Решение № 359 от 18.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900430 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20230725125435, подадена от М. В. П. - ликвидатор на „Манюши“ ЕООД /л./, ЕИК 103948965 срещу Отказ № 20230719120620/20.07.2023г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, постановен по заявление с вх. № 20230719120620/19.07.2023 г., с което е поискано обявяването на нова покана по чл. 267 ТЗ до кредиторите на дружеството.

С жалбата се претендира отмяната на отказа като неправилен поради незаконосъобразност. Сочи се, че след смъртта на първоначално назначения ликвидатор, починал след отправяне на поканата по чл. 267 ТЗ, настоящият такъв е първият, който се е съгласил да довърши започнатия процес. Проблем за това обаче се явява липсата на достъп до архива на първия ликвидатор и съответно отсъствието на информация за наличието или липсата на предявени вземания, подлежащи на удовлетворяване. По тази причина, с оглед запазването на интересите на кредиторите, ликвидаторът счита, че е необходимо да бъде обявена нова покана до кредиторите, които да предявят вземанията си в определения за това срок.

В постъпилия от АВ отговор по жалбата се поддържа, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен и че като такъв следва да бъде потвърден. Позицията си, АВ базира на аргументи, припокриващи се с тези изложени в отказа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалване на отказа, като е заплатена дължимата държавна такса. По тези причини, жалбата се преценя за допустима, и следва да бъде разледана по същество.

След преценка на представените по преписката към отказа доказателства и въз основа на справка с данните и документите по партида на „Манюши“ ЕООД /л./ в ТРРЮЛНЦ, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

От справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение № 67/15.03.2021г., постановено по т. д. № 1270/2020г. по описа на Варненски окръжен съд 1 дейността му е прекратена на основание чл. 155, т. 3 ТЗ. С Акт № 20210421114809/21.04.2021г., ДЛР е назначило Г. П. Г. за негов ликвидатор на основание чл.

266, ал. 2 ТЗ. В изпълнение на законовите си задължения, на 08.07.2021г. ликвидаторът е обявил по партида на дружеството под № 20210708145401 покана до кредиторите му за предявяване на вземанията им.

С искане за корекция на назначението вх. № 20211122145309, Г. Г. е заявила желанието си да бъде заличена като ликвидатор. Уважаването на искането е наложило издаването на актовете за назначаване на други двама ликвидатори, които обаче са отказали да довършат ликвидацията. Видно от представения към жалбата препис-извлечение от Акт за смърт № 64/13.01.2022г. първоначалният ликвидатор Г. Г. е починала на 12.01.2022г. С Акт № 20210421114809-5/28.06.2023г., за ликвидатор е назначен настоящият жалбоподател - М.

В. П..

Със заявление № 20230719120620 същата е поискала обявяването по партида на търговеца на нова покана до кредиторите му на основание чл. 267 ТЗ. По заявлението обаче е постановен Отказ № 20230719120620/20.07.2023г. на ДЛР, тъй като до кредиторите вече е била отправена покана № 20210708145401.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 267 ТЗ, след прекратяване на дружеството, назначеният ликвидатор е длъжен да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, като поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.

Според съдебната практика, известни са всички кредитори, чиито вземания фигурират в търговските книги на дружеството или за които ликвидаторът обективно е могъл да узнае /например от разменена търговска кореспонденция, влезли в сила съдебни или арбитражни решения, независимо от неотразяването им в търговските книги и др./. В останалите случаи, неизвестни кредитори или такива със спорни, според дружеството в ликвидация, вземания следва да положат дължимата грижа и като следят състоянието на длъжника да предявят вземанията си в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, след обявяване на поканата в ТРРЮЛНЦ.

