Решение № 208 от 04.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Н. Ст. Йовчева като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600304 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на Г. И. Ц., чрез адв. Н.

П. от ВАК срещу присъда № 101 от 10.05.2022г. постановена по НЧХД №1914/2021г. по описа на ВРС.

С обжалваната присъда подс. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпления както следва:

- по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК за това, че на 27.04.2021 г. в с. Страшимирово, обл. Варна, публично казал нещо унизително – „майка ти да еба, курво“, за честта и достойнството на Д. Д. И., в нейно присъствие, за което му е определено наказание глоба в размер 1500 лв. и наказание „Обществено порицание“ чрез поставяне на копие от присъдата, след влизането й в сила, на информационното табло в Кметство с. Страшимирово, за срок един месец;

- по чл.144, ал.1 от НК за това, че на 27.04.2021 г. в с. Страшимирово, обл.Варна, се заканил с престъпление против личността – причиняване на телесно увреждане, и с престъпление против имуществото – палеж на автомобил, на Д. Д. И., което заканване би могло да възбуди основателен 1 страх за осъществяването му, за което му е определено наказание пробация, чрез пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца.

С присъдата се групирани наказанията, като е наложено на подсъдимия най-тежкото от тях – пробация, чрез пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца, като към наложеното общо най-тежко наказание е присъединено наказанието глоба в размер 1500 лв. и „Обществено порицание“, чрез поставяне на копие от присъдата, след влизането й в сила, на информационното табло в Кметство с. Страшимирово, за срок един месец.

Подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец И. съответно, сумите: 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, от датата на деянието до окончателното плащане, като за разликата до 2000лв. гр. иск е отхвърлен; - 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателно плащане, като за разликата до 2000 лв. гр. иск е отхвърлен.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавна такса върху уважените гр. искове.

С жалбата и допълнението към нея са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Счита се, че е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В срока по чл.322 от НПК е постъпило възражение от повереника на ч.тъжител и гр.ищец - адв. П. Б. с което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Счита се, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът счита 2 първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена след задълбочено съдебно следствие, в съответствие със събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка. Моли да бъде потвърдена, както в наказателно-осъдителна, така и в гражданско-осъдителната част.

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

Защитата на подсъдимия поддържа изцяло жалбата, на изложените в нея основания. Сочи, че обжалваната присъда е неправилна и необоснована, постановена в противоречие на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения. Изтъква, че съдът е неправил фактическите си изводи относно осъществените действия на подсъдимия при неизяснена фактическа обстановка. Излага становище за погрешни правни изводи на съда, след като е прието, че подс. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпното деяние. Счита гр. искове за неоснователни и недоказани. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Ц. да бъде признат за невинен и да бъдат отхвърлени изцяло гражданските искове от тъжителката И.. Претендират се разноски във въззивната инстанция.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде уважена въззивната жалба.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, становището на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 НПК, настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е приел за установено, че подс. Г. Ц., живеел в гр. Варна като притежавал недвижим имот и в с.

Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. ====== В съседство с този имот се намирал имотът на И. Д., като двата двора имали обща граница и ограда. От 2018 г. отношенията между подсъдимия и И. Д. били конфликтни по повод подадена от подсъдимия жалба срещу И. Д. до Община Белослав за незаконен строеж като през м. септември 2019 г. се стигнало до физическа агресия помежду им, в следствие на което по частна тъжба от подс. Ц. в РС Варна, било образувано НЧХД №3738/2020 г. с обвинение за причинена му от 3

И. Д. лека телесна повреда, по което частният тъжител Д. И. била посочена като свидетел от И. Д.. Също така, относно същия инцидент, по жалба от И.

Д. било образувано ДП № 2002/2020 г. по опис на Четвърто РУ при ОДМВР Варна с данни за извършено спрямо него от подс. Ц. престъпление средна телесна повреда по чл.129, ал.1 НК. Към 27.04.2021 г. двете наказателни производства все още не били приключени като междусъседските отношения били все така конфликтни. В късния следобед на този ден, на улицата пред двата имота, пред непосредствените възприятия на свид. Р. Н. – живущ в с.

Страшимирово, намиращ се по това време в двора на И. Д., възникнала бурна словесна конфронтация между подс. Ц. и И. Д., при която подсъдимия започнал да отправя обидни и заканителни реплики към И. Д., който решил да уведоми полицията и в 17.37 ч. отправил повикване до тел.112, при което описал случващото се. Скоро след това, свид. К. Н.а – съпруга на свид. Р. Н., чието жилище било на същата улица и дочула разпрата навън, също отишла до имота на И. Д.. Докато била там, около 18.00 ч. пристигнал полицейски екип – свидетелите И. М. и Я. Я.. Те провели събеседване с И. Д., след което се отправили към имота на подс. Ц., който с груб и гневен тон не ги допуснал в двора и отрекъл, да е обиждал и заплашвал И. Д.. В изпълнение на служебните си задължения в 18:15 ч . свидетелите М. и Я. съставили спрямо подс. Ц. предупредителен протокол по чл.65, ал.2 ЗМВР, да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо И. Д.. Подсъдимият отказал да подпише протокола като това било удостоверено с подпис от свид. Н.. По това време частният тъжител Д. И., при прибиране с автомобил в дома си, видяла хората и полицейския автомобил пред имота на И. Д. и след като паркирала, се отправила натам, за да разбере, какво се е случило. Докато наближавала, при преминаването й покрай дворната ограда на имота на подс.

