се в силен стрес и шок от преживяното, както и чувство на страх, че агресията й може да се обърне и срещу тях. Твърди, че била силно емоционално разтърсена и уплашена за психичното здраве 2 на брат си, който е само на 11-годишна възраст, а му се наложило да присъства и преживее такава агресия от страна на тяхната майка. С оглед изложеното молителката сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по отношение на нея и детето по реда на чл. 5 ал. 1 т. 1, 3 и 4 ЗЗДН, както и с искане за издаване на заповед за незабавна защита.
Молбата се поддържа и от назначения по реда на чл.29 ал.4 ГПК особен представител на детето П. М. А. адв. Б.. Същата изразява становище за допустимост на молбата, с изключение на искането за налагане на мярка за защита по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН. Счита, че последната не е в интерес на детето.
Преди откритото съдебно заседание е постъпил е отговор на молбата от ответницата М. М. М., с който се оспорва изложените твърдения в молбата като неотговарящи на действителните факти.Сочи, че на процесната дата не е извършвала декларираните актове на домашно насилие, като всички действия по депозиране на молба за защита по реда на ЗЗДН от молителката са планирани предварително и извършени с цел да се снабди със заповед за защита за несъществуващо домашно насилие. Излага, че по време на брака си с бащата на молителите са придобили в СИО имот, на адреса на който е определено местоживеенето на детето П., когато се отглежда от своята майка, но достъпът до този имот й е напълно отказан и ограничен, като в него е настанена майката на бившия й съпруг. Твърди, че от няколко месеца е непрекъснато атакувана, заплашвана и принуждавана от бившия си съпруг и от дъщеря им да прехвърли притежаваните от нея ½ ид.ч. от жилището. Сочи, че срещите с дъщеря й са епизодични, но винаги основна тема на разговорите им е прехвърлянето на дела й от имота да бъде реализирано в нейна полза. Счита, че настоящото производство е инициирано от първата молителка под давлението на бившия й съпруг, чиято цел е не реализирането на защита по реда на ЗЗДН. Навежда твърдения, че на процесната дата трябвало да предаде детето П. на неговия баща в изпълнение на режима на лични отношения, но по информация от детето той бил на почивка за няколко дни и щял да се върне вечерта на въпросната дата, поради което тя трябвало да го върне в 23,00 часа. Качила се заедно с детето до апартамента на бащата и тъй като то било леко настинало искала да обясни на баща му какви медикаменти използвала за лечението му. П. влязъл в жилището и ответницата го последвала, тъй като искала да се види и с дъщеря си, с която рядко общувала, тъй като бащата ограничавал срещите й с нея. Когато влязла в жилището видяла, че там е новата приятелка на бившия й съпруг и пожелала да се запознае с нея, но тя отказала да влезе в контакт с нея. Попитала я какво налага малолетното дете на ответницата да спи с нейния 20- годишен син в едно легло и я уведомила, че не одобрява това и не го намира за нормално. Приятелката на бившия й съпруг не й отговорила и отишла в другата стая. Ответницата направила опит да разговаря с бащата, за да му обясни за лечението на детето П., в отговор на това той започнал да я бута грубо, казвал й да се маха и да напусне веднага жилището, както и я ритнал силно в десния крак. Крещял й и я обиждал, казал й че ще се обади на полицията. Блъскайки и бутайки я М. А. не й дал възможност да излезе сама от жилището. Когато си тръгнала, придружена от свидетели, отишла в Трето РУ – Варна и 3 подала жалба против бившия си съпруг. Заявява, че изобщо не е искала и/или казвала, и/или имала намерения да остава повече от необходимо в жилището, не е изричала обидни думи спрямо бащата нито в отсъствието, нито в присъствието на децата им, не му е удряла шамар, не е избивала телефон от ръцете му и не е имала агресивно поведение спрямо никой от присъстващите в жилището, както и че до напускането й от жилището никое от децата не е било разстроено. Напротив, твърди, че именно тя е била жертва на домашно насилие, осъществено от бившия й съпруг, като депозираната молба от молителите е в отговор на подадена от нея жалба в полицията против неговите действия. Счита, че инициирането на производството по ЗЗДН е инспирирано с цел злепоставянето й пред съдебната система и обществото, съдържа лъжи и клевети и цели постигането на заветната цел от първата молителка, ръководена от баща си, да принуди ответницата да прехвърли притежаваните от нея ид. части от жилището. Моли да бъде отхвърлена молбата.
Контролиращата молба ДСП Варна не е изразила становище по молбата. Изложила е, че се работи със семейството и с детето.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверения за раждане от 25.02.2003 г. и 23.03.2011 г. пълнолетната молителката М. М. А. и малолетният молител П. М. А. са брат и сестра, както и деца на ответницата М. М. М..
С Решение № 261195/06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2109/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен бракът между съпрузите М. М. М.-А. и М.П. А., като упражняването на родителските права по отношение на детето П. М. А. е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на детето с бащата.
Установява се от представеното Постановление от 24.03.2022 г. на Районна прокуратура – гр. Варна, че ответницата е подала жалба до Трето РУ към ОД на МВР – гр.
Варна срещу бившия си съпруг М.П. А. относно възникнал между тях конфликт на 27.02.2022 г. около 23,00 часа.
По искане на молителите са разпитани свидетелите Р.Ис.П., Кр.Ив.Цв. и М.П. А..
Свидетелката П. излага пред съда, че е приятелка на бащата на молителите, с който има връзка, като молителката М. А. живее при баща си постоянно, а молителят П. А. е една седмица при майка си и една седмица при баща си. Твърди, че след 10 часа вечерта на 27.02.2022 г. ответницата нахлула без никой да я е поканил в апартамента на нейния приятел при идването си да предаде детето П. на бащата. Пояснява, че се звъннало по домофона, но се оказало, че тя е пред входната врата на жилището и когато той понечил да я отвори, за да посрещне детето, тя блъснала вратата и влязла вътре. През това време свидетелката била в съседна стая, но имало огледало, в отражението на което виждала случващото се. Ответницата започнала да блъска бившия си съпруг и да го обижда, а след като разбрала, че свидетелката е там насочила обидите си и към нея. Детето П. също влязло в жилището, прегърнало баща си за крака и плачело. Майката започнала да удря по масата в кухнята, блъскала вратите на шкафовете и се държала неадекватно. Повтаряла, че ще остане там да спи, а децата я молили да престане и да напусне, но въпреки молбите им тя не преустановила действията си. Бащата на молителите я предупредил, че ще извика полиция, но тя грабнала телефона от ръката му и го отблъснала. Заканата му обаче стреснала 4 ответницата и тя тръгнала да напуска апартамента, но на излизане ударила шамар през лицето на М. А.. Свидетелката не е видяла нанасянето на плесницата, но чула звука от удара. По време на случката в апартамента бил и приятелят на молителката М. А.. На следващия ден решили да подадат жалба в полицията, за да се спре с този тормоз, тъй като такива ситуации и друг път са се случвали. Впоследствие обаче от районното управление им се обадили, че вече е била подадена жалба от ответницата срещу бащата на молителите. П. сочи, че не е виждала М. да удря по някакъв начин бившата си съпруга, не е чула и тя да се оплаква, че нещо я е заболяло, нито тя да е разговаряла с него за лечение на детето.