Решение № 1684 от 03.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100900270 по описа за 2024 година

В исковата молба се излагат твърдения за сключен на 24.10.2023 г. договор за инвестиционен заем между ищцовото „Ф.Ф.“АД – в качеството на заемодател и „К.*“ЕООД – в качеството на заемател. Сочи се, че в изпълнение на договора в полза на заемателя е отпусната сумата от 50 000 лв., която последният се е задължил да върне при условията по договора и погасителния план към него, а именно на 16 вноски, първата от които дължима на 31.10.2023 г. Твърди се, че съдлъжник по отпуснатия заем е ответницата К. Д. М., като последната е солидарно отговорна със заемателя. Сочи се, че плащанията по договора са преустановени, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 12.12.2023 г., като останали непогасени са начислените вземания по него, съответно в размер на сумата от 31 250 лв. – главница;

1209.95 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 7, ал. 1 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г.; 6483.24 лв. - неустойка, начислена на основание чл. 7, ал.

5 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г. С оглед забавата в плащането на дължимите погасителни вноски, ищецът твърди, че са настъпили предпоставките за обявяване на всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, в приложение на чл. 7, ал. 2 от него, като сочи исковата молба като уведомление за насрещната страна за предсрочна изискуемост по отношение на непогасената част от задълженията по договора.

Претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца непогасените суми по договора за заем, а именно сумата от 31 250 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 1209.95 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 7, ал. 1 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г.; 6483.24 лв. - неустойка, начислена на основание чл. 7, ал. 5 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г.

Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок.

1

Предявени са от „Ф.Ф.“АД против „К.*“ЕООД и К. Д. М. осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито съдебно заседание, като същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото, ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 31.10.2024 г. За последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен с връчване на препис от определение на съда от 19.08.2024 г. с проекто-доклада по делото, като са посочени неблагоприятните последици при пропускане възможността за подаване на отговор на исковата молба и последващо процесуално бездействие в хода на производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба твърдения, намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни.

Същевременно ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно представените доказателства в тази насока и приложения списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 6359.33 лв. /в това число 1 559.33 лв. – държавна такса и 4800 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС/. Не следва да бъдат присъждани претендираните разноски за държавна такса по обезпечително производство, доколкото не са представени доказателства за заплащането на такава, а на възстановяване подлежат само действително направените разноски от страните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.*“ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул.“****, и К. Д. М., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул. ****, да заплатят при солидарна отговорност по предявените искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на „Ф.Ф.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. Дървеница, ****, сумата от 31 250 лв. – незаплатена главница по сключен на 24.10.2023 г. договор за инвестиционен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г. до окончателното й изплащане; 1209.95 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 7, ал.

2

1 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г.; 6483.24 лв. - неустойка, начислена на основание чл. 7, ал. 5 от договора за периода 13.12.2023 г. – 01.01.2024 г.

ОСЪЖДА „К.*“ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул.“****, и К. Д. М., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул. ****, да заплатят солидарно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Ф.Ф.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. Дървеница, ****, сумата от 6359.33 лв. – съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3