Решение № 479 от 03.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Пламен Борисов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500598 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена о т ИЛ. Н.

ИЛ. въззивна жалба против Решение № 653/31.05.2021г. , постановено по гр.д. №137/2021г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявеният от ИЛ. Н. ИЛ. с ЕГН ********** от *** иск по чл. 79, вр. с чл. 86 от ЗЗД срещу ХР. АНГ. Д. с ЕГН ********** от с.***** за заплащане на сумата от 100 /сто/ лева, представляваща главница по договор за заем от 12.04.2016 година , ведно със законна лихва от подаване на исковата молба -13.01.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението, както следва :

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че авансът е предварително плащане като част от трудово възнаграждение. В случая съдът „удобно“ пропуснал думата „Връщане“. Според жалбоподателя няма сума, която да е била дадена в аванс и да подлежи на връщане . Такава е само заемната сума.

Според жалбоподателя не е обоснован изводът на съда, че след като дописванията в процесния РКО са извършени в отсъствие на ответника, липсва неговото съгласие за връшщане на сумата, дадена му в заем. След като ответникът се е подписал на разходния касов ордер, няма никакво значение дали в него е записано покупко- продажба, замяна или нещо друго. Има значение само фхактът, че сумата от 100 лв. е получена от ответника и че той има задължението да я върне. Отправя се молба до съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

1

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение. Твърди, че не е получавал заем от ищеца, а е получил сума в аванс , като същата имало откъде да му бъде удържана, защото работел на граждански договор в кооперация.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът ИЛ. Н. ИЛ. твърди, че на 12.04.2016 г. е дал на ответника в заем сумата от 100 лева , която следвало да се върне до 1.10.2020 г. Твърди, че на падежа заема не е върнат и моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът ХР. АНГ. Д. е оспорил иска. Твърди, че е взел сумата през 2016 година, но като аванс, който впоследствие му бил удържан от възнаграждението. Заявява, че по това време е работел в кооперация като тракторист на граждански договор. Сочи, че през 2020 г. ищецът започнал да му иска тези пари, като твърди, че има дописвания в ордера относно името, срока за плащане и счита, че неправомерно е злоупотребено с личните му данни.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви 2 факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковата претенция.

По оплакванията в жалбата :

Неоснователно е оплакването в жалбата, че пропускайки „удобно “ израза „връщане “ в представения разходен касов ордер първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод, че липсва заемно правоотношение между страните по делото. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че в първоначалния си вид, при съставянето му разходният касов ордер, от който ищецът твърди да черпи правата си на заемодател, е съдържал само името на ответника, сумата , която му се предава – 100 лв., посочване, че тя представлява „аванс с връщане“ и подпис на получателя. В последствие този документ е дописан с останалия текст, че ищецът е предал на ответника сумата на дата 12.04.2016г. , посочен е ЕГН на ответника, както и текстът която сума ХР. АНГ. Д. е получил в заем от ИЛ. Н.

ИЛ. с ЕГН … и ще върне сумата до 01.10.2020г., като е добавен и подпис на ищеца . Добавеният текст не е подписан от ответника и това не се оспорва от самия ищец. След като ответникът категорично е оспорил, че въобще е получавал сума от ищеца, без значение са неговите твърдения за основанието за получаване на сумата от 100 лв. по приложения РКО, както и твърденията му от кого я е получил. Ищецът е този, който е следвало да докаже , че е предал исковата сума на ответника в заем и че последният се е задължил да му я върне. След като не е сторил това въпреки дадените му от съда указания по разпределение на доказателствената тежест, той следва да понесе негативната последица от това свое бездействия, изразяваща се в отхвърляне на предявения от него иск.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност и законосъобразност н а обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост.

Същото не страда от пороците, въведени с въззивната жалба и следва да се потвърди.

Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

3

Потвърждава изцяло Решение № 653/31.05.2021г. , постановено по гр.д.

№137/2021г. на ВТРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4