Решение № 3949 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3949 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20231100502125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба с вх.

№722/09.01.2023г. и жалба с вх. №5392/25.01.2023г., подадени от „С.В.“ АД срещу постановления относно разноските по изп.д. №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924.

Взискателят „Г.С.Ч.“ ЕООД оспорва жалбите.

По жалбата с вх. №722/09.01.2023г.:

Жалбата е подадена срещу постановление изх. №51165/20.12.2022г. по изп.д.

№20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, с което съдебният изпълнител по възражение на длъжника „С.В.“ АД е намалил приетия за събиране по изпълнителното дело размер на разноските на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение до сумата 200,00 лв. и е отказал да възложи в тежест на взискателя разноските за такси по изпълнението, определени с постановление от 29.11.2022г.

Възраженията в жалбата са, че длъжникът въобще не дължи разноски и такси за изпълнението, тъй като не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, а причина за липсата на доброволно плащане на вземанията по процесния изпълнителен лист е обстоятелството, че взискателят не е посочил банкова сметка, по която да бъдат платени въпросните вземания.

Жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело е образувано по молба от 25.11.2022г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „С.В.“ на 19.05.2020г. въз основа на съдебно решение, което според съдържанието на изпълнителния лист е влязло в сила на 09.07.2019г.

Възраженията в жалбата са мотивирани с предприети от длъжника действия за доброволно плащане на сумите на датата 15.09.2022г. (на която според твърденията в жалбата е изпратено писмо от длъжника до взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД за посочване на банкова сметка за плащане на 1 сумите по изпълнителния лист, върнато в цялост с удостоверяване, че получателят не е открит на адреса), тоест повече от две години след издаване на процесния изпълнителен лист и повече от три години след влизане в сила на съдебния акт, с който са присъдени вземанията по изпълнителния лист, но по-съществено в случая е, че липсата на посочена от кредитора банкова сметка поначало не обуславя невъзможност за длъжника да изпълни паричното си задължение, установено с влязъл в сила съдебен акт, по някой от регламентираните в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК способи, респективно не го освобождава от отговорността за разноски по чл. 79 ГПК за производството, образувано за принудително изпълнение на това задължение в случаи като процесния, при които задължението не е изпълнено преди образуване на изпълнителното дело.

По жалбата с вх. №5392/25.01.2023г.:

Жалбата е подадена срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх. №857/11.01.2023г. по №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи молба на длъжника за отмяна на постановление за разноски от 20.11.2022г. по изп.д. №20229240401837 на ЧСИ с рег. №924, издадено за събиране на допълнителни такси по изпълнителното дело.

Диспозитивът на въпросното постановление за разноски от 20.11.2022г. (приложено на л.

27 от изпълнителното дело) се изчерпва до следния текст: „Приемам следните допълнителни такси по изпълнително дело №20229240401721 по моя опис: „ТАКСИ по ТТР към ЗЧСИ с ДДС: т.5 – 3 /три/ броя за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщение до взискателя за постъпило възражение от длъжника с указане (вероятно се има предвид „указание“) да даде станвище (вероятно се има предвид „становище“) по възражението, както и за връчване на постановления до страните.“

Съдържанието на цитираното постановление от 20.11.2022г., включително при съобразяване на мотивната му част, (която се изчерпва до това да посочи датата на постановлението, страните по изпълнителното дело и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано) не е достатъчно да определи основанията и размера на разноските, за които е издадено, тъй като не са индивидуализирани конкретните действия по изпълнителното дело, за които са начислени такси по ТТРЗЧСИ, основанието за начисляване на таксите, включително не е посочен дори размер на начислените такси.

Обжалваното в настоящото производство постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх. №857/11.01.2023г. по №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на длъжника „С.В.“ АД за отмяна на постановлението от 20.11.2022г., възпроизвежда текста на самото постановление (включително с техническите грешки при изписване на част от думите в постановлението), но също не индивидуализира конкретни фактически и правни основания за начислените с постановлението разноски за такси, включително размерите на тези такси, като допълнителният текст на съобщението при сравняването му с текста на постановлението се изразява в това, че е цитирано решение №266/19.12.2013г. на ВКС и възприети в него общи постановки по приложението на чл.

79, ал. 1 ГПК, като освен това съобщението съдържа и уведомление до длъжника, че за връчването на самото съобщение чрез призовкар е начислена допълнителна такса от 24,00 лв. съгласно ТТРЗЧСИ (не е посочена конкретна точка или конкретен текст от тарифата).

При упражняване на правомощията си да определи и събере разноските и таксите за принудителното изпълнение съдебният изпълнител дължи да постанови надлежен акт, с който да 2 определи дължимите разноски по основание и размер (изрично в този смисъл мотивите към т. 2 на тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК).

О бжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските, обективиран в съобщението с изх. №857/11.01.2023г. по №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, очевидно не отговаря на посочените изисквания (включително в частта му, с която е начислена допълнителна такса в размер на 24,00 лв.), поради което и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба, вместо което следва да бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по молбата на длъжника за отмяна на постановлението от 20.11.2022г., по която е постановен обжалваният акт на съдебния изпълнител, които последици при описаното по-горе съдържание на това постановление не могат да бъдат различни освен отмяната и на това постановление поради издаването му за начисляване на разноски за такси по изпълнителното дело без определяне на основанието, но и размера на въпросните такси.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. №722/09.01.2023г., подадена от „С.В.“ АД срещу постановление изх. №51165/20.12.2022г. по изп.д. №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, с което съдебният изпълнител е намалил приетия за събиране по изпълнителното дело размер на разноските на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение до сумата 200,00 лв. и е отказал да възложи в тежест на взискателя разноските за такси по изпълнението, определени с постановление от 29.11.2022г.

ОТМЕНЯ по жалба с вх. №5392/25.01.2023г., подадена от „С.В.“ АД, постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх. №857/11.01.2023г. по №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, вместо което

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 20.12.2022г. по изп.д. №20229240401721 на ЧСИ с рег. №924, с което съдебният изпълнител е приел за събиране допълнителни такси по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3