Решение № 12388 от 29.09.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2280/2026
- Вид
- Решение № 12388
- Подписан
- 29.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Марияна Ширванян, Мария Ганева, Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12388
Варна, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРТИН СТАМАТОВ
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20267050702280 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационната жалба на Началник група в ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Л. срещу Решение №657 /03.06.2026г. постановено по АНД № 1521/2026г. по описа на Районен съд Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител сочи, че съдът неправилно е отменил НП-25-0819-001145/ 02.04.2025г. на началникът на група в ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция, с което на С. Ж. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Не е съгласен с приетото от съда нарушение в НП, представляващо несъответствие между фактическите констатации и неправилното приложение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. според въззивният съд деянието покривало обективните признаци по чл.40, ал.2 от ЗДвП. Не е съгласен с изводите на съда, че второто нарушение не покрива признаците по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. наказаното лице е слязло от автомобила, за да огледа нанесените щети, защото според касационния жалбоподател установяването на последиците от допуснатото ПТП следвало да е в присъствието и на двамата водачи и при оглед на двете МПС – та и уведомяване на компетентните органи, което не е сторено. Намира за правилни изводите на съда, относно първото нарушение, че установената фактическа обстановка, е следвало да бъде подведена под друга правна норма и счита, че решението е неправилно, т.к. съдът е следвало да измени НП, като приложи закон за същото наказуемо нарушение. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени бележки, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба.
Ответницата, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че е правилен изводът на въззивният съд, че нарушението не е осъществено от обективна страна. Намира по отношение на първото деяние, че правилно въззивният съд е приел, че не е по общата хипотеза, а е по чл.40, ал.1 от ЗДвП. Относно второто описано деяние, счита за правилен изводът на въззивният съд за липса на субективния елемент, както и липсата на данни относно нанесени щети от съприкосновението с друг автомобил при извършената маневра на заден ход, поради което и жалбоподателката не е спряла, а още повече установила последиците от ПТП. Намира, че липсват доказателства за виновно поведение от страна на г-жа Ж.. Счита, че съдържанието на НП е непълно, че в него не са описани обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, размера на обезщетението и на кого следва да бъдат заплатени щетите. Иска да бъде оставена без уважение касационната жалба, да бъде потвърдено решението и да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в нея представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение №657/ 03.06.2026г. постановено по АНД № 1521/2026г. по описа на Районен съд Варна, с което е отменено НП-25-0819-001145/ 02.04.2025г. на началникът на група в ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция. С НП на С. Ж. Ж. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал следната фактическа обстановка:
На 10.02.2025г. около 18.50ч. С. Ж. е привела в движение „Шевролет матиз“ с рег.№ [рег. номер], като предприема маневра на заден ход в гр. Варна, подземен паркинг на Гранд мол Варна, [улица], ниво-1, в район на паркомясто В-11. При движението назад г-жа Ж. блъснала с управлявания от нея автомобил лек автомобил „Хонда ЦВР“ с рег.№ [рег. номер]“. Вследствие от ПТП на двата автомобила са нанесени материални щети. След удара г-жа Ж. слязла от автомобила си, огледала щетите върху автомобилите, след което привела в движение автомобила си и се отдалечила от мястото на ПТП. В близост до мястото се намирала св. С., която след като чула шума от удара между автомобилите, възприела г-жа Ж., която слязла от автомобила си, отишла до другия автомобил, погледнала как го е ударила, след което се качила в своя автомобил и си тръгнала. По сигнал за настъпилото ПТП полицейски служители извършили разследване, като издирили собственика на автомобила. По преписката била приобщена декларация по чл.188 от ЗДвП, съставен бил протокол за ПТП и били снети обяснения от очевидец, както и били приобщени писмени доказателства. В АУАН били констатирани горните факти. АУАН е предявен на г-жа Ж., която не е вписала възражения в същия и такива не са постъпили в законоустановения срок. На тези факти е издадено НП.
Съдът е приел, че неправилно АНО е ангажирал отговорността на г-жа Ж. по т.1 от НП. Посочил е, че по обвинението са били вменени факти по движението на МПС назад, като тези факти са били съотнесени към общата разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, забраняващ на всеки участник в движението по пътищата да създава с поведението си опасности и пречки за движението, да поставя в опасност здравето и живота на хората и да причинява имуществени вреди. Съдът е счел, че приложената от АНО в НП норма не е относима към констатираните факти, и посочил че при движението на назад, за водача на МПС възникват специални задължения, напр. по чл.40, ал.2 от ЗДвП.
Съдът е посочил, че спрямо наказаното лице са констатирани като осъществени отделни хипотези по създаване на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, които представляват отделни административни нарушения и не кореспондират с описаното в обстоятелствената част на НП.
