Определение № 35743 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35743 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110116081 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) поради предявени насрещни искове и на основание чл. 310, ал. 2 ГПК.

Образувано е по предявени от В. Д. В. (ищец) срещу Университет за национално и световно стопанство гр. София искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № ЧР-710 от 13.05.2026г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ в катедра „Публична администрация към Факултет „Управление и администрация“ при Университет за национално и световно стопанство гр. София;

Ищецът твърди, че е заемал длъжността „главен асистент“ в катедра „Публична администрация към Факултет „Управление и администрация“ при Университет за национално и световно стопанство гр. София по силата на постоянен трудов договор № ОП-411/22.02.2007г., изменян през годините. Твърди, че притежава образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление 3.7 Администрация и управление след успешно проведена защита на дисертационен труд на 23.12.2014г.

Твърди, че през 2024г. е проявявал инициативи за увеличаване имиджа на катедрата, съчетани с полезност за обучаващите се, част от които покана на гост лектори /общински съветник, народен представител, председател на СОС/. В един от дните, в които се провеждала публична лекция с един от гост лекторите, ищецът имал среща с ръководителя на катедрата – доц. Деница Горчилова, която му заявила, че това, което прави, не се харесвало особено на ръководството и че трябвало да кани гости само от определена партия, посочвайки нейното име /ППДБ/. Ищецът се противопоставил, 1 заявявайки, че щом молбите се одобряват, значи ръководството нямало проблем с партийната принадлежност на гост лекторите. Твърди, че след провеждането на публичните лекции е бил поканен и е приел да бъде водач на партийна листа на партия, различна от ППДБ, трябвало да поиска разрешение от ръководителя на катедрата, което сторил, и в отговор на което ръководителят видимо отказал, бил ядосан и отъждествил активността на ищеца през семестъра с тази му цел. След провеждането на изборите през 2024г. предстояла атестация на ищеца през следващата 2025г. Предварително ищецът бил предупреден, че на заседанието за гласуване на атестацията му, насрочено за 17.03.2025г., ще бъде провокиран да се разгневи. Ищецът запазил самообладание, въпреки че оценката му била „много добра“ и други колеги, които не били толкова активни, било поощрени. По-късно разбрал, че се подготвяли и жалби срещу него от колеги и студенти с цел лоша атестация. Въз основа на подадени от студенти жалби, от ищеца били изискани писмени обяснения, но не последвало наказание. На заседание на факултет „Управление и администрация“ на 29.04.2025г. била подложена за гласуване атестацията на ищеца, но не била приета с 10 гласа „за“ и 10 гласа „въздържал се“, без да бъдат изтъкнати причини за последния вот. На 26.05.2025г. на заседание на факултета била гласувана положителната му атестация без да има промяна в атестационната му карта за изминалия период. Твърди, че след решение на Етичната комисия през месец юни, Катедрата решила, че няма да работи с него и не му разпределяла часова, а студентите били поощрявани да подават жалби срещу ищеца. Ищецът сигнализирал ректора на Университета, но не получил отговор.

Релевира, че студенти са били предупреждавани с кого си сътрудничат, след който случай депозирал сигнал в Инспекция по труда, която констатирала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неосигуряване изпълнение на преподавателска дейност, тъй като за учебната 2026-2026г. не са определени дисциплини и часове за преподаване от ищеца. Издадено било предписание в срок до 23.03.2026г. да бъде осигурена уговорената работа, възникнала въз основа на двустранно подписани допълнителни споразумения за изпълнение на академична длъжност „главен асистент“ в катедра „Публична администрация“ към Факултет „Управление и администрация“.

Предписанието не било изпълнено и след повторно сигнализиране, на ответника била потърсена административнонаказателна отговорност. Ищецът сочи, че на 14.05.2026г. получил заповед № ЧР-710/13.05.2026г. на ректора на УНСС, с което трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование, според който членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност. Уволнението се оспорва като незаконно с доводите, че липсват предпоставките за уволнение по сочения законов текст, тъй като уволнението по този текст изисква „обективна и трайна невъзможност“ преподавателска работа, което от своя страна почива на обективни критерии, които не зависят от волята на 2 страните. Като такива обективни причини, водещи от обективна и трайна невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, ищецът сочи намален брой студенти, структурни промени, като твърди, че такива липсват, както и че липсват промени в учебните планове и дисциплините, по които ищецът инак преподавал.

Ищецът твърди, че е налице трайна възможност за осигуряване на неговата натовареност, тъй като има достатъчно часове, а преподавателския състав имал множество наднормени часове и учебна дейност се възлагала на хонорувани преподаватели. Уволнението се оспорва и с довода, че не е налице взето решение от съответния съвет, който е компетентен да се произнесе по липсата на възможност на ищеца да преподава. Ищецът релевира, че е налице недобросъвестно упражняване на права от ответника, който имал за цел да прекрати правоотношението си с ищеца с привидно съставени основания за това. При тези доводи се моли исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски. Представят се доказателства и се правят искания по чл. 190 ГПК, искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, искане по чл. 176 ГПК и допускане до разпит на един свидетел.

