Разпореждане № 180120 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 180120

***, 06.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110160444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 321020/10.10.2024 г., подадено от „*****, ЕИК *****, уточнено с молби от 04.11.2024 г. и от 04.11.2024 г., срещу М. В. А., ЕГН **********, с което е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 3 305,92 лв., представляваща част от парично задължение по запис на заповед от 18.08.2021 г., издадена в *** за сумата от общо 4 734,00 лв., с падеж: на предявяване и предявена за плащане на 19.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 – 10.10.2024 г. до окончателното плащане, както и за сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 66,15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за сумата от 3 105,92 лв., представляваща част от парично задължение по запис на заповед от 18.08.2021 г., издадена в *** за сумата от общо 4 734 лв., с падеж: на предявяване и предявена за плащане на 19.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 – 10.10.2024 г. до окончателното плащане, както и за разноските, съразмерно с уважената част, тъй като съдът намира, че следва да се откаже издаването на такива за сумата от 200,00 лв., равняваща се на разликата между претендирната такава от 3 305,92 лв. и счетената за дължима такава от 3 105,92 лв., като съображенията за това са следните:

В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен лист за вземане по запис на заповед,

Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което обуславя проверката на основателността на искането.

С оглед твърденията, изложени от заявителя в т. 14 от заявлението и в депозираните по делото уточнителна молба от 04.11.2024 г., както и предвид приложените към заявлението писмени материали – заверени преписи от договор за паричен заем № 217276 от 18.08.2021 г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи условия съдът достига до извод, че процесният запис на заповед от 18.08.2021 г. обезпечава вземания в общ размер на сумата от 3 305,92 лв., включваща: 2 000,00 лв. – главница, 691,13 лв. лихва, 414,79 лв. – наказателна лихва и 200 лв. – неустойка съгласно чл. 14, ал. 1 от ОУ, равняваща се на 10 % от главницата, начислена за периода от 18.09.2021 г. до 18.02.2023 г., като изрично изявление в този смисъл заявителят е направил и с подадената от него уточнителна молба от 1

02.12.2024 г., с която заявява, че процеснят запис на заповед е сключен за обезпечаване на изпълнението на договора за паричен заем от 18.08.2021 г., както и, че претендираната неустойка за забава по чл. 14, ал. 1 от ОУ е част от сумата по нея в размер на 3 305,92 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая, процесният договор за потребителски кредит е сключен на 18.08.2021 г., като с оглед неговите предмет – предоставяне на кредит (паричен заем) и страни, в т. ч., в качеството си на заемополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В чл. 14, ал. 1 от ОУ се предвижда, че неустойката се дължи еднократно в размер на 10 % от непогасената главница в случай на неизпълнение на поети задължение по сключения договор за заем считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план

Съдът намира, че посочената клауза е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава с повече от 60 дни. Следователно, самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, каквато заявителят също е начислил. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността .

С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено за сумата от 200,00 лева, представляваща част от претендираната сума в размер на 3 305,92 лв. по запис на заповед от 18.08.2021 г., издаден за сумата от общо 4 734,00 лв., равняваща се на стойността на незаплатената неустойка по чл. 14, ал. 1 от ОУ.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 321020/10.10.2024 г., подадено от „*****, ЕИК *****, уточнено с молби от 04.11.2024 г. и от 04.11.2024 г., срещу М. В. А., ЕГН ********** за издаване на сумите, както следва: 200,00 лв., представляваща част от претендираната сума в размер на 3 305,92 лв. по запис на заповед от 18.08.2021 г., издаден за сумата от общо 4 734,00 лв., равняваща се на стойността на незаплатената неустойка по чл. 14, ал. 1 от ОУ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3