Решение № 528 от 28.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.08.2025 г. на ищеца – синдика на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ против решение № 983/2.07.2025 г., поправено с решение № 1147/4.08.2025 г., по търг. дело № 2885/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с което: е отхвърлен предявеният срещу „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ и „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване относителната недействителност на прихващане, извършено от „Ес Ди Ай Груп“ ООД /впоследствие преобразувано в „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД/ с изявление за прихващане от 27.02.2020 г. на негови вземания в размер на 109 599 лв. с насрещни задължения на „Ню Геймс“ АД в размер на 45 273,24 лв. до размера на по-малкото от двете; на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 810,93 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността; на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД сумата 3 956,60 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за установено съществуването на активните вземания на „Ес Ди Ай Груп“ ООД, както и, че моментът на придобиването им предхождал датата на неплатежоспособност. Твърди се, че не били доказани предпоставките за възникване на тези вземания по договора от 12.03.2013 г., и по-конкретно – че ответникът е изпълнил задължението си за отчетност и фактическо предаване на „Ню Геймс“ АД на всички лотарийни билети, по които „Ес Ди Ай Груп“ ООД е изплатил печалби за процесните отчетни месеци, както и предоставяне на документите, удостоверяващи изплащането на печалбите, техния размер и превеждането на продажната цена за билетите. Такива данни не се съдържали в представените по делото двустранни протоколи, поради които въз основа на тях не можел да се направи извод за възникването на активните вземания, нито за момента на възникването. Твърди се, че самите протоколи били частни документи, по които синдикът 1 не бил страна и те не можели да му се противопоставят, а не било проведено доказване на удостоверените в тях факти, тежестта за което била на ответника. Сочи се, че неправилно съдът приел за недоказан субективният елемент по чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – че прихващащият не е знаел към момента на придобиване на вземанията или задълженията, че „Ню Геймс“ АД е изпаднал в състояние на неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Твърди се, че основният предмет на дейност на „Ню Геймс“ АД е организирането на хазартни игри, която дейност била прекратена в резултат на законодателни промени, а още през м. 01.2020 г. било разгласено чрез националните медии, че имуществото на дружеството е обект на предварителни обезпечителни мерки от НАП, както и че разплащането му към клиенти и контрахенти е затруднено, т.е. финансовите затруднения на дружеството били общоизвестни.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД – ответник по иска – в писмения отговор на процесуалния си представители оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемият „Ню Геймс“ АД – ответник по иска – уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно като резултат, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите му.

Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

1. Предмет на делото е иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване за недействително спрямо кредиторите на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ на прихващането, извършено от ответника „Ес Ди Ай Груп“ ООД с писмено изявление с изх. № 0257/27.02.2020 г., постъпило при адресата с вх. № 013/27.02.2020 г. /л. 42 от делото на СГС/. Искът е предявен в преклузивния 1-годишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, доколкото исковата молба е подадена на 30.12.2021 г., а производството по несъстоятелност спрямо „Ню Геймс“ АД е открито с решение от 6.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС.

Разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ урежда потестативно право по съдебен ред да бъде обявена относителната недействителност на прихващане, извършено от кредитор на длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност. Целта на този иск е да преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в подобро положение /преференция/ в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 722 ТЗ, ако това прихващане не бе извършено. За разлика от всички останали искове по чл. 645 – 647 ТЗ искът по чл. 645, ал. 3 ТЗ не е насочен срещу извършено от неплатежоспособния длъжник действие, а срещу извършено от негов кредитор такова – прихващане.

Фактическият състав на правото по чл. 645, ал. 3 ТЗ включва следните кумулативни елементи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено 2 преди или след откриване на производството /арг. от чл. 649, ал. 1, изр. 2 ТЗ/, 2) прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на молбата по чл.

