Решение № 4944 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4944 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100514936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н., срещу решение № 16587 от 05.09.2024 г. по гр. дело № 39362/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав, с което е уважен предявеният от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, код по Булстат 000695089, иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 3607,09 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 030Х0391327 от 11.06.2018 г. и образувана при ЗАД „Армеец“ АД щета № 10018030120485 за причинени вреди на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба, 14.07.2023 г., до окончателното й плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. По делото не били представени актуални „Общи условия“ по застраховката. В полицата не били индивидуализирани покритите застрахователни рискове. Протоколът за ПТП бил непълен, неточен и противоречив като нямало ясно описание на механизма на произшествието. СРС неправилно кредитирал представените от ищеца частни документи. По делото се установявало съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил, което не било обсъдено от съда. Той е можел да избегне настъпването на ПТП, ако е бил спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност, съдът да приеме съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Армеец“, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Р., е подал отговор на въззивната жалба.

Излага доводи за нейната неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да 1 бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, съгласно който, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтна отговорност на трето лице по реда на чл. 49 ЗЗД спрямо застрахования.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0391327 за застраховки „Каско“ и „Злополука“, сключена на 11.06.2018 г., от която се установява, че МПС „Ауди А4“ с рег. № **** е било застраховано при ищеца за периода от 18.06.2018 г. до 17.06.2019 г. Представени са и приложимите общи условия по застраховка „Каско“.

Тази полица доказва валидно правоотношение между ЗАД „Армеец“ АД и „Пропап“ ООД по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил. Полицата е сключена при покрити рискове „Клауза „П“ – Пълно Каско“. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ приетите от застрахователя общи условия са неразделна част от застрахователния договор. В чл. 6-12 от тях са посочени покритите в посочената клауза застрахователни рискове. Няма законова пречка те да бъдат уговорени именно в общите условия, поради което възражението на въззивника, че в полицата не били индивидуализирани покритите застрахователни рискове, е неоснователно.

В чл. 8.3 от общите условия е уговорен рискът „авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие“, който е включен в клауза „Пълно каско“. Ето защо, попадането на автомобила в дупка на пътя по време на движение, което е довело до увреждането на МПС, съставлява покрит риск по застраховката.

В чл. 97 от общите условия е отбелязано, че те са в сила от 01.12.2014 г. С оглед датата на сключване на застрахователния договор, 11.06.2018 г., съдът приема, че те са действащите общи условия на застрахователя към датата на настъпване на процесното ПТП. По делото не се установява, че страните по застраховката са били обвързани с различни от приетите по делото общи условия, поради което доводите в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

По делото е приет Протокол за ПТП № 1718687 от 17.07.2018 г., в който съставителят е отбелязал, че по данни на водача, МПС „Ауди А4“ се движело по ул. „Бистришко шосе“ в посока ул. „204-та“ и на кръстовището с нея преминало през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети. Като видими щети са описани предна броня и предна ходова част, като е посочено, че МПС не е било в движение (авариен режим).

2

Представено е Уведомление-декларация за щета по процесната застраховка от 19.07.2018 г., подадено към застрахователя от застрахования, в което е отразено, че на 17.07.2018 г. при завой от ул. „Бистришко шосе“ към ул. „204-та“ поради силния дъжд застрахованото МПС попаднало в дупка, пълна с вода, като воланът блокирал и автомобилът влязъл в авариен режим.

Представена е калкулация за необходимия ремонт от 03.09.2018 г., изготвен от застрахователя, в който са описани и остойностени увредените детайли на МПС и стойността на труда за извършените тенекеджийски, механични и бояджийски операции.

Общата им стойност възлязла на сумата от 3597,08 лева.

Приет е доклад по образуваната при ищеца щета № 100180301204485 от 10.09.2018 г., от който се установява, че застрахователят е одобрил плащане на обезщетение в размер на 3597,08 лева. От тази сума следвало да се приспадне сумата от 1046,52 лева, представляваща неплатена премийна вноска по застраховката, като на застрахования бъде изплатена сумата от 2550,56 лева.

По делото е приобщено платежно нареждане от 17.09.2018 г., което установява, че на тази дата ищецът е изплатил на застрахования сумата от 2550,56 лева.

В съдебно заседание пред СРС на 20.12.2023 г. е разпитан като свидетел И.Г.И., водачът на увреденото МПС. Той заявява, че управлявал МПС „Ауди А4“ като при движение по ул. „Бистришко шосе“, близо до пряката с ул. „204-та“, чул удар отдолу от автомобила.

Времето било много лошо като валял силен дъжд. Ударът бил причинен от дупка на пътя, която не била обозначена с табела. Воланът на МПС блокирал. Свидетелят се обадил на тел.

112. Пристигнал екип от КАТ, който съставил протокол за ПТП. Автомобилът бил преместен с „пътна помощ“. В заседанието на свидетеля бил предявен процесния протокол като той потвърждава, че е подписан от него. СГС кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и непротиворечиви.

По делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че щетите по застрахования автомобил, отразени от застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Експертът е приел, че механизмът на пътния инцидент е съответен на отразеното в Протокола за ПТП.

Заключението по САТЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Настоящият съд обсъди възражението на въззивника за недоказаност на механизма на ПТП и намери, че то е неоснователно. Протоколът за ПТП е изготвен от длъжностно лице, младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Той е извършил оглед на местопроизшествието като това обстоятелство е удостоверено в протокола – излишното поле „не“ в бланката е зачертано. Посещението на място от органите на КАТ се потвърждава и от показанията на св. И.. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът има материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – че на конкретните място, дата и час се е намирал процесният автомобил, видимите щети по него, съществуването на дупка на пътя, както и че тя не е бил сигнализирана и/или обезопасена (така Решение № 37 от 12.03.2024 г. на ВКС по търг. дело № 36/2023 г., I т. о., и цитираните в него решения на ВКС). Наличието на дупка на платното за движение се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, очевидец на събитието. Отразените в протокола обстоятелства кореспондират на подаденото уведомление за щета. От заключението по САТЕ се установява, че отремонтираните щети по автомобила са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. След изслушване на свидетеля, експертът не е променил изводите си (съдебно заседание от 20.12.2023 г.). Въззивникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на произшествието, поради което доводите му, че ПТП е можело да настъпи и по различен начин, не се споделят от съда.

3

Възражението на жалбоподателя, че районният съд неправилно бил съобразил представените от застрахователя частни документи, е неоснователно. Действително уведомлението за щета, калкулацията за ремонт, опис-заключението и докладът по щетата са частни документи (чл. 180 ГПК) и не се оползват с обвързваща съда доказателствена сила.

Те се преценяват от съда във връзка с останалите обстоятелства по делото. СГС не намери никакви противоречия между тях, които да обосновават негативна оценка на доказателствената им стойност.

В обобщение, от съвкупния анализ на протокола за ПТП, представените от ищеца документи за ремонт на автомобила, заключението по САТЕ и показанията на свидетеля И., съдът прие за установено, че на 17.07.2018 г. МПС „Ауди А4“ е претърпяло ПТП като е попаднало на препятствие на платното за движение - необезопасена и необозначена дупка на ул. „Бистришко шосе“.

Съгласно писмо от ответника до Софийски районен съд от 27.04.2023 г. ул. „Бистришко шосе“ е част от третокласен републикански път III-181 Поповяне-Ковачевци-ЖелезницаБистрица.

Съдът намери, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД включва виновно противоправно поведение на служители на въззивника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа (така Постановление № 9/1966г. на ВС).