Ответникът – Университет за национално и световно стопанство, редовно уведомен за исковата молба, в срок подава писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение за сочената от ищеца длъжност, което е било прекратено с посочената заповед и на посоченото от ищеца основание. Твърди обаче, че са налице всички предпоставки за уволнението. Релевира, че ищецът не изпълвал преподавателската си заетост още през 2023-2024г. и през 2024-2025г. и нямал пълни 560 часа съгласно чл.

117, ал. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС. Заявява, че причината за това не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото дело, тъй като въпросът по законосъобразността на решението, взето по протокол № 159/23.06.2025г. на Катедрения съвет за разпределяне на часовете, е неподсъдно на гражданския съд съгласно чл. 38 ЗВО, а се обжалва по реда на АПК. Твърди, че идентично решение е вето и на заседание на Катедрения съвет от 20.03.2026г. по протокол № 167, а именно, че е налице фактическа невъзможност да се осигури преподавателска заетост на гл.ас.

Д-р В. В. в катедра „Публична администрация“ поради разпределение на пълния хорариум по всички учебни дисциплини във всички учебни планове, по които в момента катедрата осъществява обучение и са възложени е утвърдени в началото на годината индивидуални планове на всеки отделен преподавател. В протокола било разяснено, че е налице невъзможност учебни дисциплини да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели, които нямали собствени учебни материали /помагала/учебници/, системни публикации или работа по проекти със сходна на учебните дисциплини научна тематика, а същевременно шестима хабилитирани преподаватели в катедрата декларират отказ да бъдат титуляри на дисциплини в екип с ищеца. Ответникът обосновава наличието на предпоставките за уволнение, 3 позовавайки се на служебна бележка от 07.07.2026г., от която извежда, че ищецът е нямал пълна заетост. Обяснява, че в правомощията на Катедрения съвет е съгласно чл.

45, ал. 6, т. 3 от Правилника за дейността на УНСС да разпределя учебнопреподавателската дейност между членовете си, каквото решение било взето и който орган установил невъзможността да бъде осигурен изискуемия по чл. 177, ал. 2 Правилника за учебната дейност на УНСС преподавателски норматив и избора на екип е израз на свободата на академичния персонал. Релевира се, че избора на колектив е израз на принципа на академично самоуправление. Сочи, че законът не изисква уволнението по този ред да се извършва само когато има 100% липса на преподавателска дейност, а това може да се случи и при наличието на частична заетост. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства.

В срока за отговор ответникът Университет за национално и световно стопанство подава насрещен иск срещу В. Д. В. с искане последният да бъде осъден да заплати на ищеца по този насрещен иск сумата от 3917,49 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2026г., до окончателното плащане, включваща 2431,55 евро обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал.

1 КТ и 1485,94 евро – обезщетение за първия месец след прекратяване на правоотношението на основание чл. 58, ал. 3 ЗВО. УНСС твърди, че при евентуално уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ изплатените на ищеца по главния иск суми в общ размер на 3917,49 евро ще бъдат получени на отпаднало основание, което обуславя връщането им. С тези доводи обосновава правен интерес от предявяване на насрещните искове.

Препис от насрещния иск е връчен на В. Д. В., който в срок подава писмен отговор, с който моли насрещния иск да не бъде приет за съвместно разглеждане.

Сочи, че е недопустимо в това производство да се съединяват искове поради бързия му характер, както и защото вземането не е възникнало и нередовност на исковата молба. Ответникът по насрещния иск признава получаването на сочените от УНСС суми.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

Съдът намира, че в закона не съществува пречка в производство като настоящото да се приемат за разглеждане насрещни искове. Насрещните искове подлежат на разглеждане от този съд и няма да затруднят хода на делото, след като размяна по тях вече е извършена и доказателства по тях няма релевирани.

Ищецът по главния иск носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника за посочената длъжност, датата на узнаване на заповедта за уволнение. Ищецът може да проведе насрещно доказване, в това число като докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си – наднормени часове за останалите 4 преподаватели.

В тежест на ответника по главния иск е да докаже законността на извършеното уволнение, в това число издаване на процесната заповед от законния представител на работодателя или упълномощено от него лице, наличието на причини, водещи до обективна и трайна невъзможност да им осигури изпълнението на преподавателска дейност.

Съдът указва на страните, че съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, като в тежест на ответника е да установи сочените от него обстоятелства за наличието на злоупотреба с право.

По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – в тежест на ищеца е да докаже, че е изплатил на ответника по насрещния иск обезщетение в посочения размер за неспазено предизвестие.

По насрещния иск с правно основание чл. 58, ал. 3 ЗВО – в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че е изплатил на ответника по насрещния иск обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им, в посочения размер.