Решение № 89 от 27.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Монтана, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20241600100289 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, образувано по искова молба на A.К. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Х. З. срещу З.А.Д. ОЗК-З. АД гр. *, с която е предявен осъдителен иск за заплащане обезщетение за причинени й в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2024г. , неимуществени вреди в размер на 26 000 лева по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от 08.03.2024г. .

В исковата молба от фактическа страна се твърди, че на 11.01.2024 год. около 09,50 часа в гр. *, на бул. „*“ лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от Д. А., извършвайки мА.ра завой наляво, без да се убеди, че пътят пред него е свободен , блъска пешеходката А. К. и реализира ПТП. Следствие настъпилия удар ищцата получава травма в областта на гръбначния стълб и тазобедрена става. Произшествието е посетено от служители сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На виновния участник Д. А. е съставен АУАН сер. СА № *.

Извършен е оглед на местопроизшествието, образувано е Досъдебно производство № 40/2024 год. по описа на РУ - *, пр. пр. № 165/2024 год. по описа на РП – *, прекратено с постановление. Ищцата е откарана с екип на Спешна помощ в МБАЛ „Д-р С.И.” гр. *, където след извършените прегледи, изследвания и рентгенографии й е поставена диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област и контузия на таза“ . Поради характера, вида и тежестта на причинените травми и контузии на А.К. е предложено хоспитализация с цел лечение и наблюдение, което е отказала по лични причини. Освободена е с указания за 1 активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Твърди се, че фрактурата на гръбначния стълб в поясната област и контузията на таза са причинили на ищцата силни болки и страдания, продължително затруднение в движението на снагата и долните крайници с период на лечение и възстановяване около два месеца. Особено силни и продължителни били болките в първите седмици на домашно лечение. Ищцата е търпяла неудобства, трудно ставала от леглото, не можела да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности. Болките в таза и в областта на гръбначния стълб са били с голям интензитет и А.

К. нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта й, нанесените травми, както и стресът и психическото въздействие от настъпилото произшествие оказват негативно влияние върху нормалния й начин на живот и упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време.

Настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху психиката й, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента А. К. изпитва силен страх и неувереност при пресичане улици и пътни платна, което се отразява в нормалното й общуване с нейните близки, приятели и всички други хора.

Към датата на събитието управляваното от Д. А. МПС е имало сключена с ответното дружество застраховка ГО на автомобилистите с начална дата на покритие 15.11.2023г. и крайна дата на покритие 14.11.2024г..

С писмена претенция от 08.03.2024г. ищцата е уведомила застрахователя за събитието с искане за заплащане обезщетение, като в срока за произнасяне ответникът като застраховател е отказал заплащане на обезщетение.

При така изложените фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 26 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 08.03.2024г. –датата на уведомяване на застрахователя.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Признава наличието на валиден договор за застраховка по отношение автомобила , при управлението на който е реализирано ПТП. Оспорва всички наведени с исковата молба фактически твърдения относно настъпило ПТП и виновно поведение на водача на лекия автомобил в причинна връзка с което да са претърпени от ищеца увреждания , твърденията за продължителен възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания , причината връзка на търсените за репариране неимуществени вреди и виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен с оглед принципа на справедливостта.

Поддържа, че приложеният констативен протокол няма материална доказателствена сила и в същия не е установено точното място на бул.*, където е реализирано ПТП-то.

Твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача Д. А., който не е имал 2 обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на произшествието.

Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, която е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, извън хипотезите на чл. 113,ал.2 ЗДвП. Поради неправилно предприетото пресичане от К., същата е създала опасност за живота и здравето си и това е довело до възникването на ПТП и на телесните й увреждания. Поддържа, че ищцата не е предприела необходимите безопасни мерки преди да пресече кръстовището да се огледа и убеди, че в този момент няма преминаващо превозно средство, не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и е навлязла внезапно на пътното платно. С поведението си ищцата е допринесла във висока степен за настъпване на произшествието.

Оспорва претендирания размер обезщетение като несъответен на действително получените от ищцата увреждания, като оспорва ищцата да е получила описаните увреждания в причинна връзка с ПТП-то. Твърди съпричиняване вредоносния резултат поради отказ от хоспитализация с цел лечение и наблюдение, довел до удължаване периода на възстановяване.

Поддържам, че ищцата е имала и има съпътстващи заболявания, които не са в резултат на процесното събитие и са причина за търпените болки и страдания.

Прави възражение за наличие на принос и от външни фактори, свързани с общото здравословно състояние на ищцата, като се твърди , че описаните в исковата молба неимуществени вреди се дължат на предхождащи процесното събитие заболявания, както и на вида и своевременността на оказаната медицинска помощ, назначено лечение и спазването му от ищцата.

