Решение № 470 от 01.09.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Велико Търново, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200149 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите о ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. Г. в качеството му на ЕТ "Трансорион-Х. Г.", със седалище и адрес на управление гр. Дебелц против НП № 04-2200173/30.12.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Търново, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена на търговеца „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. Претендира се неговата отмяна с бланкетни оплаквания за незаконосъобразност. В съдебно заседание поддържа жалбата си моли оспореното НП да бъде отменено, поради ттова, че наложената със същото снакция е непоносима за него.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира също и разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

НП № 04-2200173/30.12.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В.

Търново е издадено въз основа на АУАН от 27.10.2022 г., съставен от М. Д. – "инспектор" при Д "ИТ" гр. Велико Търново, в присъствието на свидетелите Х. К. П. и С. Е., срещу ЕТ "Трансорион-Х. Г.", гр. Дебелец.

При описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, наказващият орган е приел, че при извършване на проверка от контролните органи по работни места на 14.09.2022 г. в обект на контрол - кафе-аператив, находящо се в гр.

Дебелец, ул. „Патриарх Евтимий“, № 83 на ЕТ „ТРАНСОРИОН-Х. Г.", гр. Дебелец, работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ заварили лицето Тодорка Х.ва И.а, която изпълнявала трудови функции, присъщи за длъжността - „сервитьор" /обслужване на клиенти, работа с касов апарат/, което е било удостоверено от самото лице в предоставена и писмена декларация на основание чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ, попълнена собственоръчно.

Тодорка И.а собственоръчно е отразила, че работи за работодателя в посочения по-горе обакт от 14.09.2022 г. на длъжност „сервитьор" и с работно време от 9:30 часа до 12:00 часа, 1 срещу заплащане „по 15-20 лева“. От жалбоподателя са изискани за представяне и документи, черз призовка с правно основание чл. 45, ал.1 от АПК в Д "ИТ“ - гр. В. Търново, свързани с осъщестявването на контрол по спазване на трудовото законодателство. Също така били изискани и личните трудови досиета на наетите и заварени при проверката лица.

При проверката по документи на 23.09.2023 г., от страна на работодателя, не са били представени въобще такива. Не е бил представен и писмен трудов договор, сключен със заварената да изпълнява трудови задължения на длъжност - "сервитьор" - Тодорка Х.ва И.а.

При проверката по документи с вх. № 22102333/23.09.2022 г. жалбоподателят представил опис - обяснение, от което се установява, че „няма наети лица по трудов договор". Констатираното от контролните органи, че лицето Тодорка И.а полага своя труд в обекта на контрол като „сервитьор", в рамките на установено работно време, срещу уговорено трудово възнаграждение, и в йерархично и дисциплинарно подчинение на жалбоподателя - работодател.

Въз основа на това установили, че жалбоподателят в качеството му на работодател, не е сключил писмен трудов договор, чрез който да уреди отношенията по повод предоставяната от Тодорка И.а работна сила, изпълняваща трудови функции на длъжността „сервитьор" от 14.09.2022 г. в процесния обект на контрол, като трудови правоотношения, като до приключване на проверката, жалбоподателя не представил писмен трудов договор с лицето. За това бил съставен АУАН на 27.10.2022 г. в присъствие на жалбоподателя, връчен му в това му качество, без да е отразил възражения. Контролните органи квалифицирали описаното като нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ и чл. 415в, ал. 2 от КТ – а именно не изпълнил задължението си по закон, поради което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност за, като нарушението било прието като немаловажно. Възражение било депозирано в срок, но наказващият орган приел същите за неотносими към регламентирания от законодателят ред и начин за уреждане на отношенията, по повод престацията на работна сила, включващи и сключването на трудов договор /както за определено, така и за неопределено време, за определени дни в месеца и прочее/.

Наказващият орагн приел, че съставения и връчен АУАН е редовен от външна страна и в този смисъл и на основание чл. 416, ал. 1 от КТ /съгласно която редовно съставените актове имат доказателствена сила, до доказване на противното/, и липса на доказателства, опровергаващи доказателствената му стойност, изотвили и оспореното НП.

Приложените в хода на съдебното следствие доказателства-цялата преписка, включително и гласни такива, извлечение от регистър на уведомленията за трудови договори от ИС на ИА „ГИТ“ по ЕГН на лицето Тодорка И.а и БИК на работодателя-жалбоподател сочат, че компетената ТД на НАП е уведомявана от жалбоподателя /работодател/ за сключени трудови договори в предходен период с Тодорка Х.ва И.а нееднократно /на 01.11.2013г.; 11.01.2016г. и 02.05.2017 г./.

