Решение № 383 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20241000601156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е искане от осъдения В. Р. В. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд Благоевград и в.н.о.х.д. №69/2024г. на Окръжен съд - Благоевград.

В искането се излагат пространни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебните актове по посочените дела и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се възобновяване на производството по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд Благоевград, отмяна на присъдата на районния съд и решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, ако не бъде уважена молбата по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и на въззивното решение и оправдаване на осъденото лице на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК или изменение на въззивното решение на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК.

В съдебно заседание пред АС-София упълномощеният защитник на осъдения В. Р. В. - адв. Г. Ю. поддържа искането за възобновяване по наведените в него основания и доводи. Моли съда да постанови решение, с което да възобнови наказателното производство в насоката, заявена в молбата за възобновяване.

1

Осъденият В. Р. В. изразява съжаление за случилото се и моли искането за възобновяване да бъде уважено.

Представителят на държавното обвинение счита искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли то да бъде оставено без уважение. Намира, че не са налице претендираните в искането основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.

Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и съобрази материалите по делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно, но само поради наведеното нарушение на принципа на чл. 13 от НПК. Съображенията за това са следните:

С присъда №77 от 27.11.2023г. по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд Благоевград, съдът е признал В. Р. В. за виновен в това, че на 01.11.2021 г. в гр.

Благоевград, ул. „Владо Черноземски“ №3, в качеството на длъжностно лице *** /водач на патрулен автомобил/ в група „***“, сектор „Охранителна полиция“ при I - во РУ на МВР - Благоевград, е присвоил чужда движима вещ - мобилен апарат марка „HUAWEI P30“, с IMEI № 867542042184666 и IMEI № 867542042197676, на стойност 809 лева, собственост на Р. Б. Ш. - Х., връчена в това му качество, поради което и на осн. чл. 201, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

В тежест на осъдения В. са възложени и направените по делото разноски.

Присъдата е атакувана пред Окръжен съд - Благоевград от прокурора, подсъдимия и неговия защитник.

Въззивната проверка е приключила с решение № 105/19.04.2024 г., по в.н.о.х.д. № 69/2024 г. по описа на ОС- Благоевград /неподлежащо на обжалване/, с което първоинстанционната присъда е изменена, чрез преквалифициране на извършеното от В. в престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 от НК, оправдаване по първоначалното обвинение по чл. 201, ал. 1 от НК и увеличаване размера на наказанието „Лишаване от свобода“ на шест месеца. В останалата част присъдата на РС - Благоевград е потвърдена.

С настоящото искане за възобновяване са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да 2 отбележи, че в производство по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от това принципно положение, Апелативен съд-София констатира, че при постановяване на своите съдебни актове съдилищата са нарушили принципа за разкриване на обективната истина, регламентиран в чл.

13 от НПК, като не са установили датата на престъпното деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност на В..

Решаващият първостепенен съд и въззивният съдебен състав са приели, че свид. К. е предал на осъденото лице инкриминирания мобилен апарат на 01.11.2021г. и тъкмо с това действие е обвързано получаването на фактическата власт върху вещта, предмет на престъплението. По делото е установено несъмнено, че на посочената дата осъденият В. е бил на смяна от 07.00 часа до 19.00 часа на пост № 1 и е имал за задача да осъществява пропускателния режим в сградата на I - во РУ на ОД на МВР - Благоевград.

Месечният график, ежедневната ведомост с положения в нея личен подпис на осъдения В. и информационната карта за дейността на наряда от 01.11.2021г. еднозначно фиксират разисквания релевантен факт. От споменатите писмени доказателства обаче, не може да се направи извод, че именно на 01.11.2021г. свид. К. е отишъл в сградата на I - во РУ на ОД на МВР - Благоевград и е предал процесния мобилен телефон. За да приемат, че деянието е осъществено на 01.11.2021г. съдилищата са се позовали на показанията на свид. Б. К.. Последният е разпитан от РС - Благоевград в с.з. на 25.10.2023г. и е заявил, че няма спомен за датата на случилото. Уточнил е колебливо „преди две или три години“. Така изнесената информация от свид.

