Решение № 796 от 06.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102085 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Ойлкарт" ЕООД град София срещу "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново и Т. Й. КР..

Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 01.03.2016 година "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново е издало в полза на "Ойлкарт" ЕООД - град София запис на заповед за сумата в размер на 50 000.00 лева, с падеж на предявяване. Същият е авалиран от Т. Й. КР. при условията, при които е издаден.

Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста на 27.02.2019 година, когато е настъпил падежът за плащане, но такова липсва. Посочва, че е налице редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение менителничен ефект, който отговаря на всички задължителни реквизити. Твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът на "Ойлкарт" ЕООД - град София се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. № 1447/2020г. на ВТРС, срещу която длъжниците са подали възражения. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново и Т. Й. КР., че дължат солидарно на "Ойлкарт" ЕООД - град София сумата в размер на 15 072.32 лева, представляваща част от главница по запис на заповед от 01.03.2016 година, цялата в размер на 50 000.00 лева, предявен за плащане на 27.02.2019 година, ведно със 1 законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 03.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 529 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 07.07.2020 година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1447/2020 година на ВТРС.

Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорват изцяло предявените искове и дължимостта на посочената в исковата молба сума.

Развити са съображения, че не е налице редовна от външна страна и подлежаща на изпълнение менителница, доколкото представения по делото запис на заповед е с подправено съдържание и фиктивно предявяване. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След постъпване на отговорите на исковата молба със Становище, вх. № 16009 от 30.11.2020 година на ВТРС, ищецът на основание чл. 143, ал. 2 ГПК е пояснил и допълнил исковата молба, като е въвел твърдение за наличие на каузално правоотношение между „Ойлкарт“ ЕООД – град София и „Сабис 2012“ ЕООД – град Велико Търново, което е обезпечено с процесния запис на заповед. Процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че ищцовото дружество разполага с мрежа от бензиностанции и предлага собствена картова система за безкасово плащане, а ответното дружество осъществява транспортни дейности по занятия. Твърди, че на 01.03.2016 година между двете дружества е сключен Договор за издаване на безконтактни карти WICARD, по силата на който ответното дружество е поръчало, а ищецът е приел да му предоставя за ползване сервизни карти със специално предназначение. Чрез тази карта първият ответник е получавал безкасово стоки и услуги, като горива и горивосмазочни материали на търговските обекти, с които има сключен договор за използване на системата WICARD. Чрез тази карта ответното дружество е заплащало на територията на Европейския съюз и извън нея пътни такси, такси за фериботи, мостове, гранични такси и др. Посочва, че в чл. 2 от договора страните са уговорили кредитен лимит, а в чл. 3, ал. 1 от същият, че този лимит се обезпечава чрез издаване на банкова гаранция или запис на заповед. Твърди, че в чл. 12 от Договора е предвидено, че плащането по издадените от „Оилкарт“ ЕООД електронни фактури се извършва от клиента в 23-дневен срок от датата на издаване на същата по посочена в договора банкова сметка, като плащанията се погасяват на етапите на фактури, независимо от основанията посочени от клиента, предвидено е и че ако клиента има възражение относно издадените фактури, същите следва да бъдат направени в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Посочва, че в чл. 19 от договора, страните са постигнали съгласие за начисляване на неустойка при 2 неизпълнение в срок на съответното задължение. Неразделна част от договора са приложения № 1 и № 2, като в случая по делото договорът е подписан от името на „Сабис-2012“ ЕООД от Т.К.. Посочва, че уговорения с договора кредитен лимит в размер на 50 000.00 лева, с включен ДДС, като за тази сума в полза на „Ойлкарт“ ЕООД е издадена запис на заповед с падеж на предявяване. Навежда доводи, че ответното дружество използвайки картата WICARD е зареждало горива и получавало други стоки без реално да ги е платило. Заплащането е следвало да се извърши отложено към „Ойлкарт“ ЕООД, но ответникът не е изпълнил това задължение.

Посочени са подробно сумите и основанието, за които са ползвани чрез използване на посочената карта. Твърди, че фактурите по процесния договор са електронни и същите са изпращани от ищеца на първия ответник на установения в договора ел. адрес, като за потвърждение на получаването им, системата за електронни фактури е генерирала обратно информация за получаването им. Същите са осчетоводени от „Сабис-2012“ ЕООД и е ползван данъчен кредит по тях, но не са извършени плащания на посочените задължения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на Договор за издаване на безконтактни карти WICARD от 01.03.2016 година /л. 79-94/ безспорно се установява, че на посочената дата между ищцовото и ответното дружество е сключен договор, по силата на който ответното дружество е поръчало, а ищецът е приел да му предоставя за ползване сервизни карти със специално предназначение, чрез които, съгласно чл. 1, ал.

