Протокол № 217 от 05.07.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 217 гр. Варна, 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600182 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим Й. И. М., редовно призован, не се явява, към момента не сочи уважителни причини за неявяването си.

Явява се адв.Р. Д. В. от АК – РАЗГРАД, служебен защитник от преди.

АДВ.В.: - Не се явява подзащитния ми от финансова гледна точка и транспорт.

Жалбоподатели-частни обвинители Е. Д. Т. и С. М. Ц., редовно призовани, явяват се лично.

Жалбоподател-частен обвинител В. М. Ц., редовно призована, не се явява.

За всички жалбоподатели и честни обвинители се явява повереник адв.К. В. М. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Е.Т.: – В. няма да се явява, с тежка бременност е.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор НИКОЛОВ.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото ако приемете, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК то може да гледаме делото и в негово отсъствие. Няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.М.: – Присъединявам се към становището на представителя на обвинението, може да се гледа делото в негово отсъствие. Няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.В.: – Да се гледа делото в негово отсъствие, да се даде ход на 1 делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ отчитайки факта, че подсъдимото лице М. е редовно призовано, призовката връчена лично, не се явява, към момента не е посочил и уважителни причини за неявяването си, счита, че са налице предпоставките на чл.329, вр.чл.269, ал.3, т.3 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, т.е. хипотезата, при която подсъдимото лице е редовно призовано, не е посочило уважителни причини за неявяването си и съответно е изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК. Съдът намира процедурата за изпълнена с уведомяването на лицето в призовката, че явяването му е задължително и в случай на неявяване делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3 от НПК, като призовката е връчена лично на лицето. Т.е. в крайна сметка няма пречки делото да бъде разгледано в отсъствие на лицето, поради което и СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Не знам какви процесуални нарушения вижда адв.В., но аз не намерих такива при решаване на делото, то е разгледано по реда на чл.371, т.2 НПК, присъдата е снизходителна по отношение на подсъдимия, с оглед тежестта на деянието и поради това няма основания за намаляване на наказанието.

Напротив и тук ще премина към втората жалба, смятаме, че тя като цяло е основателна, принципно сме съгласни с изложените в нея съображения, няма да преповтаряме изложеното от колегата.

Искам да отбележа, че според мен мотивите на съда са вътрешно противоречиви.

От една страна той правилно приема, че е налице приблизителен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и следва да се наложи наказание към средния размер. Само, че наказанието от 6 години не е към средния размер, а доста под него. Средния размер за това деяние е 9 години лишаване от свобода. Поради това всъщност съдът е постановил наказание, което е в противоречие със собствените му мотиви. Една присъда примерно от 8 години и 3 месеца, които са 99 месеца, редуцирана би дала наказание от 66 месеца лишаване от свобода, която би било пет години и половина, което би било напълно справедливо според нас.

Ако така беше постъпил съдът щяхме да кажем, да, това е.

Но до се избере само 6 години за да може по-лесно да се махне 1/3 от него този подход е малко странен.

Поради изложеното Ви моля да уважите жалбата на частните 2 обвинители и да завишите наказание с толкова колкото намерите за справедливо.

АДВ.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, в своята жалба почти се припокрива моето виждане за мотивите на присъдата към присъда № 7 на Окръжен съд – Разград. Аз също считам, че мотивите са меко казано повърхностни, т.к. не мога да съглася с факта, че тази непредпазливост е поради небрежност, а не поради престъпна самонадеяност.

Не мога да се съглася, че обвиняемия М., който е професионален шофьор от 15 години би допуснал такава аматьорска грешка, че не би боравил с приборите за правоуправление на автомобила така както го изисква закона.

Освен това в присъдата и в мотивите Окръжен съд Разград е акцентувал на чл.20, ал.1, че не е боравил правилно с уредите, напротив аз считам, че ние сме изправени по-скоро пред казуса на чл.20, ал.2, че той не е спазил необходимите изисквания, които закона ги изисква, а именно да спазва скоростта, той я нарушава, не спазва, т.е. скоростта при тия метеорологични условия да намали скоростта. Ако всичко това той го беше изпълнил нямаше да се стигне до този фатален резултат.

Съдът е допуснал, според мен, грешката, че не е направил разграничение между самонадеяност и небрежност. За мен небрежността би се изразила в това шофьора да не си провери налягането на гумите, маслото, двигателя и т.н., това е небрежност. Но да постъпваш по този начин, да не зачиташ човешкия живот, да не зачиташ законите, да караш с превишена скорост знаейки, че може да допуснеш такова нарушение с фатален край, това за мен си е престъпна самонадеяност. Както в ТР № 2 се казва, че при това диференциране на непредпазливостта наказанието когато е престъпна самонадеяност би трябвало да бъде по-тежко, а не както е подходил Окръжен съд в Разград.

От там лично за мен остана така, аз първо останах неудовлетворен от това нещо и поисках да ми бъде обяснено, но държавното обвинение казва така: „Следва да бъде отчетено обстоятелството, че самото деяние се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност и възникнала обща нетърпимост на обществото към такъв вид прояви“.

И в същото време казва така: „В този смисъл мисля, че наказанието следва да бъде определено под средния размер като редукцията по чл.58а, т.к. той се е ориентирал към минимално предвидения размер.

