Решение № 111 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста години в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201135 по описа за 2025 години Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Ч., защитник на подсъдимата И. В. С., срещу решение №157 от 03.11.2025 г., постановено по внохд №365/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с пророци в обвинителния акт, тъй като: - липсва посочване на причинната връзка и в какво се изразява тя между допуснатите от подсъдимата нарушения на разпоредбите на т.4.1.2 и т.4.1.3 от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“ и настъпилия вредоносен резултат; противоречия в обвинителния процесуален документ и неяснота за какво точно бездействие е обвинена И. С. и кога е извършено то; - липса на факти относно поведението на подсъдимото лице като действие или бездействие или съчетание от двете, което да води до ясна причинна връзка със съставомерния резултат. Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на съдебномедицинската експертиза, тъй като не е отчел категоричния експертен извод, че без оглед на предприетите действия, от който и да е било лекар, плодът на родилката не би могъл да бъде спасен след като са изминали два часа от отлепване на плацентата, което според вещите лица се е случило около 23.30 1 часа на 10.03.2018 г. Според защитника след като опасността за плода е настъпила два часа преди уведомяването на подсъдимата С., предвид естеството на тази опасност и нуждата от светкавична медицинска намеса, то подсъдимата е била в невъзможност да спаси живота на новороденото дете, а след като смъртта му е била неизбежна, тя не следва да носи наказателна отговорност. На следващо място се възразява срещу отказа на апелативния съд да приложи разпоредбата на чл.123 ал.4 от НПК, като в подкрепата на твърдението за оказана помощ са изложени конкретни съображения. В заключение, в условията на алтернативност се моли да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; да бъде отменен атакуваният съдебен акт и подсъдимата да бъде оправдана за престъплението, в извършването на което е била призната за виновна; да бъде преквалифицирано престъплението по чл.123 ал.4 от НК, по отношение на което да бъде приложен закона за давността и подсъдимата С. да не бъде наказана, а наказателното производство прекратено.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимата- адв.Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като въззивният съд подробно и всестранно е анализирал събраните доказателства и правилно е достигнал до извод за виновно поведение на подсъдимата по чл.123 ал.1 от НК. Според прокурора законосъобразно е било отговорено на направеното от защитата възражение, че престъплението следва да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемия състав по чл.123 ал.4 от НК. На следващо място счита, че възраженията, релевирани в касационната жалба до голяма степен касаят необоснованост на съдебния акт. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимата И. С. заявява, че разчита на преценката на ВКС за справедлива присъда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №25 от 06.06.2025 г., постановена по нохд №323/2024 г., Окръжен съд- Стара Загора е признал подсъдимата И. В. С. за виновна в това, че през периода 08.03.2018 г. - 11.03.2018 г. в /населено място/, като частно практикуващ лекар и работеща по трудов договор в УМБАЛ /болница/, АГ клиника, с призната специалност по акушерство и гинекология, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност, не хоспитализирала своевременно за активно наблюдение В. И. И. /майка на детето И. Д.И./, с което нарушила чл.81 ал.1 и ал.2 и чл.86 ал.1 т.3 от Закона за здравето и т.т.4.1.2 ; 4.1.3; 4.2 и т.5 от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за 2 утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“, в резултат на което причинила смъртта на И. Д.И., поради което и на основание чл.123 ал.1 и чл.54 от НК й е наложил наказание една години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата в тежест на подсъдимата С. са били възложени направените по делото разноски.

По въззивен протест на ОП- Стара Загора, касаещ постановения първоинстанционен съдебен акт само в частта досежно разноските и въззивна жалба на защитника на подсъдимата, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №365/2025 г., приключило с решение №157 от 03.11.2025 г., с което присъдата на ОС-Стара Загора е била изменена, като подсъдимата е била оправдана по обвинението й за допуснати нарушения на чл.81 ал.1 и ал.2 и чл.86 от Закона за здравето и по т.4.2 и т.5 от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“, както и за това престъплението да е извършено в периода от 08.03.2018 г. до 1.00-1.30 часа на 11.03.2018 г. Присъдата е била изменена и в частта относно направените на досъдебното производство разноски в размер на 4878,90 лв., като е възложено тяхното заплащане от подсъдимата по сметка на ОП- Стара Загора. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения.

По отношение претенцията на защитата за пропуски и неясноти в обвинителния акт, свързани с непосочване на причинната връзка между допуснатите от подсъдимата нарушения на разпоредби от Закона за здравето и от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“ и настъпилия вредоносен резултат, както и неясноти при описание на поведението й - за какво точно бездействие е обвинена и кога е извършено то, ВКС намира следното:

В разпоредителното заседание пред първостепенния съд, проведено на 16.05.2024 г., защитникът на подсъдимата е направил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати нарушения на процесуалните изисквания при изготвяне на обвинителния акт, като развитите в тази насока съображения са идентични с посочените в касационната жалба. С протоколно определение ОС-Стара Загора мотивирано е отхвърлила искането с правно основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Определението е било проверено по жалба на защитника на подсъдимата и потвърдено с определение №212 от 31.05.2024 г. на Пловдивски апелативен съд. Съгласно разпоредбата на чл.351 ал.2 от НПК, „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От нейното съдържание е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да 3 следи служебно за евентуално тяхно наличие. Изпълнявайки това си задължение, настоящият касационен състав не намира да е допуснато нарушение, касаещо качеството на обвинителния акт. Всички обстоятелства от предмета на доказване са били отразени в обстоятелствената му част.