Шестмесечният срок, предвиден в чл. 272, ал. 1 ТЗ, няма преклузивен характер с оглед удовлетворяването на вземанията на кредиторите. Този извод се налага от липсата на изрична уредба, предвиждаща обратното, какъвто е случаят с предявяването на вземания и упражняването на права в производството по несъстоятелност – чл. 739, ал. 1 ТЗ. Аргумент в подкрепа на това разбиране е и от равенството, което следва да бъде осигурено на всички кредитори на дружеството при отсъствие на изрична разпоредба, налагаща извод за противното. В този смисъл, доколкото съгласно чл. 272, ал. 2 ТЗ уведомените, но непредявили вземанията си кредитори, не губят правото си да ги получат, неосигуряването на подобна възможност и на неизвестните кредитори или такива със спорни вземания, необосновано би довело до нарушаване на тяхната равнопоставеност.

Така дори даден кредитор да не е предявил вземането си в шестмесечния срок, ако за претендирането му длъжникът в ликвидация, респ. ликвидаторът е уведомен преди разпределение на имуществото, вкл. чрез междувременно или предходно заведено съдебно или арбитражно производство, същият би могъл да участва в разпределението, стига вземането му да би било признато от длъжника, респ. скрепено със сила на пресъдено нещо.

В този смисъл, безспорно целта на поканата, включително и обявяването й в ТРРЮЛНЦ е информиране на дружеството за наличието на негови задължения – най-вече такива невписани в търговските му книги, както и възникване на необходимостта от проявата на активност от страна на кредиторите за навременното предявяване на вземанията 2 си преди разпределянето на имуществото, доколкото датата на извършването му не се обявява предварително в ТРРЮЛНЦ.

С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че нова покана до кредиторите на дружеството в ликвидация не следва да бъде обявявана по партида му в ТРРЮЛНЦ.

Доколкото началото и развитието на процеса по ликвидация е публично, кредиторите следва да проявят необходимата грижа за охраняване на интересите си, вкл. и чрез установяване на връзка с новоназначения ликвидатор на контактите, посочени в акта за назначаването му и нотариално завереното му съгласие, особено ако вече са предяви вземанията си пред впоследствие отказал се ликвидатор.

Възложената в тежест на кредиторите активност, не изключва необходимостта новоназначеният ликвидатор да провери дали първоначалният такъв е поканил известните кредитори да предявят вземанията си, дали те са получили поканите и дали са предприели някакви последващи действия в тази връзка. Въпреки горепосоченото относно поканата до кредитори със спорни вземания, в извънредни хипотези като настоящата – невъзможност за установяване на контакт с предходния ликвидатор, ако подобни вземания са включени в търговските книги или кореспонденцията на дружеството, то те също следва да бъдат запитани от настоящия ликвидатор дали са предявявали вземанията си пред предишния такъв.

С оглед спецификите на настоящия случай и вече посоченото относно крайния момент до който кредиторите могат да предявят вземанията си – започване на разпределянето на имуществото, следва да бъде посочено, че макар de facto минималният шестмесечен срок по чл. 272, ал. 1 ТЗ да е изтекъл на 08.01.2022 г., към евентуалното разпределяне на имуществото не следва да се преминава преди 15.08.2023г., тъй като от 23.11.2021г. вкл., явяващ се денят следващ деня на отказа на първоначалния ликвидатор, заявен на 22.11.2021г., до изтичане на шестмесечния срок на 08.01.2022г. са изминали 47 дни, в които кредиторите не са имали възможност да предявят вземанията си поради липса на назначен нов ликвидатор. Така срокът за предявяване на вземанията им следва да се счита за удължен с 47 дни, считано от 30.06.2023г. вкл. т.е. деня следващ датата на заявяване на приемането на назначението – 29.06.2023г.

Въз основа на тези съображения, настоящият състав приема, че постановеният отказ е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, споделяна и от настоящия състав.

След като се касае за охранително производство, то и по отношение на отговорността за разноски, следва да се приложи разпоредбата на чл. 541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя. Неоснователно е позоваването на новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следва да се съобрази, че тази норма не отразява едностранния характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ, като е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК.

Воден от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20230719120620/20.07.2023 г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230719120620/19.07.2023 г. за обявяване на нова покана по чл. 267 ТЗ до кредиторите на „Манюши“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 103948965.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4