Определение № 28945 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28945 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110115055 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от М. Л. И., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, която е редовна и предявения с нея иск е допустим.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът констатира, че ищецът е представил по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплатят държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 11,20 евро – държавна такса за изготвяне на препис от исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026г. от 09.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца, чийто процесуален представител да бъде уведомяван през ЕПЕП – и препис от отговора на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 247,13 евро, представляваща платена без основание сума по недействително споразумение за пълно погасяване от 15.12.2025 г., ведно със законна лихва от 29.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че през годините сключвал множество договори за потребителски кредит с дружеството „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, чрез свързаното дружество „Кеш Кредит“ ЕАД, действащо като кредитен посредник. Твърди, че много от договорите са за рефинансиране на стари задължения, от които: 1) Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 3-1-12750-260277 от 11.04.2022 г., с главница в размер на 2 000,00 лева и действително усвоена сума 1 118,00 лева; 2) Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 2-1-20798-27045 от 12.08.2022 г., с главница в размер на 2 000,00 лева и действително усвоена сума 219,21 лева и 3) Договор за потребителски кредит тип „кеш на ден“ № 50172150 от 06.03.2023 г. с посочена и действително усвоена главница в размер на 500,00 лева. Твърди, че в чл. 1, ал. 2 от първите два договора било уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок да осигури като обезпечение поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка. Твърди, че в третия договор се съдържала аналогична разпоредба, с която се изисквало предоставяне на поръчителство от едно физическо лице или предоставяне на банкова гаранция, но в срок от 24 часа от сключване на договора.

Твърди, че при сключване на договорите за кредит, ищецът сключил и договори за поръчителство със свързаното с кредитора дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, като по първия и втория договор за кредит било определено възнаграждение за поръчителството в размер на 2 488,80 лева, разпределено на 30 месечни вноски от по 82,96 лева, а по третия договор – еднократно платимо възнаграждение в размер на 133,50 лева. Твърди, че дори в погасителните планове автоматично била добавена стойността на услугата гаранция. Излага твърдения, че главниците по посочените договори били изплатени изцяло, като по първия договор ищецът извършил 7 плащания в общ размер 1 621,39, като надплатил 503,39 лева, по втория – 11 плащания в общ размер 2 035,00 лева, като надплатил 1 815,79 лева, а по третия договор главницата от 500,00 лева била погасена с надплащанията по предходните договори. Твърди още, че преди сключване на третия договор, ищецът сключил договор за кредит № 50159817 от 28.01.2023 г. с главница 450,00 лева, по който извършил 3 плащания с обща стойност 960,00 лева, тоест с над 510,00 лева. Твърди, че с оглед на това, по посочените договори за кредит получил общо 1 837,21 лева, а извършил плащания в размер на 3 656,39 лева. Излага твърдения, че след изплащането на посочените суми бил уведомен от ответното дружество „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, че вземанията по посочените договори за кредит му били прехвърлени от „Кредит Гаранция“ ЕООД, но не бил получил уведомление за цесия, сключена между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД. Твърди, че с ответника сключили споразумение за пълно погасяване от 15.12.2025 г., съгласно което ищецът дължал сумата 8 790,00, но при заплащане на 4 395,00 лева, ответникът опростил останалите си вземания спрямо ищеца. Твърди, че договорите за кредит били нищожни, 2 поради нарушение на закона, доколкото разходите за поръчителство не били включени при изчисляване на ГПР. Счита, че доколкото бил надплатил суми по недействителни договори, то ищецът не е имал задължения нито към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, нито към дружеството поръчител „Кредит Гаранция“ ЕООД. Твърди, че към датата на сключване на споразумението с ответника не е дължал претендираните от него суми по договор за цесия, поради което споразумението било нищожно поради невъзможен предмет, евентуално поради липса на основание и противоречие със закона, доколкото цедентът нямал вземане, което да прехвърли на цесионера. С оглед нищожността на споразумението, счита, че сумата 4 395,00 лева била платена без основание, поради което същата следвало да бъде върната.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че на 15.12.2025 г. между страните било сключено споразумение за пълно погасяване, с което М. Л. И. признал задълженията си, описани в чл. 3 от същото, като с еднократно плащане на сумата 4 395,00 лева задълженията се считали за погасени изцяло. Не оспорва, че задълженията произтичат от договор за кредит от 12.08.2022 г., договор за кредит от 11.04.2022 г. и договор за кредит от 06.03.2023 г., сключени между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по който „Кредит Гаранция“ ЕООД изпълнило задълженията си на поръчител и встъпил в правата на кредитора. Твърди, че посочените вземания били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (чийто универсален правоприемник е ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД) на 17.08.2023 г. чрез договор за цесия, за което длъжникът бил уведомен. Твърди, че сключените договори и споразумението са действителни, поради което не се дължи връщане на платената въз основа на него сума. Не оспорва, че възнаграждението за поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР, като твърди, че единственият разход, който бил включен е възнаградителната лихва. Твърди, че дори да се приеме, че договорите за поръчителство са нищожни, то това не влече недействителност по отношение на договорите за кредит.

Оспорва, че по договор за кредит от 11.04.2022 г. ищецът е усвоил действително сумата 1 118,00 лева, доколкото кредитите били за рефинансиране на предходни задължения на ищеца, което не водело до извода, че сумата 882,00 лева не е усвоена реално и не се дължи връщане на същата. Оспорва, че по договор за кредит от 12.08.2022 г. е усвоена реално сумата 219,21 лева, а останалата сума от 1 780,79 лева са погасени недължими задължения.

Оспорва, че усвоената сума от 500,00 лева по договора за кредит от 06.03.2023 г. била погасена с надплатени по другите два договора суми. Счита, че дори да са платени суми по договорите, те не покриват чистата стойност на кредитите, като поради забава се дължала и законна лихва. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума от 2247,13 евро (4 395,00 лева), а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Между страните е безспорно, че ищецът и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД са сключили следните договори за потребителски кредит: 1) Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 3-1-12750-260277 от 11.04.2022 г., с главница в размер на 2 000,00 лева; 2) Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № 2-120798-27045 от 12.08.2022 г., с главница в размер на 2 000,00 лева 3) Договор за потребителски кредит тип „кеш на ден“ № 50172150 от 06.03.2023 г. с главница в размер на 500,00 лева, обезпечени с договор за гаранция, предоставена от „Кредит Гаранция“ ЕООД, че възнагражденията по договорите за гаранция не са включени при изчисляване на ГПР по договорите за потребителски кредит, както и че между старите е сключено споразумение за пълно погасяване от 15.12.2025 г., по което ищецът заплатил сумата 4 395,00 лева.

3

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4