От събраните по делото доказателства се установява, че от обективна страна – жалбоподателят е осъществил състав на описаното по-горе нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, като е нарушил императивната разпоредба на кодекса и не е сключил писмен трудов договор, чрез който да уреди отношенията си с Тодорка И.а, по повод предоставяната работна сила от същата, като трудови правоотношения. В този смисъл са налице съставомерните признаци за ангажиране отговорността на работодателя, юридически факти от състава на отразената правна норма, поради което накзващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателната орговорност на жалбоподателя- работодател с издаването на оспореното НП срещунего.

Със същото НП е ангажирана отговорността на юридическо лице работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, чрез налагане на „Имуществена санкция“ безвиновна отговорност /обективна такава, отнасяща се до неизпълнение на задължения към държавата/, която се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност и: прочее.

2

Правилно наказващият орган е приел, че предвид обществените отношения, които нарушението засяга, не може да намери приложение и съответно не са налице предпоставките, нито на предвидената в специалния закон отговорност за маловажно нарушение /чл. 415в, ал. 1 от КТ нито тези по чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на въззиваемата страна, че стореното от жалбоподателя не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. В случая се касае за специални изисквания на КТ, а не общи такива. В конкретния случай разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изключва приложението на маловажността. Нормата е специална и дерогира действието на чл. 28 от 3AHH.

Значимостта на засягане на обществените отношения при престиране на работна сила, обуславят тази законодателна техника.

В разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ категорично сочи, че не са маловажни нарушенията по чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Тази норма цели защитата на обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите, а именно - трудовите права. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, се явява специална спрямо общия случай, визиран в чл. 28 от ЗАНН и дерогира неговото приложение. Случаят не е маловажен, по причина, че законът изрично изключва приложението на този институт към нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани със защита на работниците и служителите.

Предвид изложеното, пряко относимите факти към съставомерните признаци на нарушението са подробно описани, както в АУАН, така и в НП, поради което настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални пороци от степен - съществени, че да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Ангажирана е административнонаказателната отговорност на работодателя, за да се защитят освен интересите на работника, но и тези за защита на обществения ред и сигурност в трудовите правоотношения.

В изложения смисъл и в съответстиве с чл. 12 от ЗАНН административнонаказващия орган е наложил наказание в предвидения от закона минимален размер, в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Без опора в доказателствената маса се явяват възраженията на жалбоподателя, обективирани в жалбата му, а и същите не представляват такива по същество на спора, дори са неотносими.

Горното съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства и стигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.

АУАН е ибл предявен на жалбоподателя, връчен лично. Депозирал е възражения, в законоустановения срок пред наказващия орган, което още повече сочи, че по никакъв начин не са му били нарушени правата и то от категорията на съществените такива да не може да разбере за какво нарушение е превлечен да отговаря, при какви обдтоятелства и прочее.

Поради това същите се явяват неоснователни. Аргументите на наказващия орган напълно се споделят от съда.

3

Предвид установената фактическа обстановка, се налага правният извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил състава на нарушението по чл.

62, ал. 1 от КТ, като е допуснал лицето И.а да работи в негов обект, с утвърдено разпределение на работното време, и на фиксирано място, като престира своята работна сила срещу възнаграждение, без да е сключен писмен трудов договор. Писмената форма е установена за сключването на всеки вид трудов договор, независимо от неговия вид: срочен, безсрочен, със срок за изпитване, ученически и пр. Формулировката на чл. 62 от КТ визира трудови договор изобщо, като спазването на писмената форма е задължение преди всичко на работодателя. По делото е безспорно установено, че И.а е била допусната до работа, без да има сключен писмен трудов договор, което е наказуемо по чл. 414, ал. 3 от КТ. Наказанието в случая е индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, което се явява и най-благоприятното за субекта на нарушението. Доколкото в настоящият случай е санкциониран именно ЕТ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл.83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца, казано иначе - да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.

Съдът намира, че в случая привилегирования състав на чл. 415в, ал. 2 от КТ, е неприложим, както и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от този вид. Напротив, същото засяга основни трудови и осигурителни права на работниците от една страна, а от друга страна - интересите на фиска относно плащането на данъци и осигурителни вноски, свързани с трудовите правоотношения. В този смисъл оспореното НП като правилно и законосъобразно подлежи изцяло на потвърждаване.