Решение № 82 от 06.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103964 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. и Щ. Т., чрез процесуалния им представител адв.И. П. от Адвокатска колегия – гр.Пазарджик, срещу решение №260/11.07.2024г. по в.гр.д.

№333/2024г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд

Състав на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил :

- решение№77/15.02.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което са отхвърлени предявените искове от Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.Пазарджик, против Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН [ЕГН], за приемане за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. ***, [община], обл.Пазарджик, [улица], с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен *** план: квартал: ***, парцел: ***, ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, както и на реална част, заснета в КККР като първи 1 етаж на сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: [населено място], [улица], застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и за осъждане на ответниците, да им предадат владението върху реална част от първия етаж на сграда, с идентификатор ***, която реална част представлява стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с ид.***, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до нея баня с тоалетна, както и владението върху поземлен имот, с идентификатор ***, като неоснователни.

- решение №215 от 09.04.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което е отхвърлено искането, основаващо се на чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на нотариус Г. К.- рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп, СВп- Пещера, вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.

№1991, акт №124, том 7, дело №1174/2019г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., чрез процесуалния си представител адв.Е. Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.

С постановеното определение №4065/15.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите : длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните ; към кой момент следва да се преценява годността на един имот да бъде предмет на придобивна давност.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.01.1994г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, Т. А. Х. е признат за собственик на основание давност върху застроено и незастроено дворно място с площ от 340кв.м. и построените в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда близнак, две клетки, както и масивна сграда в южната част на парцела, представляващ ***- в кв.***по плана на [населено място].

На 31.01.1994г. Т. и Ф. Х. са продали на Г. Т.- приземния етаж състоящ се от четири стаи, салон и антрета и двата входа за този етаж, 1/3 от общите части на сградата в която е продаваемия етаж и целия парцел в който е жилищната сграда с площ от 340кв.м., в парцел ***- в кв. ***по план на [населено място.

2

Видно от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 15.05.1981г. се установява, че се отстъпва право на строеж на братята К. и Р. Х. върху парцел с площ от 438кв.м. урегулирано държавно място, представляващо парцел ***в квартал ***по плана на [населено място] махала.Представена е декларация от 20.04.1981г. по чл.13 от СК, с която Ф.

Х. се съгласява да отстъпи право на строеж на синовете си К. и Р. Х. върху парцел ***в квартал ***по плана на [населено място] , като се застрои източна и западна жилищна секция и да й предоставят безвъзмездно и пожизнено ползване на приземния етаж от двете жилищни сгради.

Представено е писмо от Служба Архив при РС- Пещера касаещо съдебно решение от 10.11.1995г., постановено по гр.д №240/1994г. по описа на Пещерския районен съд, от което се установява, че с него е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, предявен от Г. Ю. Х. и Г. М. А. против Т. Х., Ф. Х. и Г. Т..Решението по делото е било обжалвано, а впоследствие обезсилено, а производството по делото прекратено.

Приети са по делото писмени документи по нотариално дело на Нотариус- Г. К., от които се установява, че имот с идентификатор ***не е общинска собственост, както и че в регистрите за държавна собственост от 01.06.1996г. няма отбелязване за този имот.

Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата съдебно- техническата експертиза, от която се установява, че парцел ***в кв.***, по плана на [населено място] е урегулиран и включен в регулация със заповед на зам.председателя на бившия окръжен народен съвет №172/27.09.1962г., представлява урбанизирана територия.Същата регулация е в сила и в настоящия момент, няма последващи изменения.Има идентичност между част от парцел ***в кв.***, по плана на [населено място] и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] махала.Поземленият имот представлява, в голямата си част, южната част на парцел ***.Парцел ***в кв.***попада: с 225м2 в имот №***, с 205 м2- в имот с №***и с 26 м2- в имот с №***. Настоящият поземлен имот с идентификатор ***е заснет и нанесен в действащата кадастрална карта на селото, одобрена със заповед №РД-181635/20.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК-гр.София.Имотът не е предвиден в действащия регулационен план на [населено място].Изграденият приземен етаж не отговаря на разпоредбите на действащите СПН към момента на изграждането му 1972/73г.- за жилище- част от пода не е на 0.30м. над прилежащото ниво на терена, няма клозет и баня, няма зимник или складово помещение.Процесният избен етаж на сграда с идентификатор ***, вкл. процесната източна стая попадат в парцел ***, по регулационния план от 1962г.Избеният етаж на сграда с идентификатор ***попада, с по- голямата си част от 40 м2, в парцел ***, по плана от 1962г.Останалата част от сградата от 9 м2 попада в парцел ***.Оградата на място между двата имота не е трайно материализирана, а представлява метална мрежа, съответства на заснемането по действащата кадастрална карта.В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, вещото лице Сл. Б. уточнява, че относно приземния етаж от жилищната сграда същия не отговаря на изискванията за жилище към момента на изграждането 1972-73г., към оня момент не е имало санитарни възли, тоест баня и тоалетна.Също така част от сградата, пода на първия етаж отстои на по- малко от 30см. от прилежащия терен. Към момента този приземен етаж има самостоятелен санитарен възел, 3 към настоящия момент отговаря на разпоредбите на ЗУТ, има вече санитарни възли, а изискването за отстояние 30см. вече не е в сила.Към момента може да се твърди, че представлява самостоятелен обект жилище- по силата на ЗУТ след изграждане на санитарни възли може да се приеме, че приземният етаж е самостоятелен жилищен обект.Има два санитарни възела- баня и тоалетна, които обслужват ползваните от страните части от приземния етаж.В момента ответниците ползват североизточната стая и санитарен възел, а останалата част от приземния етаж се ползва от ищците. Към североизточната стая, където е стълбището е едната баня, а другата баня, за другата част е в преддверието, това е банята за ищците, тя е достроена.Тя е извън застроената площ на сградата.Вътрешното стълбище води до втори и трети етаж на северния калкан.За останалата част, за южния калкан, води външно стълбище.

Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като е счел за ненужно да ги преповтаря.Същият обосновано е обсъдил възприетите писмени доказателства, както е кредитирал показанията на св. Т., св. Х. и св.Т., съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК.Правилно е приел, по отношение на показанията на св.К., че същата не депозира данни, които са от съществено значение за спорните факти.Въззивната инстанция е приела за неоснователни направените в жалбата оплаквания, тъй като няма основание да се игнорират съображенията на първоинстанционния съд в насока, че в действителност към 31.01.1994г. не е било възможно да изтече придобивна давност в полза на Т. и Ф. Х. и такава дори не е започнала да тече.

Това е така, тъй като безспорно се установява, че на 15.05.1981г. реално на братята К. и Р. Т.

Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел ***- в кв.***по плана на [населено място]. От тук следва и извода, че към 31.01.1994г. няма как да се приеме, че е изтекла придобивна давност в полза на Т. Х. и Ф. Х., тъй като същата изобщо не е започвала да тече.В потвърждение на това, че имотът е държавна собственост се установява от приетия по делото договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя на братята К. и Р. Т. Х. от дата 15.05.1981г., в което ясно е посочено, че се предава право на строеж на братята върху урегулирано държавно място представляващо парцел ***в кв.***по плана на [населено място] с площ от 438кв.м. В относимост на този извод, е и че със заповед №172/27.09.1962г. е одобрено разширението на регулацията на [населено място], като са създадени нови квартали ***, ***и ***и извлечение от изменената дворищна и улична регулация.Покойните Т. А. Х. и Ф. А. Х. не са придобили по давност и не са собственици на приземния етаж, тъй като към момента на построяване на къщата- близнак, процесния приземен етаж не е имал самостоятелен характер и е следвал статута на главната вещ, т.е. на двете изградени въз основа на отстъпено право на строеж жилища.Поради изложената аргументация е прието, че и ищците не са собственици на приземния етаж, тъй като последния има обслужващ характер независимо от последващите промени в насока, че към момента, това е жилищен обект, според заключението на вещото лице.Въз основа на горното е прието, че договорът за продажба от 1994г. не легитимира ищците като собственици на приземния етаж.

Изложени са мотиви, че обжалваното допълнителното решение е правилно, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе с основното решение по искането за отмяна на издадения в полза 4 на ответниците констативен нотариален акт.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :