Решение № 2061 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330109116 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Д. Г. Р., ЕГН **********, гр. ********, ул. „*********“ № **** чрез адв. К. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 73,78 лева, платена по клауза за възнаградитертна лихва и сумата от 198,89 лв. платена по клауза за неустойка по договор от 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба-27.05.2024 г. в съда до окончателното й изплащане, като дадени без основание.

Притендира разноски. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 30.10.2020 г. от разстояние за сума от 600 лв. ГЛП е 41,16 %, а ГПР-49,89 %. Общото задължение е 685,09 лв. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок при определени от заемодателя условия. Неизпълнението на това задължение води до начисляване на неустойка. Договорената лихва противоречи на добрите нрави.

Не е посочен начина на изчисляване на ГПР. Определената неустойка 1 представлява скрито оскъпяване. Същата нарушава добрите нрави и противоречи на закона. Тези пороци водят до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и сумите за лихва и неустойка не се дължат.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената справка от ответника е видно, че в периода 05.08.2020 г. -30.10.2020 г. ищеца е платил в негова полза сума от 1126,22 лв. Същата е погасила задължение за главница-800 лв.; лихва-52,75 лв. и неустойка от 273,47 лв. по договор от разстояние от 30.10.2020 г. В периода 10.12.202023.03.2021 г. е платена сума от 872,67 лв., която е погасила задължение от 600 лв. за главница, 73,78 лв.-лихва и 198,89 лв.-неустойка по договор от разстояние от 30.10.2020 г.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед представените от ответника справки съдът намира за доказано, че ищеца е заплатил в полза на ответното дружество сума от 73,78 лв.-лихва и 198,89 лв.-неустойка по договор от разстояние от 30.10.2020 г. Тъй като по делото не се представя надлежно оформен договор за потребителски кредит между страните отговарящ на изискванията на ЗПК за форма и съдържание, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10 и 11 от ЗПК, водещи до недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Ето защо при прилагане на последиците по чл. 23 от ЗПК заемополучателя дължи връщане на кредитора само на чистата стойност на кредита без начислени допълнителни вземания за лихва и неустойка. Поради това платените суми от 73,78 лв. за лихва и 198,89 лв.-за неустойка по договора се явяват дадени без основание и подлежат на връщане на длъжника. Липсата на установени факти за изпълнение на това задължение на кредитора сочи основателност на притенцията за главницата и налага присъждане на обезщетение за забава за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 8 6 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван

2 от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

К. следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 н а Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер от 400 лв. общо за двата иска поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********, гр. ********, ул. „*********“ № **** сумата от 73,78 лева(седемдесет и три лева и 78 ст.), платена по клауза за възнаградитертна лихва и сумата от 198,89 лв.(сто деветдесет и осем лева и 89 ст.) платена по клауза за неустойка по договор от 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на предявяване исковата молба27.05.2024 г. в съда до окончателното й изплащане, като и сумата от 86(осемдесет и шест) лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, представлявно от А. С. да заплати на адвокат К. Й. К. с личен номер ****** с адрес гр. *******, ул. ********** № ***, ет. **, офис № ** сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3