Определение № 2452 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2452 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502314 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6484/29.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11569/2024г. на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против З. Д. П. по отношение на следните вземания: договорно възнаграждение в размер от 365,51 лева, дължимо за периода от 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер от 374,36 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер от 580 лева; неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер от 400 лева, начислени на 09.06.2023г.. В частната жалба се сочи, че в заповедното производство съдът не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която произтичат претендираните от заявителя вземания. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Това довело до неправилно тълкуване на нормата на чл.143 от ЗПП. По отношение на възнаградителната лихва и ГПР се сочи, че същите отговарят на законовите ограничения и не противоречат на добрите нрави.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№ 11569/2024г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 968,48 лева- главница по договор за потребителски кредит № *** от 17.01.2023г.; лихва за забава в размер от 123,81 лева, дължима за периода от 11.02.2023г. до 06.03.2024г.; законна лихва в размер от 73,70 лева, дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- 05.06.2024г. до окончателното погасяване, както и за горепосочените суми, представляващи възнаградителни лихви, възнаграждения за допълнителни услуги и такси, по отношение на които заявлението е отхвърлено.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит, видно от който, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 1594,45 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 1000 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги в размер от 2594,45 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от общо 1000 лева, т.е. в размер равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита приблизително двойно и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41,00 %.

Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на 2 чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неоснователен е доводът в частната жалба, че в заповедното производство съдът може да следи единствено за наличието на неравноправни клаузи. Щом като противоречието със закона е въведено в закона като основание за отхвърляне на заявлението, то съдът е длъжен да извърши преценка относно спазването на всички относими към валидността на сделката, от която произтичат претендираните вземания, императивни разпоредби. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6484/29.07.2024г. по ч.гр.д.№ 11569/2024г. на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против З. Д. П. по отношение на следните вземания: договорно възнаграждение в размер от 365,51 лева, дължимо за периода от 10.03.2023г. до 06.03.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер от 374,36 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер от 580 лева; неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер от 400 лева, начислени на 09.06.2023г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3