Решение № 1029 от 30.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Велико Търново, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора Красимир Ив. Стайков като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20264110100368 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че по подадена от него молба е било образувано производство пред Административен съд гр.***, което е изпратено по подсъдност на Административен съд гр.***. Ищецът заявява, че в резултат от нарушаване принципа на разумна продължителност на делото пред Административен съд ***, ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, болки и страдания, като вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест и достойнство. Позовава се на разпоредбата на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, като заявява, че нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 8 000лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ, претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за които се твърди, че са последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.дело №46/2026г. по описа на Адм. съд гр. ***, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Административен съд гр.***, в който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че производството пред Административен съд гр.*** е продължило 21 работни дни, не е допуснато неоснователно забавяне и производството е прекратено поради неотстраняване на нередовност на исковата молба. Сочи се, че определението за прекратяване е влязло в сила на 02.02.2026г. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че са му причинени вреди и техния размер, като излага съображенията си в тази насока в отговора на исковата молба . Отправя искане за отхвърляне на иска.

Районна прокуратура ***, в проведеното открито съдебно заседание, чрез прокурор Кр.С., заема становище за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

1

Производството по адм.дело №46/2026г. по описа на Административен съд гр.*** е образувано на 13.01.2026г, след като делото е било изпратено по подсъдност от Административен съд гр.*** с определение от 07.01.2026г.

С разпореждане №227/16.01.2026г исковата молба, по която е образувано производството пред Административен съд гр.*** е оставена без движение като нередовна и са дадени указания за отстраняването им, като разпореждането е връчено на ищеца на 18.01.2026г. Поради неотстраняване на нередовността в срок, с определение №498/30.01.2026г исковата молба е върната и производството по делото –прекратено.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 10.02.2026г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е предвидена като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, като съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон и по реда на ГПК.

В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.

В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според ищеца извън разумния срок производство пред Административен съд гр.***.

Съдът намира, че не се установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок.

Административно дело №46/2026г. е образувано пред Административен съд гр.***, след като делото е прекратено и изпратено по подсъдност от Административен съд гр.***.

Продължителността на делото пред Административен съд гр.*** е под един месец, което се установява от справката от деловодната програма на Адм.съд гр. ***.

2

В рамките на този срок, от постъпване на исковата молба до прекратяване на производството исковата молба е оставена без движение като нередовна и нередовностите не са отстранени от ищеца, поради което производството е прекратено с влязло в сила определение от 30.01.2026г. Общата продължителност на производството от започването му до приключването му е до един месец.

За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено, следва да се установи, че това е станало само по вина на Държавата в лицето на конкретния орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на разумния срок. Напротив, ответника, срещу който е насочен иска, предмет на настоящото производство, се е произнасял в рамките на предвидените в закона срокове. На следващо място ищецът не доказа и твърдяните от него неимуществени вреди и тяхната връзка с разглеждане на производството по горепосоченото гражданско дело.

С оглед изложеното съдът приема, че процесуалните действия са били извършвани от ответника в кратки и разумни срокове и не са довели до забавяне на производството.

Производството пред Административен съд *** по адм.дело №46/2026г е продължило помалко от един месец, а и общата продължителност на производстото е такава, че не може да се приеме, че надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на делото, още повече, че при разглеждане на делото е било необходимо извършване на проверка по редовността на исковата молба и след като съдът е установил, че същата е нередовна, е дал указания на ищеца за отстраняването на нередовността на исковата молба.

След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на делото в разумен срок от страна на ответника, неоснователна се явява претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди и иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ за сумата 8000лв., които в евро са 4090,34 евро, се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се дължат разноски.

От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза ответника следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро за настоящото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.***,ул.*** против 3

Административен съд гр.*** иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8000лв., които в евро са 4090,34 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на адм. дело №46/2026г. по описа на Административен съд гр.***, в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.***,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд гр.***, адрес гр.***, ул.***, представлявано от Й. М.- Адм.

Ръководител, Председател на Административен съд гр.*** сумата 100 евро/сто евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4