К. не дава яснота за времето на извършване на престъплението. Данни за конкретния ден, в който осъденият е установил фактическото господство върху мобилния апарат се съдържат в показанията на свид. Б. К., дадени на досъдебното производство, прил. в т. II, л. 34-38 от ДП и в показанията на свид. Р. Б. Ш. - Х., депозирани на 01.07.2022г. пред мл. следовател, прил. в т.

II, л. 78-83 от ДП. И двата доказателствени източника, събрани в досъдебната 3 фаза не са били прочетени по реда на чл. 281 от НПК, поради което същественият обективен признак на деянието, какъвто е времето на осъществяването му, е останал неизяснен. Упреците на осъдения и неговия защитник относно този порок в проц. дейност на съдилищата по фактите е основателен и представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доколкото въззивният съд може да извърши следственото действие, което първостепенният съд е пропуснал, няма причина за връщане на делото в първата инстанция, както се настоява от осъдения и защитника.

Останалите оплаквания, аргументирани в искането за възобновяване на наказателното производство и поддържани в съдебно заседание са неоснователни.

Не търпи критика констатацията на РС-Благоевград, направена в разпоредително заседание на 28.06.2023г. и съвпадаща със заявеното тогава становище на страните, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. обвинителния акт покрива стандартите на чл. 246, ал. 2 от НПК. Обратната позиция поддържана в настоящото производство не намира опора в съдържанието на обвинителния титул. В обстоятелствената част подробно и непротиворечиво са изложени фактите и обстоятелствата, запълващи обективните и субективни признаци на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, за реализирането на което осъденият В. е предаден на съд. В обв. акт обосновано и в унисон с приложената на досъдебното производство служебна документация и релевантната нормативна база е очертаната заеманата от осъдения В. позиция в органите на МВР и обстоятелствата, легитимиращи го като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Не е вярно наведеното в искането за възобновяване оплакване, че цитираните в обв. акт Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно - постова дейност и реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и утвърдените от началника на I - во РУ - Благоевград указания не са представени. Напротив, същите са приложени в т. III от ДП, л.

43-50, л. 53 - 64 и л. 65 - л. 97. Обстоятелството, че осъденият В. е бил наясно със задълженията, произтичащи от изпълняваната към инкриминираната дата работа на пост №1 се установява от информационната карта за дейността на наряда от 01.11.2021г. /прил. на л. 3, т. III от ДП/, в която изрично са вписани проведения инструктаж и в какво се състоят функциите му - осъществяване на пропускателен режим в сградата на I - во РУ - Благоевград.

Първостепенният и въззивният съд аргументирано са приели за доказан факта, че осъденият В. към 01.11.2021г. е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,, б. „а“ от НК. Осъденият В. бил 4 назначен в полицията през 2017г., а от 16.11.2020г. заемал длъжността „*** /водач на патрулен автомобил/” в група „***” към сектор „Охранителна полиция” в I - во РУ при ОДМВР- Благоевград. Осъденият и неговите колеги извършвали патрулно - постова дейност в дни и часове, определяни предварително в месечни графици, съставяни по образец и утвърждавани от началника на I - во РУ - Благоевград. В изпълнение на месечния график за м. ноември 2021г., на инкриминираната дата, във времевия интервал от 07.00 часа до 19.00 часа осъденият В. е давал наряд на пост № 1. По силата на Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно - постова дейност и реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и указанията, утвърдените от началника на районното управление, осъденият В. е имал задължение да впише в книга за пропускателния режим всеки посетител, а след приключване на наряда да отчете резултатите от работата си с нарочна информационна карта.

Ето защо, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на съдилищата по фактите, че осъденият В. към инкриминираната дата е могъл да бъде субект на престъпление по чл. 201, ал. 1, респ. по привилегирования състав на чл. 205, ал. 1, т. 1 от НК. Защитните доводи за липса на особеното качество по чл. чл. 93, т. 1,, б. „а“ от НК са неоснователни.

Предвид посоченото по - горе съществено процесуално нарушение на чл. 13 от НПК, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде върнато на етапа, при който процесуалното нарушение може да бъде санирано - стадия на насрочване на делото за въззивно съдебно заседание и произнасяне по реда на чл. 327 НПК. Въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 314 НПК и чл. 315 НПК може да отстрани допуснатите от първата инстанция нарушения при събирането на доказателствата и да събира нови доказателства.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да установи в пълнота обективната истина по делото, като събере относимите и допустимите доказателствени източници.