Съдът по отношение на т.2 от НП е констатирал, че АНО в обстоятелствената част на НП е установил факти и в диспозитива е възвел обвинение по чл.123, ал.1 от ЗДвП по отношение на г-жа Ж.. Съдът анализирал посочената норма от ЗДвП и посочил, че същата поставя задължение на водачите на МПС, които са участници в ПТП, без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. Въззивният съд посочил, че от доказателствата по делото е констатирано, че г-жа Ж. след ПТП е преустановила движението си и е установила нанесените вреди и след това е напуснала мястото на ПТП и направил извод, че това поведение не осъществява фактическия състав на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На направените констатации и изведените изводи, Съдът отменил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационните оплаквания са за несъгласие с правните изводи на съда за липсата на съставомерност на деянията по приложените от АНО правни норми, т.е. е за нарушение на материалния закон. Въведено е оплакване по отношение на първото наложено административно наказание, респ. първото описано в НП деяние – за осъществено от въззивния съд съществено процесуално нарушение, състоящо се в това, че не е преквалифицирал деянието.
В хода на касационната проверка, касационната инстанция констатира, че въззивния съд е възприел фактите описани в НП. От съдържанието на обстоятелствената част на АУАН и НП и от представените към административнонаказателната преписка и от допълнително събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е констатирал, че административно наказателната отговорност на г-жа Ж. е ангажирана за следните установени в хода на административнонаказателното производство и съдебното производство факти:
Първо:1.привела е в движение автомобил, 2.предприела е маневра на заден ход; 3.при движението назад блъснала с управлявания от нея автомобил друг лек автомобил и 4.от ПТП на двата автомобила са нанесени материални щети и
Второ:1.след настъпването на ПТП е слязла от автомобила си; 2.огледала е щетите върху автомобилите, 3.след което привела в движение автомобила си и 4.се отдалечила от мястото на ПТП.
По т.1 от НП:
За да е съставомерно по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, деянието следва да покрива следните съставомерни признаци: 1.да е извършено от участник в движението по пътищата; 2.от поведението му да са причинени имуществени вреди. Тези факти, както беше констатирано, са описани в НП и възприети от въззивния съд.
За да е съставомерно по чл.40, ал.1 или ал.2 от ЗДвП деянието следва да покрива следните съставомерни признаци: 1.да е извършено от водач на ППС; 2.преди да започне движение назад да не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението или 1.да е извършено от водач на ППС; 2.който по времето на движението си назад да не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство или когато това е невъзможно, да не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. Такива факти не са описани в АУАН и НП. Не са изследвани и респ. не са описани обстоятелства дали преди да започне движението назад г-жа Ж. се е убедила, че пътят зад превозното средство е свободен или че другото паркирано МПС е на такова отстояние от автомобилът, който ще приведе в движение, че няма да създаде опасност за това друго паркирано МПС. Не са констатирани и факти относно това наблюдавал ли е водачът на МПС при движението на назад непрекъснато пътя зад превозното средство и защо не е възприел паркираното отзад МПС.
Видно от анализа на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в съставомерните признаци на нарушенията по тях не се включва наличието на имуществени вреди от настъпилото ПТП.
Налага се извод, че констатираните факти относно начина на настъпването на ПТП, причинено от г-жа Ж. покриват съставомерните признаци на деянието по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказаното лице е имало качеството участник в движението по пътищата и от поведението му са причинени имуществени вреди. От изложеното следва, че АНО правилно е ангажирал отговорността на наказаното лице за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По т.2 от НП:
В разпоредбите на чл.123 от ЗДвП са регламентирани в последователност задълженията на водача на ППС след настъпването на ПТП. За да е осъществено нарушение по чл.123 от ЗДвП, водачът следва да не е действал съгласно регламентираното правно-дължимо поведение. Съгласно нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“ От анализът на цитираната разпоредба следва, че за да е съставомерно деянието по тази норма: 1.водачът трябва да е възприел настъпването на ПТП, в конкретния случай-съприкосновението между автомобилите (визуално, чрез звук или удар); 2.да е наясно с това, че е участник в ПТП и 3. умишлено да е напуснал мястото, с което е възпрепятствал установяването на последиците от него.
Г-жа Ж. е водач на МПС, възприела е настъпването на ПТП, по-точно установила е, след оглед на двете МПС, че е причинила ПТП с настъпили от последното материални вреди и е напуснала мястото на настъпването на ПТП. Не се констатира да е установила какви са претърпените от двете МПС материални щети. Не се сочи да ги е описала или направила снимки на същите. Не се констатира да е останала на мястото на ПТП, за да изчака водачът на другото МПС и да установят нанесените щети. Не е оставила данни, така че водачът на другото МПС да може да се свърже с нея и да установят вида и размера на настъпилите щети. Констатираните от АНО и възприети от въззивният съд факти покриват съставомерните признаци на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3d02fa81-a435-414d-8f5d-f7a74bdf31d0