Решение № 5529 от 30.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5529 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100513408 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20054847 ОТ 25.08.2022 Г., постановено по гр. дело № 14646/2021 г. по описа на СРС, 79-ти състав “Ернах“ ООД е осъден да заплати на “Атлас Копко България“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД сумата от 4200, 00 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по фактура № 0000000689/06.07.2020 г., издадена в изпълнение на договор за СМР – изграждане и монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух тип “Airnet“ на обект “ЕТЕМ“, гр. София, който е бил развален, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2021 г. до окончателното плащане, като така предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4200, 00 лв. до пълния предявен размер от 7200, 00 лв. (или за размера от 3000, 00 лв.) поради прихващане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от “Ернах“ ООД срещу “Атлас Копко България“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 1767, 00 лв., представляваща оставаща част от възнаграждение по договор за извършване на монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух в компресорното помещение на обект “Печатница на БНБ“, гр. София; с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 2400, 00 лв., представляваща част от възнаграждение от общо 12000, 00 лв. по неформален договор с предмет: извършване на дейности по предоставяне на схеми, чертежи, технически данни, параметри и решения във връзка с монтиране на охладителни кули за обект “Стомана Перник“, както и с правно основание чл.

1

12 ЗЗД за заплащане на сумата от 2400, 00 лв., представляваща обезщетение за недобросъвестно поведение на “Атлас Копко България“ ЕООД при водене на преддоговорни отношения.

Със същото решение “Ернах“ ООД е осъден да заплати на “Атлас Копко България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 798, 00 лв., представляваща разноски по делото.

Пак със същото решение “Атлас Копко България“ ЕООД е осъден да заплати на “Ернах“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 55, 55 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4200, 00 лв. (като са приети за неоснователни наведените от ответника възражения за прихващане със сумата от 3600, 00 лв. и 600, 00 лв., като част от общо заявеното възражение за прихващане в размер на 3600, 00 лв.), както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответника насрещен иск за заплащане на сумата от 1767 лв., е подадена въззивна жалба от “Ернах“ ООД, чрез пълномощника му – адв. Д. Б. с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Поддържа, че поради допусната фактическа грешка или неправилно съдът е посочил като предмет на иска за сумата от 1767 лв. само възнаграждението за изпълнение на компенсаторно помещение на обекта “Печатница на БНБ“, както и че при обсъждане на възражението за прихващане за сумата от 3000 лв. е приел, че то се претендира като възнаграждение само за “залата“ в този обект, въпреки че претенциите са заявени като общо дължимо за изпълнението възнаграждение както за залата, така и за компресорното на “Печатницата на БНБ“. С оглед на което счита, че съдът неправилно е разгледал изпълнението в двете помещения като отделни договори, тъй като се касае до едно договорно правоотношение между страните. Наред с това излага оплаквания, че съдът неправилно е изградил решаващите си изводи въз основа на обясненията на законните представители на ищеца, за които изрично е приел, че нямат качеството на свидетели.

Поддържа, че по делото не се установява договорът за изпълнение на обекта “Етем“ да е бил надлежно развален от ищеца, а напротив – установявало се, че ответникът вече е бил ангажиран с изпълнението му, наемайки вишка, поради което и наведеното възражение за прихващане в размер на 3600, 00 лв. било основателно с оглед на представените писмени доказателства установяващи извършения разход, които били неправилно дискредитирани от първоинстанционния съд. Посочва, че по договора за обекта “Етем“ не е бил уговорен срок за изпълнение, а съгласно постигнатите уговорки между страните ответникът е следвало да бъде поканен при създаден фронт за работа у третото лице - Етем и при осигурени материали от ищеца.

Счита за неправилен и извода на съда, съгласно който се е отклонил от изпълнението на възложената работа в компресорното, доколкото същият е извършвал работа там с оглед 2 на възложеното от ищеца и при липса на възникнали облигационни отношения с “Печатницата на БНБ“, поради което и ако извършената работа се е отклонила от изразеното от “Печатница на БНБ“, то това обстоятелство не било релевантно, тъй като не касае отношенията между страните по спора. Поддържа, че доколкото е изпълнил дейностите, които са му възложени и по начина, по който са му възложени от ищеца, то му се дължат сумите съгласно оферта 18/2020 г. – за 1972, 71 лв. /без ДДС/, поради което и възражението за прихващане за сумата от още 600 лв. е основателно, както е основателна и насрещната искова претенция за заплащане на сумата от 1767 лв.