Хронологично са проследени контактите между бременната В. И. и подсъдимата С., извършените медицински прегледи, датите, на които е било сторено това, като особено подробно е очертано поведението на последната в качеството й на лекар- акушер гинеколог за времето след 01.03.2018 г. и особено на датите 10.03.2018 г. и 11.03.2018 г. Направени са изводи в обвинителния акт, базирани на СМЕ-зи, че д-р С. е следвало да убеди бременната да постъпи в болнично заведение за активно наблюдение след 41 гестационна седмица, независимо от факта, че няма специфични симптоми за фетално страдание, както и, че подсъдимата не е осигурила спешното й приемане, когато е узнала за наличие на кървене в 23.30 часа на 10.03.2018 г., а напротив е отложила приемането. Подходът на прокурора при създаване на обвинителния процесуален документ не е най-удачния, тъй като посоченото по-горе не е било изведено като самостоятелно направен от него извод, а е отразено във връзка с доказателствата, които той е приел, че обезпечават обвинението. Това не означава обаче, че обвинителният акт страда от неясноти, тъй като тезата на прокурора за престъпно бездействие на подсъдимата относно своевременното хоспитализиране на родилката за активно наблюдение, е отразена недвусмислено. Описаното, че И. С. не е убедила В. И. да постъпи в болнично заведение след 41 гестационна седмица /г.с./ от бременността и не я е хоспитализирала, след като е разбрала за кървенето, настъпило в 23.30 часа на 10.03.2018 г., е в пълна корелация с инкриминирания период 08.03.2018 г.-11.03.2018 год. По-нататък, поведението на подсъдимата досежно несвоевременното приемане в болнично заведение на В. И. е било обвързано с различни норми от Закона за здравето и Наредба№12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“, запълващи бланкета на престъплението по чл.123 ал.1 от НК. При това положение не може да се приеме, че обвинителният акт страда от такива съществени недостатъци, които създават невъзможност подсъдимата да разбере в какво е обвинена и съответно да реализира ефективно своята защита. Впрочем тя самата е заявила в съдебното заседание, проведено на 05.07.2024 г., че разбира обвинението, така че обратното твърдение на нейния защитник, е лишено от основание. Друг е въпроса и, че за всички инкриминирани норми от Закона за здравето и за част от тези по Наредба №12/2014 г., тя е била оправдана, като липсва съответен протест на прокуратурата, така че нейните права в максимална степен са били защитени.

На следващо място защитникът твърди, че въззивната инстанция не е съобразила експертното заключение, че без оглед на това какви медицински действия биха се извършили, смъртта на новородената И. И. е била неизбежна, след като са изминали два часа от отлепването на плацентата на родилката. В тази насока касаторът подчертава, че подсъдимата е била уведомена в 01:0001:30 часа на 11.03.2018 г. за настъпило кървене около 23:30 часа на 10.03.2018 4 г. у В. И., което кървене експертите свързват именно с отлепване на плацентата. При това положение времевия период от два часа, в който плодът е могъл да бъде спасен, е бил изтекъл, поради което подсъдимата дори да беше хоспитализирала родилката, не би могла да предотврати смъртта на новороденото, което от своя страна обуславя извод, че тя не следва да носи наказателна отговорност.

Запознавайки се със всички СМЕ-зи по делото, ВКС констатира, че въпроса за отлепване на плацентата на родилката Иванова и ако това действително се е случило, кога е настъпило, е останал спорен. Това е така по следните съображения: В първите две СМЕ- зи по писмени данни /л.10-26, т.3 и л.62-82, т.3 от ДП/, изготвени от вещите лица доц. д-р В. Д., доц. д-р Е. И. и д-р Е. К., никъде не е посочено, че при родилката е било констатирано отлепване на плацентата. В следващите две СМЕ-зи /л.5-18, т.4 и л.75-84, т.4 от ДП/, изготвени от вещите лица проф. д-р Е. Г., д-р Л. Д. и д-р Х. Е., също липсва писмено отразяване, че при родилката се установява отлепване на плацентата. Едва при разпита им в съдебното заседание, експертите са посочили, че при В. И. то е било налице, което говори за биологично преносване на плода. В следващата СМЕ-за, изготвена в хода на първоинстанционното съдебно производство, вещите лица проф. д-р П. Т., д-р Д. П. и д-р П. Ч., са поставили акцент на отлепването на плацентата, приемайки че това е причината за смъртта на новороденото. Независимо, че експертите по първите две експертизи /от том 3 на ДП/ са посочили, че вероятно причината за това, техните изводи да се различават от тези на вещите лица, изготвили вторите две заключения /от том 4 на ДП/ и в частност относно въпроса за отлепване на плацентата, е че те не са разполагали с всички материали по делото, то прочитът на писмените заключения сочи, че медицинските документи, въз основа на които двете експертни групи са работили и които имат отношение към събитията, случили се след 23:30 часа на 10.03.2018 г. до смъртта на новороденото, са едни и същи. Едва на СМЕ-за, назначена в съдебното производство, са били представени и допълнителни медицински документи, но те касаят периода преди 23:30 часа на 10.03.2018 г.