Ц., той на висок глас й казал: „Майка ти да еба, курвенска! Пак свидетелка ли ще ставаш?“. Възмутена, Д. И. го попитала, защо я псува и обърнала внимание на свид. М., че подс. Ц. я псува в присъствие на полицейските служители. Отправената обида била възприета както от частния тъжител И., така и от всички други присъстващи, с изключение на свид. Я., който съставял предупредителния протокол в служебния автомобил. По настояване от частния тъжител Д. И., в 18:20 ч. свидетелите М. и Я. съставили срещу подс.

Ц. още един предупредителен протокол по реда на чл.65, ал.2 ЗМВР, с бланкетно формулирано предупреждение „да не отправя закани и заплахи за 4 физическа саморазправа“ спрямо частния тъжител Д. И.. Подсъдимият отказал да подпише и този протокол, като това отново било удостоверено с подпис от свид. Н.. След това полицейските служители напуснали района като при приключване на служебния наряд съставили и докладна записка, в която описали установеното при посещението им на сигнала в с.

Страшимирово и предприетите от тях действия. Посещението на съответния сигнал било отразено и в информационната карта за дейността на наряд автопатрул с позивна 495, както и в доклад за проверени лица и превозни средства. След заминаването на полицейския екип, свид. Н.а, хванала под ръка частния тъжител И., която била видимо разстроена, за да я изпрати до дома й, и когато двете преминавали покрай оградата на подс. Ц., той, застанал с две ръце подпрян на оградата от вътрешната й страна, казал на висок тон към частния тъжител Д. И.: „Майка ти да еба, курвенска, ще ти запаля колата, ще ви избия!“. Непосредствено след това, когато се прибрала в дома си, частният тъжител Д. И. почувствала неразположение, имала повишено кръвно налягане и усещала сухота в устата си, и това наложило по-късно в същата вечер да бъде посетена от личен лекар – свид. д-р Т. Д., която възприела силно афектирано състояние, зачервено лице, превъзбуденост и констатирала повишена стойност на артериално налягане на пациента, приложила ампула диазепам и предписала терапия.

Заключението на съдебно-психологическата експертиза установява, че осъществените закани и действията на подс. Ц. от 27.04.2021 г. биха могли да възбудят у освид. лице Д. И. основателен страх за осъществяване на заканите, тъй като тя е свидетел на негови действия спрямо И. Д., а и поради нейните личностови особености и нагласи. В резултат от процесното деяние частният тъжител И. е преживяла стрес и уплаха за период до няколко седмици или няколко месеца от събитието и към момента на освидетелстването преживяването е избледняло и симптомите са стихнали под терапевтичен контрол.

За да приеме така установена фактическата обстановка ВРС съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства. Анализирайки същите е извел обоснован извод защо ги кредитира и не цени обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетелите Р. Н., Н.а, М. и Я., всеки от които е присъствал лично и имал непосредствени възприятия за случилото се, тези на свид.Д., която лично е възприела 5 състоянието на частния тъжител същата вечер, вкл.съпоставянето им в очни ставки с подсъдимия, според въззивния съд са резонно кредитирани като единни, непротиворечиви едни спрямо други, взаимно допълващи и относими, към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

На задълбочена преценка са подложени и показанията на частният тъжител И., като е отчетена пряката й заинтересованост от изхода на спора. Въпреки това и за разлика от обясненията на подсъдимия, твърденията й напълно кореспондират не само със заявеното от тези свидетели, но и със заключението на съдебно-психологическата експертиза, както и с докладните записки, предупредителните протоколи по ЗМВР и писмо вх.№ 24132 от 06.09.2021г., ведно с аудиофайл 211506386. Wav. Внимателния анализ на тези гласни доказателства, преценени както по отделно и в съвкупност, чрез съпоставяне помежду им и с останалите доказателства, налага извод за действително отправени от подс. Ц. обидни и заканителни изрази спрямо частния тъжител, така както правилно е приел първоинстанционния съд и опровергават твърденията за недоказаност на повдигнатите с ч.тъжба обвинения. Всъщност доводите, изложени във въззивната жалба, са идентични и преповтарят с тези, които са били поддържани в първоинстанционното производство, на които е даден изчерпателен и правилен отговор от първостепенния съд. Същите са анализирани, внимателно обсъдени в мотивите към присъдата, като са изложени пространни аргументи защо не се приемат с позоваване на съответните доказателствени източници и относимата правна уредба, които споделя въззивната инстанция. За разлика от тях несподеляеми като цяло са възраженията на защитата на подсъдимия за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Не се подкрепят от доказателствата по делото.