Решение № 205 от 22.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Стара Загора, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500260 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А.Е.Г. от гр.К., чрез Л.Д. от АК – Стара Загора против решение № 79 от 08.03.2022г. постановено по гр.дело № 3838/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отхвърлен предявения от А.Е.Г. против „Т.Б.“ ЕАД със седалище в гр.

С., иск за признаване за незаконно уволнението, извършено от „Т.Б.“ ЕАД със Заповед № 6928, издадена на 27.10.2021г на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 като неоснователен.

Въззивникът навежда твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при съществени процесуалните нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил становището му, което е изложил писмено в предоставения срок. Твърди, че ако го е бил направил, щял е да стигне до друг извод относно основателността на иска. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес по оспорване законосъобразността на уволнението, работодателят – въззиваем е длъжен при условията на пълно и пряко доказване да установи наличието на основание за уволнение. На следващо място, въззиваемият не бил доказал, че дисциплинарното наказание и уволнение са извършени от оправомощени за това лица. Въззивникът счита, че работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението и да наложи съответното наказание. Намира, че тази преценка не е била извършена по надлежния ред. Налице било и друго процесуално нарушение – нарушение на 1 правилата на елементарната логика, защото според него имало разлика между твърденията на работодателя за наличие на определени факти и обективното съществуване на тези факти. Първоинстанционният съд приел, че щом работодателят твърдял фактите, то те са били такива.

Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, като вместо него съдът постанови друго по съществото на спора, с което изцяло да уважи иска. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият „Й.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си юриск.А.И. изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил от правна и фактическа страна обстоятелствата по делото, както и правилно е приложил материалния и процесуалния закон при неговото разглеждане. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли да бъде оставено в сила постановеното решение, както и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.78, ап.8 от ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск за отмяна на незаконно уволнение с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В исковата молба ищецът А.Г. твърди, че е започнал работа при ответника по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 07.09.2018г. Договорът бил сключен на основание чл. 70 от Кодекса на труда - срок на изпитване. Трудовото му правоотношение било многократно изменяно, но към момента на прекратяването му от страна на ответника, работил по безсрочно трудово правоотношение като „продавачконсултант“ с място на работа - „помещенията на Работодателя (собствени или наети) в град К.“, което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение било офисът на ответника в гр. К. на пл. „Севтополис“ № 2.

Основното му трудово възнаграждение било в размер на 650 лева месечно.

Сочи, че на 30.10.2021г. ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като в офиса на Теленор в гр. К. на пл.

„Севтополис“ №2 му представил съответната за това заповед. Ищецът отказал да получи заповедта. Тогава ответникът, представляван в конкретния случай от А.Д. - регионален мениджър продажби за Стара Загора, уведомил ищеца, че уволнението е дисциплинарно - по чл. 330, ал. 2 т.6 от КТ и му заявил, че отказът да бъде получена тази заповед е удостоверен от двама свидетели.

Доказателство за дата и основанието на уволнението било отразено в трудова книжка серия В, № 851277, ответникът оформил трудовата книжка на ищеца, в която посочил, че на 30.10.2021г. прекратява процесното трудово 2 правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Твърди, че уволнението е незаконно. Не бил извършил приписваното му дисциплинарно нарушение. В момента на уволнението ползвал законно отпуск поради заболяване за 20 дни, считано от 15.10.2021г. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда работодателят не е получил изрично писмено разрешение на Инспекцията по труда преди да извърши процесното дисциплинарно уволнение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, извършено на 30.10.2021г. от „Т.Б.“ ЕАД със седалище в гр. С., адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., ЕИК ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Заявява, че оспорва изцяло предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение, възникнало между ищеца и „Т.Б.“ ЕАД въз основа на чл.70 и чл. 68, ал.1, т.3 КТ, съгласно Трудов договор № 6579/07.09.2018г. с начало на изпълнение 10.09.2018г., за длъжност „Продавач-консултант“. Не оспорва сключването на Допълнително споразумение № 12677/27.08.2019г. към горепосочения Трудов договор, по силата на което, считано от дата 27.08.2019г. трудовият договор на служителя се трансформира от договор по заместване по чл. 68, ал.1, т.3 КТ в безсрочен трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ. Не оспорва, че към датата на уволнението ищецът законно е ползвал отпуск поради общо заболяване, като временно нетрудоспособен за период от 20 дни, считано от 15.10.2021г. Не оспорва факта на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Оспорва твърдението, че ищецът не е извършил дисциплинарно нарушение, въз основа на което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ чрез Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № 114/27.10.2021г., ведно със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие № 6928, издадена на 27.10.2021г.

