Разпореждане № 38888 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38888 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110103898 по описа за 2026 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 3898/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Т. . за установяване дължимост на парични вземания за които е издадена заповед за изпълнение.

С Разпореждане от 18.02.2026 г., съдът е предоставил указания на ищеца във връзка с редовността на исковата молба. На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Подадена е молба от 24.02.2026 г., с която ищецът е изпълнил частично указанията на съда по редовността на исковата молба.

С Разпореждане от 26.02.2026 г., съдът е предоставил последна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Подадена е молба от 06.03.2026 г., с която ищецът сочи, че правният му интерес за претендирани на сумите в евро е промяната на валутата в Република България след 01.01.2026 г., което обосновава със ЗВЕРБ, като сочи, че това е и причината за формулирането на петитум в евро.

Съдът, като взе предвид искова молба и уточненията на исковата молба, предвид дадените указани и факта, че произовдството е предявено при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК намира следното:

1

Въпреки предоставените указания по редовността на исковата молба, съдът намира, че същите няколкократно не са изпълнени от ищеца, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Първият аргумент за връщане на исковата молба е формален – в исковото производство образувано при условията на чл. 422 ГПК се установяват вземанията, които са обективирани в заповедта за изпълнение – в този смисъл вж. т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че: „С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба.

Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл. 417 ГПК се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване. Посоченият в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.

Установяването на права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес, обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право /например по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ/. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК.“. В този смисъл обективното изменение на законодателната рамка – наличието на ЗВЕРБ не представлява нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, а представлява обективно изменение на валутата, което не съставлява пречка за изпълнение.

Валутата български лев продължава да съществува, но не е законно платежно средство, но обстоятелството за превалутирането на дължимите вземания, ако се установи евентуалната тяхна дължимост е въпрос на изпълнението, т.е. на изпълнителния процес като вид граждански процес, а не въпрос на исковото производство, вкл. и още повече при условията на чл. 422 ГПК. В този смисъл историко-политически, систематичен и телеологически аргумент се извлича от разпоредбата на чл. 20 ЗВЕРБ, където е предвидено, че в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото. От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове. Тоест, превалутирането е въпрос на доброволното изпълнение или принудителното такова, а не въпрос на исковия процес. В тази насока може да се спомене и един argumentum a contrario от правилото на чл. 28, ал. 2 ЗВЕРБ, където изрично е предвидено превалутирането на 2 вземания по влогове. Тоест, след като законодателят изрично е предвидил превалутиране за една категория облигационни отношения и вземания, но не и за всички останали, то логиката на ЗВЕРБ е, че материалните правоотношения не се изменят при влизането му в сила, а вземанията се превалутират в изпълнението, тъй като закона не е предвидил общо изменение на материалните правоотношение извън посоченото. В тази насока в чл. 29 и сл.

ЗВЕРБ изрично са посочени материални правоотношения, които се превалутират, но тези на ищеца в настоящото производство не са сред тях.

На следващо място в случая въпреки предоставените указания от съда исковата молба продължава да е нередовна, тъй като ищеца претендира суми в евро, а не съобразно материалното правоотношение – в левове. Гражданският процес е призван да дава защита на материалните права, такива каквито са възникнали при тяхното незаконосъобразно развитие.

Промяната на валутата официалната валута, като законно платежно средство по смисъла на правилото на чл. 26 ЗБНБ (Oбн., ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, изм. и доп., бр. 26 от 27.03.2025 г., в сила от 31.03.2025 г., бр. 50 от 20.06.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., бр. 54 от 4.07.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., изм., бр. 16 от 10.02.2026 г.) по никакъв начин не води до промяна на материалното правоотношение, което е възникнало в предходен период и е формирано при различна валута.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС – „Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи.“.

В този смисъл следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно решение № 3/27.10.2014г. по тълк. д. № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС, които действително касаят цената на иска, но изразяват общата логика досежно това, че материалното правоотношение не се променя. Казано иначе – превалутирането съобразно ЗВЕРБ при материалните правоотношения ще се извърши в хода на изпълнителното производство, когато такова се инициира, а при доброволно плащане на претендираното вземане, същото се превалутира именно по официалния курс 1,95583 лев-евро, освен ако страните в договорните си отношения не са избрали друг такъв или не са хеджирали валутния риск по различен курс в по-ранен момент и то при съответна валута, за което по делото няма данни.

Необходимо да е се посочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА нормативната уредба има действие досежно материалния закон ex tunc (т. нар. обратно действие), но само когато изрично е предвидено. В правилата на ЗВЕРБ – никъде не е предвидено обратно действие на закона. Напротив, граматическото, систематичното, телеологическото и историкополитическото тълкуване на ЗВЕРБ водят до извод, че последният има действие pro futuro по отношение на материалните правоотношения – вж. в този смисъл напр. § 4 ПЗРЗВЕРБ, § 5 ПЗРЗВЕРБ, §8 ПЗРЗВЕРБ, като тук съдът отчита, че вземанията не са предвидени „по закон“, т.е. налице е друг правопораждащ юридически факт или фактически състав. В този смисъл, принципите за въвеждане на еврото в чл. 6 и сл. ЗВЕРБ целят да защитят потребителите, а не търговците, какъвто е ищеца. Друг е въпросът, че тези принципи също не предвиждат обратно действие на закона. Отделен е и въпросът, дали твърденията на ищеца изобщо са в съответствие с чл. 15 ЗВЕРБ – периода на двойно посочване на цените, което не отговаря на доводите на ищеца (вж. в този смисъл и аргумент от чл. 17 ЗВЕРБ).

Правилата за превалутиране по чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ също не дават извод в противна насока, а същите единствено определят начина по който се превалутират отношенията левевро.

Накрая е необходимо да се посочи и още едно формално основание. Съгласно правилото на чл. 288, § 2 ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. В чл. 14 ЗР на Регламент (ЕД) № 974/98 г. на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото (цитиран 3 изрично в ЗВЕРБ) е прието, че ако в правните инструменти, съществуващи в деня преди датата на преминаване към парична наличност, е направено позоваване на националните валути, тези позовавания се считат за позовавания на единицата съгласно съответните обменни курсове. Прилагат се правилата за закръгляне, установени в Регламент (ЕО) № 1103/97. Тоест, материални отношения отново не се изменят, а се касае за надлежно предявяване на претенцията.

С оглед гореизложеното и предвид неотстраняването на редовността на исковата молба, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да бъде върната, а производството да бъде прекратено.

Така мотивира, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 46499/13.02.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 срещу В. Т. С., ЕГН:

**********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3898/2026 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до ищеца с частна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4