Решение № 2812 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. С., 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110107189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД против Н. Ц. Р., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Г.И.“ № 41А, вх. А, ет. 2, с абонатен № 343061, като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в 1 забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главниците в посочения по-горе размер. Твърди, че ответницата му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46883/2024 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата от 6 249,72 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 113,22 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от 72,62 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,07 лв. мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответницата с отговор по реда на чл. 131 ГПК заявява, че не оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не живее на територията на Република България повече от 15 години и апартаментът не се обитава от 2018 г., поради което е изпуснала сроковете за оспорване на служебно начислените от „Т.С.“ ЕООД суми. Добавя, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за изплащане на задълженията от 06.10.2025 г., което прилага, ведно с платежно нареждане от същата дата за заплатена първоначална вноска на стойност 2 819,63 лв. Моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи.

С молба от 23.01.2026 г. ответницата представя доказателства, че е заплатила изцяло сумите по споразумението, като моли за прекратяване на делото.

С молба от 04.02.2026 г. процесуалният представител на ищеца потвърждава, че всички вноски по споразумението в общ размер на 4 805,50 евро (9 398,75 лв.) са заплатени от ответницата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената стойност, и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните 2 суми.

В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

С оглед приетите по делото доказателства и становището на страните съдът с проекта за доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) през исковия период ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна лихва в размер на исковите суми. Безспорно е и това, че между „Т.С.“ ЕАД и Н. Ц. Р. е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на дълга на 06.10.2025 г.

Предвид отделените по-горе за безспорни между страните обстоятелства относно доставката на топлинна енергия и забава в плащането на стойността й, както и извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и забава в плащането на стойността й се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания към ответницата за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за спора факти, настъпили след предявяването на иска. Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на исковия процес.

По делото е прието извънсъдебно споразумение от 06.10.2025 г., сключено между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответницата Н. Ц. Р., на основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл.

1 от последното негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 7189/2025 г.

Признато е, че към датата на споразумението ответницата дължи сума в общ размер от 9 398,75 лв., включваща сумата от 6 322,34 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., ул. „Г.И.“ № 41А, вх. А, ет. 2, ап. 7, с абонатен № 4000315832, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за период от 31.07.2024 г. до окончателното й изплащане (в размер на 1 046,98 лв. към датата на сключване на споразумението), сумата от 1 131,29 лв. – лихва за забава върху главницата за период от 14.08.2021 г. до 24.07.2024 г., сумата от 898,14 лв. – съдебни разноски.

Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответницата при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които първа авансова в размер от 2 3

819,63 лв., платима в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 1 096,52 лв. с падежи от 06.11.2025 г. до 06.04.2026 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 4 страните са уговорили, че при точно изпълнение на погасителния план от страна на ответницата „Т.С.“ ЕАД няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми, предмет на споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на задълженията.

Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответницата е признала съществуването на процесните задължения към ищеца, по което страните не спорят.

Безспорно е, че ответницата надлежно е изпълнила задълженията си по споразумението, чрез заплащане на всички уговорени вземания и в срок, включително тези, които не са падежирали към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

Доколкото вземанията по споразумението са тези, които са и предмет на настоящото производство и същите са заплатени, то предявените искове за главници и лихви следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В разглежданата хипотеза плащането на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е извършено след предявяването на исковете и при положение, че ответницата вече е била в забава, поради което с поведението си е станала повод за завеждане на делото и не са налице основанията за освобождаване от отговорност за разноските по чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, ищецът има право на разноски. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство (което съдът определя в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).

Юрисконсултско възнаграждение обаче не следва да се присъжда на ищеца отделно с решението, тъй като по споразумението ответницата е заплатила разноски в размер на общо 898,14 лв., т. е. в по-висок от дължимия размер – 298,14 лв. - за държавна такса и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство. Разноски за особен представител в размер на 600 лв. не се дължат, тъй като внесеният депозит е бил възстановен на ищеца с определение от 06.11.2025 г. по настоящото дело. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата не дължи допълнително разноски по делото, тъй като дължимите такива са погасени с извършените плащания.

4

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България установените като дължими, респективно недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бъде извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Н. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.И.“ № 41, ет. 2, ап. 7, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46883/2024 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата от 3 195,43 евро (6 249,72 лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 569,18 евро (1 113,22 лв.) - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от 37,13 евро (72,62 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,24 евро (18,07 лв.) - мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.