Оспорва изложеното твърдение, че процесното дисциплинарно уволнение е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, а именно, че е наложено без изрично писмено разрешение на Инспекция по труда. В приложение към Заповедта за уволнение фигурирало Писмо с изх. № 21074613/26.10.2021г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което се разрешавало уволнение на служител, ползващ специална закрила.

Счита предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен и недоказан. Трудовият договор на ищеца бил прекратен при спазване на всички нормативно установени в Кодекса на труда изисквания. Двете основни възражения на ищцовата страна почивали на твърденията, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № 114/27.10.2021г. и Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие № 6928/27.10.2021г. са издадени без основание.

3

По отношение на първата, служителят отричал да е извършил нарушението, в следствие на което е настъпило налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Тези твърдения не били подкрепени с никакви доказателства. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца започнала по повод постъпил в Комисията за регулиране на съобщенията Сигнал с вх.№ 14-00-999/01.09.2021г. от клиент на Дружеството - г-жа В.Б., в качеството си на управител на „Е.-С.“ ЕООД, ЕИК ***.

Жалбоподателката подала сигнала във връзка с неправомерен опит за смяна на собственост и пренос на номерата на представляваното от нея дружество от мрежата на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в тази на „Т.Б.“ ЕАД. Очаквали, че с оглед подадения пред КРС сигнал, Дружеството щяло да бъде санкционирано за нарушение на Закона за електронните съобщения. По повод сигнала, Дружеството образувало вътрешна проверка, в рамките на която била направена независима графологична експертиза на подписите на документите за пренос на мобилните номера. Вещото лице И.Е.С. заключил в Протокол № 21/ИСПЕ - 079, че подписите в полетата, положени от името на В.А.Б. не са нейни, а са положени от служителя А.Е.Г..

За резултатите от извършената вътрешна проверка, Дружеството съставило Доклад № 159/2021г., издаден на 14.10.2021г., с който се установило, че А.Е.Г. извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 6.1, чл. 6.6, чл. 6.10 и чл. 6.12 във връзка с чл. 3.20 от Правилник за вътрешния трудов ред в „Т.Б.“ ЕАД, за които, съгласно чл. 6 от същия, се налага дисциплинарно наказание уволнение, а именно:

Фалшифициране, измама и унищожаване на документи на компанията и/или оперативните системи;

Нарушение на вътрешните правила за сключване на договори за мобилни услуги на физически лица и корпоративни клиенти;

Уронване доброто име и престижа на Работодателя;

Да пази в тайна, съхранява и не разпространява лични данни на трети лица потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от „Т.Б.“ ЕАД, служители на дружеството, потенциални, настоящи и бивши контрагенти на „Т.Б.“ ЕАД и др., до които е получил достъп при и по повод изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото законодателство и вътрешните правила на Работодателя по отношение на обработването на лични данни;

Основателността и законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ била последица от неправомерното поведение на ищеца при изпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в следното: на дата 30.08.2021г. А.Г. подправил чужди подписи, с цел опит за пренос на два номера (прехвърляне на договор за мобилни услуги от мрежата на един мобилен оператор в мрежата на друг оператор) със смяна на собственост (промяна на титуляря по договора). Установено било по безспорен начин, че лицето, представляващо титуляря по договорите, не 4 присъствало в магазина, съответно не било подписало необходимите за целта документи. Вместо това, подписите му били подправени от ищеца. Всички използвани способи в хода на проверката за установяване на извършването на нарушенията, били подробно и хронологично описани в приложената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № 114/27.10.2021г.

По отношение на Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие № 6928, издадена на 27.10.2021г., ищецът твърди, че същата е незаконна. А.Г. считал, че не бил издаден документ от Инспекция по труда, който да разрешава прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, докато служителят се ползва със специална закрила в периода на ползван отпуск поради общо заболяване.

Разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца било дадено на Дружеството. Същото било обективирано в Писмо с изх.№ 21074613/26.10.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора и била цитирана в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Получаването на това разрешение безспорно сочило за законосъобразност на издадената от Дружеството заповед.

Сочи, че Дружеството спазило разпоредбата на чл.193 от Кодекса на труда, като преди да наложи дисциплинарното наказание изискало чрез Искане за даване на обяснения с изх.№ 108/29.09.2021г. и получило писмени обяснения от ищеца. Същите били взети предвид при определяне тежестта на наложеното наказание. Сочи, че предвид обстоятелството, че ищецът отказал да получи заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за уволнение (което било потвърдено с исковата молба), отказът от получаването им бил удостоверен от двама свидетели: А.М.Д. и П.Р.Ц.. Моли съда да отхвърли иска, предявен от А.Е.Г., като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 23, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.