Оспорва претенцията за заплащане обезщетение за забава поради неоснователност на главния иск, а при условията на евентуалност с твърдения, че не е изпаднал в забава и отговорността на застрахователя не е деликтна, а договорна.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна безспорно е установено, че на 11.01.2024г. , около 09.50 часа в гр. *, на бул.*, в района на автогарата в града, ищцата е блъсната от лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от Д.А., който в района на *извършвал мА.ра завой наляво, при която не се убедил, че пътя пред него е свободен и блъснал преминаващата от дясната му страна пешеходка, която паднала назад на земята. Мястото на ПТП е района на автогарата в града, отделено от пътното платно на бул.“* с бариера , с предназначение за влизане, престой и излизане на автобуси, обслужващи междуселищни автобусни линии. В района няма обособен паркинг за леки автомобили, като Д. А. навлязъл в района, за да паркира автомобила си пред заведение в близост „*“ . Ищцата от своя страна преминавала в района, за да отиде до банкомата, намиращ се в сградата на автогарата.

3

В тази насока са данните, отразени в констативния протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 11.01.2024г. З.З. , дежурен ПТП при ОД на МВР *, обстоятелствената част на постановлението на РП *от 17.05.2024г. за прекратяване образуваното ДП, съставения на Д. А. акт за установяване на административно нарушение, свидетелските показания на Д. А., както и обясненията на ищцата. Образуваното във връзка с ПТП ДП е прекратено с постановление на РП *от 14.05.20204г. , поради това, че деянието не съставлява престъпление при данни за претърпяна от ищцата в резултат на ПТП-то лека телесна повреда. По делото не е установено постановлението за прекратяване ДП да е влязло в сила .

Видно от писмо на ОД на МВР */л. 69/, към 20.11.2024г. в сектор Пътна полиция не е постъпило постановление за прекратяване ДП, поради което и по отношение Д. А. въз основа на съставения АУАН не е издавано наказателно постановление. Според АУАН Д. А. в района на автогарата в града предприема и извършва мА.ра завой наляво с цел паркиране , при която не се е уверил, че пътя пред него е свободен и не пропуска движещата се от дясната страна пешеходка, вследствие на което я блъска с предна дясна част на автомобила.

Актът е подписан от Д. А. без възражения.

От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните, се установява посоченият по-горе механизъм на ПТП. Вещото лице установява, че причина за настъпването му е поведението на водачът на лекия автомобил, който извършва мА.ра завой наляво без да се убеди ,че пътя пред него е свободен ,не пропуска преминаващата от дясната му страна пешеходка и я блъска. Видимостта му към пешеходеца не е била ограничена, същият я е забелязал, въпреки което не е спрял, за да предотврати удара. В района на *няма пешеходни пътеки, тротоари , както и обозначени местна за паркиране на леки автомобили. Ищцата също е забелязала автомобила, но не е възприела каква ще бъде посоката му на движение . Ударът е бил лек, предвид скоростта на автомобила около 10 км/ч и липсата на установени при огледа огъвания по калника и предния капак на автомобила. Пострадалата е ударена в областта на тази с предния десен калник , като при удара тялото й се е отместило, завъртяло се е на 90 градуса и е паднало назад, при което е ударила таза и главата си в асфалта.

След настъпване на ПТП ищцата е откарана с екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ *с болки в областта на долната част на гръбначния стълб и таза, където са извършени изследвания , включително Рентгенография на торакален отдел на гръбначния стълб. При рентгенография на таза се сочи липса на убедителни Ро данни за прясна фрактура на тазовите кости, а по отношение Ро графия на лумбален отдел в листа за преглед не са отразени данни. Основната диагноза в листа за преглед е счупване на гръбначния стълб в поясната област, като ищцата е отказала предложено й болнично лечение и напуснала болницата още същия ден. Лечението й продължило в домашни условия с прием на обезболяващи медикаменти и покой. От заключението на съдебно-медицинската експертиза / СМЕ/ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла травма с натъртвания в областта на седалището /таза/ и на главата с оздравителен период до 10 дни, както и травма в областта на гръбначният стълб със счупване в областта на четвърти поясен 4

/лумбален/ прешлен - малко частично отчупване от горният преден ръб на тялото му -с оздравителен период до 30 дни. Натъртванията в областта на седалището и главата са от естество да причиняват болки и страдание, а травмата в областта на гръбначният стълб с малкото частично отчупване от горният преден ръб на тялото му е от естество да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че установените травми и наранявания са от такова естество, че не биха оказвали значително негативно влияние върху здравословното и състояние в бъдещ период от време. Според заключението отказът от хоспитализация не е забавил възстановяването на ищцата и лечението, което е предприела е било адекватно. Вещото лице е посочило, че в представената по делото медицинска документация няма данни на ищцата да са правени изследвания и да е поставяне диагноза „остеопороза“ , както и такива същата да е имала болки в опорно-двигателния апарат преди инцидента. В подкрепа на тоз извод е информацията от НЗОК, приложена по делото , от която не се установява от извършените на ищцата прегледи за период от 2012 до 2024г години да са установени заболявания , свързани с опорно-двигателния апарат.