В същото време Окръжен съд също си противоречи като казва, че не би съзнал обществено опасния характер на поведението си и една завишена присъда не би постигнала резултата на чл.36, ал.1, което е абсолютен парадокс.

Точно обратното, би трябвало когато имаме такива хора, които не уважават закона, които не уважават човешкия живот би трябвало да бъдат наказвани по-строго и би трябвало да бъдат отделяни от обществото за подълъг период и в местата за лишаване от свобода с тях да работят психолози, 3 които в края на краищата да ги върнат към нормалните условия на живот.

Още веднъж казвам поддържам жалбата на доверителите ми.

Моля да бъде завишено наказанието на подсъдимия Й. М. така както прецени съдът, предвид утежняващите вината обстоятелства. Аз не считам, че там има баланс на утежняващи обстоятелства, но това го оставям на съда да прецени.

Също така ще помоля съда да уважи направените разноски от доверителите ми по въззивното дело и да бъдат присъдени разноските по делото, за което представям документ.

ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Т.: - Поддържаме становището на адвоката ни. Още не можем да се примирим със загубата на съпруга ми, понякога изпадам в тежко състояние, знам, че няма да го върна, но поне обвиняемия да понесе максималното наказание, което е предвидено.

ЖАЛБ.-Ч.ОБВ.Ц.: - Нямам какво да добавя освен максималното наказание.

АДВ.В.: – Уважаеми Апелативни съдии, като служебен защитник на подсъдимия М. и с оглед отсъствието му от съдебната зала аз съм длъжен да поддържам подадената въззивна жалба, като изрично заявявам, че не съм се консултирал с него към момента на депозирането й. И с оглед на това, че не мога да си оттегля жалбата аз поддържам изложените доводи за неправилност на присъдата на първоинстанционния съд като съм изложил две основания.

Евентуално спазвайки задължението служебно изцяло да проверите правилността на присъдата, твърдя, че са налице пропуски, с оглед формулиране на обвинението, а именно, че като конкретни нарушения на правилата за безопасност са посочени само бланкетните разпоредби на чл.20 и чл.21от ЗДвП, а не са посочени конкретните нарушения, които съм посочил във въззивната си4 жалба, а именно чл.16, ал.1, т.2, чл.63, ал.2, т.1, изречение второ от ЗДвП, където конкретно се посочва какви са конкретните нарушения на ППЗДвП.

На второ място, в жалбата си, която отново повтарям, не съм съгласувал с подсъдимия, съм посочил евентуално основания за намаляване размера на наложеното наказание, като съм имал предвид спецификата на извършването на деянието и особеностите при които той го е извършил, поради което считам, че степента на вината е значително по-ниска в сравнение с типичните случаи за този тип престъпления.

Относно въззивната жалба на частните обвинители, по същество основното оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, като частните обвинители считат, че е наложено едно минимално наказание, в поредица от жалби, а това е и становището на ДП и при предявяване на материалите на разследването и в РЗ и при разглеждане на делото по същество.

Според тях виждате ли, че следва да бъде определено максимално 4 наказание на подсъдимия, което с оглед преференциите на чл.58а от НК да бъде определено в рамките на 8-10 години.

Като основание за това си искане частните обвинители посочват първо, че деянието е изключително тежко, за тежко престъпление, твърдят, че се касае за особено тежък по смисъла чл.97, т.8 от НК.

На второ място се преекспонира в рамките на цялото наказателно производство, че виждате ли деянието е извършено при условията на престъпна, както е посочено самонадеяна небрежност, което според частните обвинители сочи на значително по-висока степен на обществена опасност, поради което отново следва да бъде наложено по-тежко наказание.

На трето място, отново се сочи, че е наложено минимално наказание, което не съответства и на деянието и на дееца, отново се прави искане да бъде наложено евентуално максимално предвидено в закона наказание.

Значи към всички тези доводи за неоснователни и при детайлно изяснената фактическа обстановка в някои аспекти считаме за голословни.

Първо деянието безспорно е тежко по смисъла на разпоредбата на чл.97, т.7 от НК, т.к. се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода, които са болшинството от престъпленията в нашия НК. В никакъв случай не може да бъде особено тежко, т.к. търси кумулативна даденост и на изключителна степен на опасност на дееца и изключителна степен на обществена опасност на деянието, а още по-малко изключителна степен на настъпилите вредоносни увреждания.

На второто място, относно преекспонираната теза, че видите ли деянието е извършено при условията на самонадеяност. Легална дефиниция е дадена в чл.11, ал.3 от НК където се посочва, че в единия случай дееца не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, бил е длъжен и би могъл да ги предвиди. При втория вариант е предвиждал, но е мислел да ги предотврати.

Аз не виждам никаква логика, в конкретния казуса се твърди, че едва ли не деянието е извършено под формата на самонадеяност и изобщо няма да коментирам защо не е извършено под формата на самонадеяност, т.к. са изяснени фактическите обстоятелства в тази насока.

Относно твърдението, че е наложено минимално наказание.

Минимално наказание не е наложено, а е наложено наказание към средния размер на предвиденото в закона към момента на извършване на деянието, т.е. наложеното наказание е 6 години като считам, че първоинстанционния съд е изложил подробни съображения в тази насока.

В този смисъл аз считам, че искането да бъде наложено максимално наказание е необосновано.