На следващо място поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил представения протокол за прихващане с “Тара Системс“ ЕООД, тъй като ищецът не го е оспорил изрично, съответно не е било проведено производство по чл. 193 ГПК и същият не е изключен от доказателствата по делото. Като допуснато от съда процесуално нарушение се сочи и недаването на указания от съда по чл. 146 ГПК относно липсата на посочени от ответника доказателства относно това, че изпълнението на работата на обект “ЕТЕМ“ е следвало да се извърши с материали на ищеца. С оглед на изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззиваемият –“Атлас Копко България“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Р.В., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че съдът детайлно е обсъдил изпълнението на поетите от ответника дейности в двете различни зали на обекта на БНБ съгласно договор за изграждане и монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух в залата на обект “Печатницата на БНБ“ и договор за извършване на монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух в компресорното помещение на обект “Печатницата на БНБ“, от където правилно е приел наличието на основание за прихващане на вземането на ответника по отношение на изпълненото от него по първия договор. Счита, че изводите, до които е достигнал съдът са изградени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като наведените от въззивника оплаквания за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част – да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Решението в частта, с която предявеният от ищеца осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4200 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв., както и в частта, с която предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 2400, 00 лв., и с правно основание чл. 12 ЗЗД за заплащане на сумата от 2400, 00 лв., представляваща обезщетение за недобросъвестно поведение на “Атлас Копко България“ ЕООД при водене на преддоговорни отношения, не е обжалвано, поради което и е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатената дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 3 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, а по конкретно наведените оплаквания намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца “Атлас Копко България“ ЕООД срещу ответника “Ернах“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 7200, 00 лв. с ДДС, представляваща платена на отпаднало основание сума по фактура № 0000000689/06.07.2020 г., издадена в изпълнение на договор за СМР – изграждане и монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух тип “Airnet“ на обект “ЕТЕМ“, гр. София, който е бил развален, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2021 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “Ернах“ ООД е направил възражение за прихващане със сумата от 3600, 00 лв. с ДДС, представляваща наемна цена за държане на вишка, необходима за изпълнение на възложеното по силата на процесния договор и за което се твърди, че има връзка с изпълнението на работата по него. Направил е възражение за прихващане и със сумата от още 3600,00 лв., представляваща част от сума в размер на общо 5367, 00 лв. с ДДС – дължимо възнаграждение за монтаж на тръбни линии на сгъстен въздух на обект “Печатница на БНБ“, за която дейност страните са постигнали съгласие по силата на проекто-договор от 05.06.2020 г., и за която ищецът му е превел съгласно фактура № 686/09.06.2020 г. аванс в размер на 3000, 00 лв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “Ернах“ ООД е предявил срещу “Атлас Копко България“ ЕООД насрещни осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 4167, 00 лв., от която: 1767, 00 лв. с ДДС, представляваща оставаща част /след извършено прихващане със сумата от 3600, 00 лв./ от получен аванс по фактура № 686/09.06.2020 г. за извършване на монтаж на тръбни линии за сгъстен въздух в залата и компресорното на обект “Печатница на БНБ“ и 2400, 00 лв. с ДДС, представляваща част от общо задължение в размер на 12000, 00 лв., а именно: 1/неплатено възнаграждение по неформален договор с предмет:

“извършване на дейности по предоставяне на схеми, чертежи, технически данни, параметри и решения във връзка с монтиране на охладителни кули на обект “Стомана Индъстри“ ЕАД, а при условията на евентуалност и 2/ обезщетение за претърпени вреди от недобросъвестно поведение на “Атлас Копко България“ ЕООД при водене на преддоговорни отношения.

4

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Уважаването на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловено от установяването на следните материалноправни предпоставки: първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. При предявен иск в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на това плащане.