Определение № 37873 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37873 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110121910 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес ********, чрез ******** срещу *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за стоков кредит № ********* ******. поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен този иск, установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за стоков кредит № ********* ******., предвиждаща заплащането на застрахователна премия, поради това, че е неравноправна, евентуално поради това, че противоречи на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът излага твърдения за по-голям размер на цената на стоката, която е заплатена чрез усвояването на договора за кредит, позовавайки се на приложения към исковата молба договор за стоков кредит, както и на по-голям размер на застрахователната премия. След като съобрази, че действително в приложения към исковата молба договор за стоков кредит е посочена цена на стоката в размер на 1999,00 лв., а ищецът излага твърдения за различен размер на цената на стоката – 1566,50 лв., а от там и различна обща сума за погасяване, както и, че в договора е посочена застрахователна премия в размер на 432,50 лв., на същия следва да се дадат указания да уточни каква е цената на стоката по кредата, съответно ако поддържа, че същата е в по-малък размер от посочения в договора изрично да заяви дали твърди, че отразеното в договора не отговаря на действително усвоения кредит, респ. дали оспорва усвояването на кредита в пълен размер.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С отговора на исковата молба ответника е поискал допускането на съдебносчетоводна експертиза, произнасянето по което следва да се отложи за първото по делото заседание след изслушване становището на ищеца.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна, да заяви каква е цената на стоката по договора за стоков кредит, като има предвид, че сочената в исковата молба сума и тази, посочена в договора са различни. В случай, че поддържа цената на стоката да е в по-малък размер от тази, посочена в договора, да заяви изрично дали оспорва размера на усвоения кредит.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ответника за допускане на ССчЕ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 14,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 17.03.2025 г. между страните е сключен Договор за стоков кредит № *********, при годишен лихвен процент 11,00 % и ГПР 11,57 %. Излага, че реално предоставената закупуването на стоката (мобилни телефони и аксесоари) сума възлиза на 800,94 евро (1566,50 лв.), а сумата в размер на 442,27 евро (865 лв.), представляваща застрахователна премия по Застрахователен пакет „Защита Макс“, е заплатена от кредитодателя от негово име и за сметка на ищеца директно на застрахователя, с което общия размер на кредита е формиран на стойност 1243,21 евро (2431,50 лв.). Сочи, че съгласно договора кредитът следва да бъде върнат на 36 месечни вноски от по 40,70 евро (79,60 лв.), дължими за периода от 01.04.2025 г. до 01.03.2028 г. Оспорва договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че неправилно е определен размера на ГПР в договора, тъй като при изчисляването му не е включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, което е условие за отпускане на кредита, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Наред с това твърди, че в договора не е посочена методиката за изчисляването на ГПР, което поставя потребителя в затруднение при извършване на преценка дали да сключи договора за кредит. Излага, че с въвеждане на задължението за сключване на застраховка кредиторът цели да осигури едно допълнително възнаграждение, поради което смита, че застрахователната премия представлява скрита лихва. Сочи, че клаузата от договора за стоков кредит, предвиждаща сключването на застраховка е неравноправна, тъй като лишава потребителя от възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора и същевременно не е ясно по какъв начин е определена застрахователната премия. Клаузата се оспорва и като противоречаща на добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между 2 страните е сключен договор за стоков, но сочи, че цената на закупената стока е в размер на 1999,00 лв., както е посочено в договора, представен с исковата молба, застрахователната премия е в размер на 432,50 лв., а общия размер на кредита е 2431,50 лв. и обща сума за връщане 2865,60 лв. Оспорва договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание, като излага, че ГПР е изчислен по законово установения начин съгласно Приложение № 1 към ЗПК, а договорът съдържа информация за лихвата, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а самото невъзпроизвеждане на математическата формула от законовото приложение в текста на договора счита, че не е равносилно на липса на посочен ГПР. Оспорва изрично сключването на застраховка да е задължително условие за отпускането на кредита, като се позовава на приложените към исковата молба документи, в които ищецът изрично е удостоверил, че застраховката представлява доброволно избрана допълнителна услуга. В тази връзка поддържа, че сключването на застраховка не е задължително условие за отпускането на кредита и не следва да се включва като разход при изчислението на ГПР. Оспорва се застрахователната премия да представлява „скрита лихва“. Счита, че клаузата за застраховка не е неравноправно, тъй като в договора за кредит е посочен ясно размера и отделно от договора за кредит е оформен застрахователен документ. При тези възражения моли съда да отхвърли предявените искове.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за стоков кредит № ********* ******. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуално съединени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за стоков кредит № ********* ******., предвиждаща заплащането на застрахователна премия с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за стоков кредит № ********* ******., във връзка с който потербителят е сключил застрахователен договор със застрахователна премия, която не е включена в посочения в договора ГПР.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да докаже сключването на посочените в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на соченото основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да докаже, че част от съдържанието на договора за стоков кредит е застраховка, по която се дължи застрахователна премия в посочения в 3 исковата молба размер и същата, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на клаузата на соченото основание.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че клаузата за застраховка е индивидуално уговорена, поради което е равноправна.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.