625 ТЗ или на неплатежоспособност /свръхзадълженост/, 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, ч е спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Предвид тези законови предпоставки е учудваща и правно нелогична позицията на ищеца – синдик, че не било доказано възникването и съществуването на активните вземания на прихваналия „Ес Ди Ай Груп“ ООД. Подобна позиция противоречи на интереса на самия ищец и на целта му да се уважи предявения иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Ако активни /а и пасивни/ вземания не са съществували към момента на изявлението за прихващане, то това изявление би било „удар във въздуха“ предвид неосъществяване на фактическия състав на компенсационното право по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. При липса на предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващане няма, а следователно – то не би могло да се атакува по реда на чл. 645, ал. 3 ТЗ, а искът не би могъл да се уважи. Следователно, ако се възприеме тезата в жалбата за липсата на активни вземания, а от там – и за липса на породило действието си прихващане, то искът би бил неоснователен, а от там – и жалбата би била неоснователна. Поради това интерес да твърдят липсата на предпоставките за прихващане по чл. 103 ЗЗД имат само ответниците по настоящия иск, с цел същият да се отхвърли, каквато защитна позиция те не са заявили по делото. Ето защо въззивният съд намира за излишно разглеждането на подобни доводи на ищеца, макар че извършеното от СГС разглеждане като обосновка да е съответно на доказателствата и закона и да е споделимо като констатации и изводи.

От друга страна, при разглеждане на конститутивния иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ съдът по принцип следва да изхожда от разбирането, че атакуваното прихващане е валидно и породило правни последици, т.е. че са налице всички предпоставки по чл. 103, ал. 1 ЗЗД.

Това е така, защото по този въпрос не се формира СПН, която обхваща само наличието или липсата на потестативното право по чл. 645, ал. 3 ТЗ. В противен случай съществува риск съдът да отхвърли иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ с доводите, че не са установени предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД /съществуването на активно и пасивно вземане/, а в последващо съдебно дело с главен предмет събирането на едно от двете вземания да се установи тяхното съществуване, да се признае действието на прихващането и то да се зачете, тъй като не е било предходно отменено по реда на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Поради това по правило в производството по чл. 645, ал. 3 ТЗ валидността на прихващането следва да се преценява само с оглед формалната валидност на самото изявление като такова /от гледище на наличието на воля или пороци в същата/, респ. неговото достигане до адресата, като условие за пораждане на действие, а не от гледна точка на материалните предпоставки за прихващане по чл. 103 ЗЗД, чието съществуване следва да се презумира, освен ако не са отречени със СПН със съдебно решение по друго дело.

2. В конкретния случай срещу формалната валидност на процесното изявление за прихващане от 27.02.2020 г. не са изтъкнати възражения, а и не се установяват пороци в горния смисъл. Същевременно, с влязло в сила определение от 15.04.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил производството в частта по предявените искове за нищожност на процесното прихващане, поради което предмет на настоящото дело е останал само искът по чл. 645, ал. 3 ТЗ.

По отношение на останалите предпоставки по чл. 645, ал. 3 ТЗ въззивният съд намира следното:

2.1) Необходимостта самото изявление за прихващане да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ или на неплатежоспособност /свръхзадълженост/ – е логическо следствие от субективния елемент на чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – знанието на кредитора за това, че към момента на придобиване на вземането или 3 за д ъ л ж е н и е то спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Очевидно е невъзможно кредиторът да извърши прихващане преди придобиване на вземането и задължението си, към които релевантни моменти е невъзможно да знае за посочените обстоятелства /неплатежоспособността или молбата по чл. 625 ТЗ/, ако те преди това не са се случили в обективната действителност. Следователно, ако прихващането е извършено преди по-ранната от двете посочени дати, то не може да бъде атакувано по реда на чл. 645, ал. 3 ТЗ, тъй като самите вземания също ще предхождат тези дати.

Процесното прихващане е извършено с писмено изявление от 27.02.2020 г., получено от адресата на същата дата – 27.02.2020 г., към който момент спрямо длъжника „Ню Геймс“ АД все още не е била подадена молбата по чл. 625 ТЗ, по повод на която е открито производството по несъстоятелност с решение от 6.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС.

Молбата е била подадена на 21.04.2020 г. от кредитора С. С. Д.. Действително, на 27.02.2020 г. е била подадена друга молба по чл. 625 ТЗ от длъжника „Ню Геймс“ АД, обявена в ТР на 5.03.2020 г., по която е образувано т.д. № 447/2020 г. на СГС. Това производство обаче е било впоследствие прекратено с влязло в сила определение от 9.06.2020 г. /л. 30 от делото на СГС/, поради оттегляне на молбата от молителя, с което всички извършени по делото процесуални действия се считат за обезсилени и с отпаднал правен ефект, вкл. и самата молба по чл. 625 ТЗ. С оглед предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ значение има момента на подаване само на молбата по чл. 625 ТЗ, по която е открито производство по несъстоятелност, а не и молбите, по които такова не е открито. В случая процесното прихващане е извършено преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ по т.д. № 699/2020 г., по повод на която е открито настоящото производство по несъстоятелност.