3 и ал. 4 от договора „Сабис-2012“ ЕООД е получавало безкасово стоки и услуги и е заплащало на територията на Европейския съюз и извън нея пътни такси, такси за фериботи, мостове, гранични такси и др. В чл. 2 от договора страните са уговорили кредитен лимит, а в чл. 3, ал. 1, че този лимит се обезпечава чрез издаване на банкова гаранция или запис на заповед. В чл. 12 от договора страните са уговорили, че плащането по издадените от „Оилкарт“ ЕООД електронни фактури се извършва от клиента в 23-дневен срок от датата на издаване на същата по посочена в договора банкова сметка, като в чл. 13 е предвидено, че при плащанията се погасяват найстарите фактури, независимо от основанията посочени от клиента, а в чл. 17, че ако клиентът има възражения относно издадените фактури, същите следва да бъдат направени писмено и конкретно в 14-дневен срок от получаване на фактурата.

Неразделна част от договора са приложения № 1 и № 2, като в последното страните по договора са уговорили кредитен лимит в размер на 50 000.00 лева, с включен ДДС.

Няма спор по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 1447/2020 година на ВТРС Запис на заповед /л. 11 от Ч.дело/, се установява, че на 01.03.2016 година „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново, като издател по записа на заповед, безусловно и 3 неотменимо се е задължил, без протест и разноски да заплати на „Ойлкарт“ ЕООД – град София сумата в размер на 50 000.00 лева 50000.00 лева. Посочен е и падежът по ценната книга – на предявяване. В документа са посочени и мястото на издаване, и на предявяване. Като поръчител по записа на заповед, при условията при които е издаден се е задължил и Т. Й. КР..

По делото са приложени и заверени копия на Фактура № 0400015964/30.04.2019 г.; Фактура № 0200015147/15.05.2019г.; Фактура № 0400016147/15.05.2019 г.; Фактура № 0200015194/31.05.2019г.; Фактура № 0400016340/31.05.2019 г.; Фактура № 0400016880/15.07.2019г.; Фактура № 0200015391/31.07.2019г.; Фактура № 0400017070/31.07.2019 г.; Фактура № 0400017426/31.08.2019 г.; Фактура № 400017600/15.09.2019 г.; Фактура № 0400018549/30.11.2019 г.; Фактура № 0400018735/15.12.2019г.; извлечение от имейл от 30.11.2020 г. - 2 страници /л. 92-106/.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

143-181/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като пълно и компетентно дадено, се установява, че въз основа на счетоводните записвания, отразени при ищеца, неплатената сума от „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново, формирана като разлика между издадените фактури и получените плащания е в размер на 14 872.32 лева. В счетоводството на ответното дружество фигурира парично задължение към „Ойлкарт“ ЕООД – град София за сумата в размер на 15 072.32 лева, което е формирано от отразените в справки-декларации по ЗДДС фактури за покупки в размер на 121 579.29 лева и направените плащания по тях в размер на 106 506.97 лева, съгласно счетоводните записвания при ответното дружество. Съгласно счетоводните данни, представени от ответното дружество, посочените в заключението фактури са отразени в справки декларации по ЗДДС, в законоустановения 12 месечен период и ответното дружество е ползвало данъчен кредит по тях в размер на 2 746.29 лева /о.с.з. на 04.03.2021 година/. В съдебно заседание вещото лице допълва, че сумите по процесните фактури за „такса мост Видин-Калафат“ са заплатени от ищцовото дружество, като само за последната фактура няма справка, от където идва и разминаването, но не са възстановени от ответното дружество.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза /л.

217-225/ се установява, че датата, записана за предявяване на плащането - 27.02.2019 година, не е изписана от Т. Й. КР., нито от Г. Н. М., а от друго лице.

От приложеното към делото Ч.гр.д. № 1447 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 07.07.2020 година са издадени Заповед № 529 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново и Т.

4

Й. КР. за сумата в размер на 15 072.32 лева – част от главница по Запис на заповед от 01.03.2016 година, цялата размер на 50000.00 лева, с падеж на предявяване, предявен за плащане на 27.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 753.45 лева, представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжниците, които в срока по чл. 414 ГПК са подали възражения срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответниците е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжниците, които в срока по чл. 414 ГПК са подали възражения срещу заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо. В тежест на ответника по делото е да докаже възраженията срещу предявения иск, включително чрез провеждането на насрещно доказване за наличие на факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане. Доколкото с допълнителна молба по делото преди първото по делото съдебно заседание, на основание чл. 143, ал. 2 ГПК, ищецът е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, в негова тежест е да докаже пълно и главно, че записът на заповед обезпечава сключен между страните Договор за издаване на безконтактна карта WICARD от 01.03.2016 година, че е изпълнило задълженията си по този договор, както и че вземането, претендирано с исковата молба е ликвидно и изискуемо.